Р Е Ш Е Н И Е № 227 София,08.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 10.12.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 731 /2012 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ВОДНО С.-Б.” АД, със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд №1078 от 30.06.2011 год., поправено и допълнено с решение № 2047/30.12.2011 год., двете по т.д.№ 326/2010 год., в следните части: с която при условията на чл.196 ГПК/ отм./ са отхвърлени предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр.София обективно съединени първоначални искове: по чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.288 ТЗ за сумата 56 027.87 лв. - неизплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР от 09.09.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.12.2005 год. до окончателното и изплащане и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 473.92 лв. - обезщетение за забава за периода 26.07.2005 год. - 16.12.2005 год.; с която е потвърдено отхвърлителното решение на Благоевградския окръжен съд № 78/ 22.07. 2008 год., по гр. д. № 51/2006 год. за разликата над 56 027.87 лв. до пълния предявен размер на исковата сума от 62 510.32 лв.; с която по предявените при условията на чл. 104 ГПК/ отм./ насрещни искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД е осъдено ТД [фирма], [населено място], като насрещен ответник, да заплати на насрещния ищец [фирма] още и сумите: 29 135.26 лв. по първия, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2008 год. до окончателното и изплащане и 18 192.00 лв. - по втория и е оставено в сила първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд № 78 от 22. 07.2008 год., допълнено с решение № 143/07.01.2010 год., двете по гр.д. № 51/2006 год., в останалата му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 2 654.64 лв., на осн. чл. 265, ал.1 ЗЗД и в негова тежест са поставени деловодните разноски, възлизащи за ответника общо за двете инстанции на 8 612.32 лв.. С определение № 589 от 27.08.2013 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, предмет на подадената от „ВОДНО С. -Б.” АД касационна жалба, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на предявения първоначален иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 56 027.87 лв. до пълния заявен размер от 62 510.32 лв., както и в частта за уважаване на насрещните искови претенции по чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 29 135.26 лева и по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 2 654.64 лв., по съображения за вероятната му недопустимост. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и, излагайки подробни съображения, че с постановените от въззивния съд решения за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното въззивно решение и за неговото допълване решаващият състав на Софийски апелативен съд е отстранил визирания в касационната жалба порок за недопустимост, поради което решението е законосъобразно и следва да остане в сила. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба, в частта и, касаеща въззивното решение на Софийски апелативен съд, допуснато до касационен контрол е основателна. Благоевградският окръжен съд е бил сезиран с предявени от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове: главен по чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата 62 510.32 лв., представляваща неизаплатено възнаграждение с вкл.ДДС по договор за СМР на обект „МВЕЦ - Т.” р. В.” от 09. 09.2004 год., заедно със законната лихва върху същата, начиная от датата на исковата молба 16. 12. 2005 год. до окончателното и изплащане и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 473.92 лв. обезщетение за забавено плащане на горепосочената сума за периода 26. 07. 2005 год. – 16.12.2005 год.. В срока по чл.104 ГПК/ отм./, при действието на която разпоредба се е развило първоинстанционното производство, ответникът [фирма] е предявил в обективно кумулативно съединяване насрещни искови претенции срещу първоначалния ищец – по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 58 270.52 лв. - уговорена между страните неустойка за забавено изпълнение и по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 18 192 лв. с ДДС, част от твърдяната за общо дължима сума от 38 192 лв. – равностойност на разходите на възложителя за поправка на некачествено изработени от насрещния ответник, като изпълнител, СМР за подготвителни и последващи работи по откриване, укрепване и зариване на изкопи. В хода на първоинстанционното производство по делото, на осн. чл.116, ал.1 ГПК/ отм./ е допуснато увеличение в размера на насрещния иск по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД със сумата 20 000 лева, т.е. същият се явява предявен общо за 38 192 лв.. С решение № 78 от 22.07.2008 год., допълнено с решение № 143 от 07. 01. 2010 год., двете по гр.д.№ 51/2006 год., Благоевградският окръжен съд е приел за основателни: първоначалната искова претенция по чл. 266, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 56 027.87 лв. с вкл.ДДС и тази по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 473.92 лв., които суми е присъдил на „ВОДНО С.-Б.” АД, със седалище [населено място], заедно със законната лихва върху всяка една от дължимите главници, считано от датата на исковата молба – 16.12.2005 год. до окончателното им изплащане и деловодни разноски в размер на 1990.50 лв.. В останалата част за разликата над присъдените 56 027.87 лв. до пълния размер на исковата сума от 62 510.32 лева иска по чл.266, ал.1 ЗЗД е отхвърлен, като недоказан. Първоинстанционният съд е приел за основателни и насрещните искови претенции на [фирма], гр.София – по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 29 135.28 лв. и по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 2 654.64 лв., за заплащането на които е осъдил насрещния ответник, заедно със законната лихва върху всяка една от тези суми, начиная от 27.10.2006 год. до окончателното им изплащане и деловодни разноски от 1 017.25 лв.. За разликата над сумата 29 135.28 лв. до пълния заявен размер от 58 270.52 лв. насрещният иск за договорна неустойка за забава е отхвърлен, като неоснователен. Отхвърлена е и насрещната искова претенция по чл. 265,ал.1, пр.2 ЗЗД над уважената и част от 2 654.64 лв. до претендираните от насрещния ищец 38 192 лв.. Видно от данните по делото ТД [фирма], гр.София единствено е обжалвало решенията на първоинстанционния Благоевградски окръжен съд – основно и допълнително, постановени по гр.д.№ 51/ 2006 год. и то в частта им, съответстваща на правния му интерес от търсената защита: 1./ с която са уважени предявените срещу него обективно съединени искове претенции по чл. 266, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на присъдените суми: 56 027.87 лв. по първия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на искова молба и 2 473.92 лв. по втория и 2./ с която са отхвърлени заявените от него при условията на чл.103 ГПК/ отм./ насрещни искове – по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.265, ал.1,пр.2 ЗЗД – първия за разликата над уважената сума от 29 135.26 лв. до пълния претендиран размер от 58 270.52 лв., а втория – за разликата над присъдената сума от 2 654.64 лв. до общата искова цена след допуснатото увеличение от 38 192 лв.. С решение № 1078 от 30.06.2011 год., поправено и допълнено с решение № 2047 от 30.12.2011 год., двете по т.д.№ 326/2010 год., решаващият състав на Софийски апелативен съд, приемайки за основателни въззивните жалби на [фирма], гр. София с вх.№ 3165/03.10.2008 год. и с вх.№ 384 / 05. 02.2010 год., втората срещу постановеното по реда на чл.247 и чл.250 ГПК решение на първостепенния съд, е отменил частично първоинстанционния съдебен акт и при условията на чл.208, ал.1 и сл. ГПК / отм./, във вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ЗИДГПК е отхвърлил първоначалните искове по чл. 266, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД на „ВОДНО С.-Б.” АД съответно за сумите: 56 027.87 лв. и 2 473.92 лв., ведно със законната лихва върху тези суми и е уважил насрещната искова претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 29 135.26 лв. до пълния претендиран размер от 58 270.52 лв., присъждайки допълнително сумата 29 135.26 лв..За частично основателен за разликата над 2 654.65 лв. до 18 192 лв. е приет и иска по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД, като в останалата му част въззивната инстанция е потвърдила отхвърлителното решение на първостепенния съд: по първоначалния иск, основан на чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния размер на исковата сума от 62 510.32 лв., неплатено възнаграждение по договор за СМР от 09. 09. 2004 год. и по насрещния иск по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за разликата от 20 846.64 лв. до пълния заявен с насрещната искова молба размер от 38 192 лева . В сила е оставено първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд и в частта му, с която насрещната искова претенция на [фирма], гр. София срещу „ВОДНО С.-Б.” АД, [населено място] е уважена за сумата 29 135.26 лв. - договорна мораторна неустойка. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция на насрещния ищец са присъдени деловодни разноски от 8 612.32 лева. Решението на въззивния съд в частта, с която е потвърден съдебния акт на първостепенния съд за отхвърляне на предявения от [фирма] първоначален иск, основан на чл. 266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 56 027.87 лв. до пълния претендиран размер от 62 510.32 лв., както и в частта, с която са били уважени насрещните искови претенции на [фирма] по чл. 92, ал.1 ЗЗД и по чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД до размера на присъдените суми от 29 135.26 лв. по първата и съответно - от 2 654.64 лв. по втората е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото -прекратено. Първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд в посочената по- горе негова част, като необжалвано пред Софийски апелативен съд е влязло в сила и за въззивната инстанция е отсъствала процесуална възможност да се произнесе по правилността му, предвид принципа на диспозитивното начало, а и липсата на правен интерес за въззивника, обстоятелства, които въззивният съд не е съобразил. Решението на Софийски апелативен съд, в частта, с която след постановената в диспозитива отмяна на първоинстанционния съдебен акт по насрещния иск с правно основание чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД, ” за разликата от 2 654.64 лв. до 18 192 лв.” е осъден насрещния ответник ТД [фирма] да заплати още и сумата 18 192 лв., вместо разликата от 15 537.36 лв., която се получава при извършване на аритметичното действие „изваждане” е постановено при очевидна фактическа грешка, поправянето на която е извън правомощията на настоящата инстанция, поради не се произнася по същата. Единствено за прецизност на изложеното следва да се посочи, че относно тази допълнително присъдена от въззивния съд сума в евентуалното производството по чл.247 ГПК е необходимо да се извърши преценка и дали аргументацията в съобразителната част на въззивния съдебен акт, въобще обосновава определения в диспозитива размер, предвид съществуващо противоречие в абзац последен на стр.16 /л.39/, но като предмет на различно от настоящето производство, констатирания порок не следва да бъде подробно обсъждан. С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на касатора ТД [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени направените в касационното производство деловодни разноски, своевременно заявени с касационната жалба и възлизащи в общ размер на сумата 1796 лв., съгласно приложени 2 бр. вносни бележки за внесена по сметка на ВКС държавна такса в общ размер от 796 лева и договор за правна защита и съдействие от 13.11.2013 год. с № 0151794, с която е удостоверено реално плащане на сумата 1000 лева за адвокатско възнаграждение на адв. В. В. –ССАК. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.293, ал.4 ГПК, във вр. с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд №1078 от 30.06.2011 год., поправено и допълнено с решение № 2047/30.12.2011 год., двете по т.д.№ 326/2010 год. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд № 78 от 22.07.2008 год., допълнено с решение № 143 от 07.01.2010 год., двете по гр.д.№ 51/2006 год. за отхвърляне предявения от ВОДНО С. -Б.”АД срещу [фирма] първоначален иск за заплащане на възнаграждение по договор за извършване на СМР от 09.09.2004 год. за разликата над сумата 56 027.87 лв. до пълния претендиран размер от 62 510.32 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба -16.12.2005 год., както и за уважаване насрещните искови претенции на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумите: 29 135.26 лв., договорна неустойка за забава и 2 654.64 лв., равностойност на необходимите разходи за поправка на некачествено изработени СМР по откриване, укрепване и зариване на изкопи, ведно със следващата се законна лихва от 27.10.2008 год. и прекратява производството по т.д.№ 326/2010 год., по описа на Софийски апелативен съд в същата тази част. ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на [фирма], гр.Б. сумата 1796.00 лева/ хиляда седемстотин деветдесет и шест лева/, деловодни разноски за касационната инстанция. В ОСТАНАЛАТА му част решението на Софийски апелативен съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: