О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
София, 12.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 6447/2014 год.
Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 т.2 от ГПК по повод подадена частна касационна жалба от И. С. Д. и М. И. Д. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски апелативен съд № 2080 от 25.09.2013г. по в.ч.гр.д. № 3180/2013г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Благоевградски окръжен съд № 2510 от 25.06.2013г. по гр. д. № 241/2011г. С последното е оставена без уважение молбата на И. С. Д. и М. И. Д. за освобождаването им от държавна такса по подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. Въззивният съд е приел, че с молбата си пред първостепенния съд молителите са представили декларации за материално и гражданско състояние, в които е отразено : че са безработни; че са във фактическа раздяла; че само съпругата получава минимално парично обезщетение като безработна; че притежават недвижими имоти, един лек автомобил и два мотоциклета; че са регистрирани като еднолични търговци, които не осъществяват търговска дейност, а И. Д. притежава и дялове в търговско дружество на стойност 2500лв.,което също не осъществява търговска дейност, но доказателства в тази насока не са представени. Съобразно това е обосновал извод, че след като са в работоспособна възраст и не са представили доказателства относно заявените в представената декларация обстоятелства за прекратена търговска дейност , както и за наличие на обстоятелства, които им пречат да работят и да реализират доходи, то молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователна и правилно е оставена без уважение.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон по подробно изложени в жалбата доводи. Като основание за достъп до касация подържат чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, като повдигат въпросите: 1/ „Следва ли да се освободи от държавна такса страна в съдебно производство, която макар и да разполага с имущество за заплащане на тази държавна такса, е поставена в невъзможност да се възползва от него поради обстоятелството, че имуществото е поставено под пълен запор, възбрана и под друг вид обезпечителни средства, което напълно препятства възможността за осребряването му?” и 2/ „Следва ли съдът да укаже на страна необходимостта от представяне на доказателства за определени обстоятелства, ако е преценил, че такива следва да бъдат ангажирани, за да може да бъде освободена от държавна такса?” Считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, както и, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Определение №110 от 09.03.2009г. по ч.гр.д.№128/2009г. на ВКС, ІІІ ГО,постановено в производство по чл.274 ал.2 ГПК; Определение №607 от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 6826/2013г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК; Определение № 654 от 15.09.2014г. по ч.гр.д.№3882/2014г. на ВКС, ІV ГО, постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК, и Определение № 96 от 10.04.2013г. по ч.гр.д.№ 590/2012г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.83 ал.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По основанията по чл.280 ГПК съдът намира следното:
Първият поставен в изложението на касаторите въпрос не е правно разрешаван от въззивния съд, не обуславя решаващите му изводи, поради което и не съставлява общо основание за достъп до касация. При липсата на общо основание съдът не дължи произнасянето по въпроса налице ли са или не поддържаните допълнителни такива.
Вторият въпрос : „Следва ли съдът да укаже на страна необходимостта от представяне на доказателства за определени обстоятелства, ако е преценил, че такива следва да бъдат ангажирани, за да може да бъде освободена от държавна такса?”- обуславя постановения с въззивния акт резултат. С поставянето му е обосновано наличието на обща предпоставка по смисъла на чл.280 ГПК. Във връзка с него касаторите са поддържали наличието на допълнителни основания по т.1 и по т.3 на чл.280 ГПК.
Основанието по чл.280 т.3 ГПК не е налице, тъй като по този въпрос е налице формирана от ВКС задължителна за съдилищата практика, материализирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК, която не се нуждае от коригиране.
Установява се обаче поддържаното от касаторите противоречие с определение № 607/10.12.2013 г. на І ГО ВКС по ч.гр.д. № 6826/2013 г. и Определение № 654 от 15.09.2014г. по ч.гр.д.№3882/2014г. на ВКС, ІV ГО, и двете постановени в производство по чл.274 ал.3 ГПК. С последните по задължителен за съдилищата от по-ниска степен начин е изяснено, че, ако по делото не са представени доказателства – декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК или други писмени документи, а има само твърдения за липсата на достатъчно средства да се платят съдебните такси и разноски, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и, ако да - да даде указания за представянето им. Едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, което е последователно и трайно се възприема и от други състави на ВКС.
В случая, съдът е приел, че касаторите за част от декларираните в представените декларации обстоятелства, не са ангажирали доказателства и не са доказали част от твърденията си, но не са им дали указание да представят годни доказателства за установяването им. След като е приел, че с представената от молителите декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК – деклараторите отговарят по НК за декларирани неверни обстоятелства, като производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно, не доказват твърденията си за липса на достатъчно средства и имущество да се натоварят с таксите и разноските по производството, съдът е бил длъжен да им даде указания да представят допълнително доказателства за нуждаещите се от доказване твърдения - относно заявените в представената декларация обстоятелства за прекратена търговска дейност, както и за наличие на обстоятелства, които им пречат да работят и да реализират доходи от имуществото си. Като не е сторил това съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като се налага извършване на съдопроизводствени действия – даване на указания и възможност за изпълнението им, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по искането на молителите по чл.83 ал.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2080 от 25.09.2013г. по в.ч.гр.д. № 3180/2013г.
ОТМЕНЯ определение на Софийски апелативен съд № 2080 от 25.09.2013г. по в.ч.гр.д. № 3180/2013г.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане и произнасяне по искането на молителите по чл.83 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |