1 Р Е Ш Е Н И Е № 26/18.07.2016 В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София, 13.07.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 3639 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Молителят [фирма] иска да се отмени влязлото в сила решение № 642 от 17.04.2015 г., постановено по т.д. 2/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав, поради противоречието му с влязлото в сила на 10.12.2014 г. № 33 от 26.06.2012 г. на СГС, ТО, VІ-3 състав, постановено по т.д. 2309/11 г. и решение № 2099/13 на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, постановено по т.д. 608/13 г. между същите страни, за същото правоотношение и на същото основание, както и поради обстоятелството, че молителят в това производство [фирма] – ответник по решението, чиято отмяна се иска е бил лишен от възможност да участва в делото. По отношение на основанието по чл. 303, ал.1, т. 4 от ГПК Твърди, че разгледаното възражение за прихващане е разрешено със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 33 от 26.06.2012 г. на СГС, VІ-3 състав, постановено по т.д. 2309/11 г., потвърдено в тази част от Софийски апелативен съд с решение по т.д. 608/13 г. Едновременно с разрешаването на този спор е разгледан иск и решен правен спор по чл. 265, ал.1 изр. 2 от ЗЗД между [фирма] и [фирма] по предявен от [фирма] иск за некачествено извършени от [фирма] СМР, изпълнени по сключен между страните договор от 05.02.2007 г. за строителство на обект до фаза „груб строеж“. С решение № 33 от 26.06.2012 г. , СГС ,VІ-3 състав, по т.д. 2309/11 г. съдът е уважил исковата молба, подадена от [фирма] срещу [фирма]. В рамките на защитата си [фирма] е направил възражение за прихващане за главница и неустойка със сумата от 100 000 лв, необходими за поправка на некачествени работи, съгласно чл. 265, ал.1 т. 2 от ЗЗД. С решение № 33 от 26.06.2012 г., СГС, VІ-3 състав съдът е приел, че възражението за некачествени работи не е основателно и е недоказано и го е отхвърлил. Това решение е влязло в законна сила и 10 дни след влизането в сила, видно от системата на деловодството, на 21.12.2014 г. [фирма] е подало исковата молба срещу [фирма] по иск с правно основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД като се твърдят същите недостатъци на извършената от [фирма] работа, по които съдът се е произнесъл с влязлото в сила на 10.12.2014 г. решение. Видно от решението, предмет на делото са били СМР, релевирани с възражението за прихващане по т.д. 2309/11 г., СГС, VІ-3 състав. Счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал.1 т. 4 от ГПК, обосноваваща основание за отмяна на влязло в сила решение, а именно: между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановеното преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Страните по двете решения са идентични, двете решения са постановени по повод едни и същи искания за скрити дефекти и на същото основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД и си противоречат. По отношение на основанието по чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК. В производството по т.д. 2/2014 г. ответникът [фирма] не е взел участие поради нередовна процедура по призоваването на дружеството, което обосновава основанието за отмяна по т. 5 от чл. 303 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 642 от 17.04.2015 г. на СГС. Съдът е приел, че по отношение на ответното дружество следва да се приложи чл. 50, ал.2 от ГПК като не е съобразил, че освен законовите разпоредби връчителят не е изпълнил и неговите указания. Първото съобщение по т.д. 2/2014 г. до [фирма] е изпратено от съда на 17.02.2014 г. Същото е оформено от връчителя-призовкар към СГС Ц. П. на 20.03.2014 г. като е посочено, че е посетил адреса и е оставил съобщение на три дати, но не се е явил никой, за да получи книжата. Върху това съобщение съдът е поставил резолюция с указания към връчителя: „Да се залепи съобщение, като връчителят посочи дали не са намерени служители на дружеството или последното е напуснало адреса“. Второто съобщение от 09.04.2014 г. с указания на съда и оформено на 28.04.2014 г. от призовкаря, като призовкарят П. сочи, че на адреса липсват фирмени табели и служители на фирмата, без да посочва как е установил това обстоятелство. Посочва, че на 14.04.2014 г. е залепил уведомление, но от самото него е видно, че е залепено на входната врата на блока. Така описаните от молителя действия, той счита, за извършени в нарушение на чл. 47 от ГПК. Нито в първото, нито във второто съобщение призовкарят не бил посочил, че няма достъп до пощенската кутия или до вратата на апартамента, който бил на третия етаж във вход Не ставало ясно нито къде, нито по какъв начин са оставени съобщения, които призовкарят бил отбелязал в първото съобщение. Адресът на ответника [фирма] бил посочен вярно и пълно в съобщенията на съда, този адрес бил вписан в търговския регистър по партидата на дружеството повече от 10 години и нямало проблем с получаване на съобщенията. Поради нарушаване на съдопроизводствените правила [фирма] бил в невъзможност да се защити в това второ производство. Моли да се отмени постановеното решение № 642 от 17.04.2051г. по т.д. 2/2014 г., СГС , ТО, VІ-10 състав. Ответникът [фирма] оспорва молбата. Счита, че е неоснователна, тъй като не е налице нито едно от основанията по чл. 303 от ГПК. Освен идентичността на страните, не била налице идентичност на правния спор, който е разрешен с влязло в сила решение. Спорът, който се е развил по т.д на СГС VІ-3 състав, от 2011 г., в който молителят твърди, че е преклудирано възражението за прихващане във връзка с неизпълнение на договор за изработка счита, че съдът не се е произнесъл по възражението за прихващане. Във въззивното производство донякъде било уважено възражението за прихващане, то само в частта на неустойката била за забава. По въпроса за изработката и некачеството изпълнение нямало влязло в сила решение по възражението на ищеца в първоначалното производство. По отношение на другото релевирано основание, счита, че съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като се касае за търговско дружество, което следва по адреса на управление, обявен в търговския регистър да осигури лице ,което да бъде надлежно уведомявано. Счита, че не е изпълнено и не може молителят да се позовава на своето неизпълнение на законовите разпоредби. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните намира следното: По допустимостта на молбата. Молбата е подадена на 23.07.2015 г. Нормата на чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК предвижда, че отмяна на влизане в сила на решението се подава в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. Видно от датата на удостоверяване върху съдебното решение е влязло в сила на 09.05.2015 г. Следователно срокът за подаване на молбата е спазен. Освен това молбата е подадена от легитимирано лице – [фирма], което е обвързано от влязлото в сила съдебно решение т.д. 2/2014 г. от 17.04.2015 г. Поради това молбата е допустима и следва да бъде разгледана. По основателността на молбата на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Основанието за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК изисква наличието на две влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между едни и същи страни, на едно и също основание и при едно и също искане, т. е. абсолютно тъждество по предмета на делото. В случая съдът е разгледал и разрешил спор между страните по гр.д. 2309/11 г., с решение № 33 от 26.06.2012 г. По това решение е осъден [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 76 443,50 лв представляваща сума, задържана като гаранция за качествено изпълнение по договор от 05.02.2007 г., ведно със законната лихва от 14.06.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 55 956,64 лв неустойка за забава и разноски в размер на 10 730,57 лв. Страни по делото са ищецът [фирма] и ответникът [фирма]. Следователно идентичността на страните е установена и това обуславя извода за пълно субективно съвпадение на пределите на двете решения. По отношение на разрешените права с двете решения, съдът намира следното: Видно от решение № 33 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 2309/11 г. СГС, VІ-3 състав е, че между страните е разрешен следния спор – следва ли да се върне задържана гаранция от ответника [фирма] като възложител на [фирма] по договор за изработка изпълнение до „груб строеж“ на жилищна сграда с магазини, [улица]. Съдът е достигнал до извода, че искът е доказан, тъй като няма основание ответникът да задържа сумата. Ответникът в този процес [фирма] бил приел извършените работи и не е направил възражения за недостатъци. Бил приел работата без възражения за лошо изпълнение и според заключението на вещото лице не констатирало нарушения, дължащи се на лошо изпълнение, а повредите се дължали на обикновената експлоатация от страна на [фирма]. Разгледал е възражение на ответника за прихващане и е приел, че не може да бъде уважено, тъй като не била доказана забава на ищеца за изпълнение на проекта и неоснователност на същото. В решението на въззивния съд по спора, предмет на гр.д. 2309/11 г., СГС, VІ-3 състав е прието за основателно възражение за прихващане, дължима неустойка за забавено изпълнение на задължението по договора и е прието, че размерът на тази неустойка е 9 000 лв . В останалата част е прието, че следва да се потвърдят изводите на първоинстанционния съд по направеното възражение за прихващане и по иска. Поради което съдът частично е отменил решението относно сумата от 9000 лв и е отхвърлил иска за тази сума от общо уважения размер на иска от 76 443,50 лв и е потвърдил решението в останалата част. Следователно е налице влязло в сила съдебно решение, с което е разгледано възражение за прихващане освен за сумата на неустойка за забавено изпълнение на строителството за 37 дни на стойност 9 000 лв. Прието е , че възражението за недостатъци на стойност 100 000 лв, за което е заявено възражение за прихващане в отговора на исковата молба от [фирма] по т.д. 2309/11 г., СГС, VІ- 3 състав е недоказано. Заявеното възражение за прихващане е за следните недостатъци: рампата и подхода към подземния гараж трябвало да се изпълнят с най-горен пласт от шлайфан бетон, което не било сторено и създавало опасност; таванът и подът на подземния гараж били напукани навсякъде, бетонът се отнел, а от тавана под откритата част на обекта около 400 кв.м. при дъжд прониквала вода, която разяждала армировката на плочата В отговора на допълнителната искова молба ответникът е посочил, че тези недостатъци са се проявили след като сградата е започнала да се полза по предназначение. Съдът е приел, че няма доказателства, че е направено възражение за недостатъци на основание чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Така формираното решение е влязло в законна сила след постановеното определение № 964 от 10.12.2014 г. по т.д. 1027/14 г. , постановено по реда на чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 2099/14.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, постановено по спора на [фирма] срещу [фирма], разгледан по т.д. 2309/11 г., СГС, VІ-3 състав. Следователно решението, с което е прието , че ответникът [фирма] няма право на обезщетение за недостатъци на строителния обект е влязло в законна сила на 14.11.2013 г. Така на основание чл. 298, ал. 4 от ГПК, за разрешеното със спора възражение за прихващане, разглеждащо правото на обезщетение на възложителя [фирма] за недостатъци на изработеното, конкретно разгледани в процеса, е формирана сила на пресъдено нещо. Това означава, че е налице забрана по отношение на непризнатите права на обезщетение срещу [фирма] да бъде повдиган отново спор. В решението по т.д. 2/2014 г., СГС, VІ-10 състав са разгледани исковете на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 62 814 лв. Искът е предявен на 30.12.2013 г. В исковата молба е посочено, че недостатъците са се проявили есента на 2009 г. и началото на 2010 г. когато започнали активните течове в подземния гараж. Недостатъците, които са описани са компрометирана рампа, осъществяваща подхода към подземния гараж. Горната плоча на подземния гараж, находяща се непосредствено под открития паркинг в двора на поземления имот. Наблюдавали се цепнатини от около 2 м, имало отлагания от ръжда и варовик. Трето – установявало се в основата на масивната ограда отново в частта на бетоновите работи, изпълнени от ответното дружество, оградата била пропаднала в основата си в участък на около 15 м от улицата, в близост до аварийното стълбище от подземния гараж. Стойността на работите , които следвало да бъдат изпълнени били 52 345 лв без ДДС или 62 814 лв с ДДС . С решението № 642 от 17.04.2015 г по т.д. 2/2014 г. е осъден на основание чл. 265, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 62 814 лв стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено извършени СМР по договор за изработка от 05.02.2007 г ведно със законната лихва върху нея от 30.12.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението за посочените по–горе недостатъци като съдът е приел, че това са скрити недостатъци, които са се проявили в гаранционния срок . Решението е влязло в законна сила на 09.05.2015 г. Настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност в премета на двете разгледани дела. С влязло в сила решение № 33 от 26.06.2012 г. по гр.д. 2309/11 г. СГС, VІ-3 състав, изменено с решение на Софийски апелативен съд в частта, относно извършено прихващане с вземане за неустойка от [фирма] към [фирма], е разрешен спорът относно правото на [фирма] да получи обезщетение, което е равно на пазарната стойност за отстраняване на недостатъци за изработеното по договор за изработка, сключен между страните от 05.02.2007 г., с който [фирма] е поело задължение да извърши на фаза „груб стоеж“ построяването на „Жилищна сграда с магазини, сладкарница, офиси, подземни гаражи и ограда, [населено място], [улица]. Недостатъците са твърдени като скрити. Налице е идентичност на двете претенции, едната упражнена чрез възражение за прихващане по гр.д. 2309/11 г., СГС, VІ-3 състав, а другата чрез иск по т.д. 2/14 г., СГС, VІ-10 състав. В първото образувано дело гр.д. 2309/11 г. СГС, VІ-3 състав, възражението за прихващане обхваща отговорността на ищеца по това дело [фирма] към [фирма] за установени след използване на вещта следните недостатъци: - рампата към подхода към подземния гараж, които следва да бъдат изпълнени с най-горен пласт от шлайфан бетон започнал да се рони и бетонът да се руши и откъртва - таванът и подът на подземния гараж са напукани навсякъде, бетонът се рони, а от тавана под откритата част на обекта около 400 кв.м. при дъжд прониква вода, която разяжда армировката на плочата - пропукване и пропадане на настилката и част от декоративния цветарник пред аварийния изход на гаража Евентуално е направено възражение за неустойка със същата сума 100 000 лв с ДДС, дължима за поправка за некачествена работа. Освен това е направено и възражение за вземане за неустойка от забава за предаване на обекта. Това възражение е прието за основателно за сумата 9 000 лв и е уважено за тази сума. В процеса по т.д. 2/2014 г. [фирма] е предявил иск срещу [фирма] за сумата от 62 814 лв. Недостатъците, които са релевирани и за които се търси обезщетение, равно на стойността, необходима за ремонт на проявените недостатъци. Компрометирана е рампата, осъществяваща подход към подземния гараж, шлайфан бетон е изпълнен некачествено, цепнатините в шлайфания бетон се увеличават, частта от горната плоча на подземния гараж, находяща се непосредствено под открития паркинг в двора на поземления имот, наблюдавали се цепнатини с дължина около 2 м. Пукнатините са изцяло по пода на подземно ниво на кота – 3,25 м, по дължината на маневреното хале, дълбоки пукнатини се установяват на около 20 см успоредно на дилатационните фуги освен това има и огъване на плочата от натоварване Релевиран е още един недостатък – в основата на масивната ограда в частта на бетоновите работи оградата е пропаднала в основата на участъка на около 15 от улицата, в близост до аварийното стълбище от подземния паркинг. Следователно релевираните недостатъци са едни и същи и по двете дела. В двата случая ищецът търси отговорност на основание Наредба № 2 /2003 г. като гаранция за качествено изпълнение. Следователно в спорния предмет на двете дела е включено правото на обезщетение на [фирма] за недостатъци от строителството на основание чл. 265, ал.1, пр. 2 от ЗЗД. Това е абсолютен обективен идентитет, който е включен в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Разрешаването на спора, с което се отрича правото на обезщетение за недостатъците, конкретно определени дължи ли се или не обезщетение за отстраняване недостатъците, респ. е отречено правото на обезщетение като възражението за прихващане не е признато и искът е уважен. Следователно е налице идентичност между двата спора, в процеса по т.д. 2/14 г., на СГС, V—10 състав е признато правото на обезщетение. Претенциите на възложителя за некачествено изпълнение на основание чл. 21 от Наредба № 2/2003 г., реализира гаранционната отговорност на строителя. Претенциите и при упражненото възражение за прихващане, и при предявения иск за обезщетение за недостатъци, макар и да са предявени от възложителя са основани на обстоятелството, че недостатъците са скрити и са се проявили в предвидените в посочената наредба нормативни срокове. Предвид изложеното съдът намира, че е налице идентичност в разрешаването на правата на [фирма] към [фирма] за обезщетение за едни и същи недостатъци. Съгласно т. 9 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 2/1977 г. е прието, че е налице противоречиво разрешаване на едни и същи права със сила на пресъдено нещо, тогава, е допустимо да се отмени решението. Липсата на изрична разпоредителна част по отношение на възражението за прихващане не означава, че липсва идентичност. Между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът по отношение дължимостта на обезщетението за посочените недостатъци, които са се проявили в хода на ползване на сградата, като е разгледано възражението за прихващане. Даденото разрешение формира сила на пресъдено нещо, на основание чл. 298, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Ето защо при наличната идентичност, разрешена от съда, по едно от делата правото на обезщетение за едни и същи недостатъци, проявили се в хода на ползване на изработения строеж, а по другото дело правата на обезщетение за същите недостатъци са заявени чрез иск, като и в двата случая възложителят се е позовал на отговорността на строителя за гаранционна отговорност, ще следва да се приеме, че е налице абсолютен субективен и обективен идентитет. Това при приложение на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. На отмяна подлежи неправилното решение, на основание чл. 307, ал. 4 от ГПК. При така предвидената правна норма, съдът преценява спора между страните, въведен в двете дела и с оглед на събраните по тях писмени и гласни доказателства. Съдът констатира, че дело по т.д. № 2309/11 г., СГС, ТО, VІ-3 състав е изслушано заключението на вещото лице Евгени Ц.. Съгласно това заключение върху шлайфания бетон на подхода и рампата на гаража, браздите са перпендикулярно на пътя. В подхода са оформени коловози от увреждане на браздите. Изпълнение на подхода към гаража с набразден бетон е лошо решение, особено ако браздите са изпълнени без допълнително защитно покритие какъвто е случая. Експертът, счита, че уврежданията на подхода е по-вероятно да се дължат на неправилна експлоатация: влизане на тежки коли, разбиване на заледявания, климатични особености, замръзвания и др. По отношение на покритата рампа се установява също набразден бетон, а не шлайфан. Изпълнението на рампата с набразден бетон е добро решение, също покриването и експертът не е констатирал увреждания. Пукнатините в таванската плоча на подземния гараж се дължат на големината на конструктивните полета и на недобрата статическа схема, при което се получават пукнатини от долната страна на плочата, което се явява опън зона. Според вещото лице те не са опасни за сигурността на сградата. Пукнатините на подовата настилка се дължат на големи разстояния между фугите. Фугите в бетоновите настилки се правят на разстояния по работен проект от проектанта. По данни на ищеца същите са правени от него допълнително възложена работа, за което не му е представен проект. Те не са опасни за сигурността на сградата. Оградата и цветарника, имат увреждания на четири места около работните фуги като към улицата уврежданията не са от изпълнение, а към съседния имот вероятно има некачествено изпълнение. Относно тавана под откритата част на обекта около 400 кв.м. при дъжд прониква вода, която разяжда арматурата , което говори за нарушена хидроизолация. При огледа на подземния гараж, направен след няколко дъждовни дни в присъствие на представител на жилищна собственост не са установени течове и проникване на вода. Самата хидроизолация на частта от покрива над подземния гараж, намираща се под прилежащия двор е покрита, скрита и не подлежи на констатации за некачествено изпълнение по нея. При липса на течове експертът счита, че не е увредена. Експертизата не установява пропукване и пропадане на настилка. Щети по хидроизолация няма. Защитната замазка върху хидроизолацията на паркинга е скрита, покрита и не може да се констатира, на място. Поради това няма поражения. Това заключение е обусловило и изводите на съда да не уважава претенцията за обезщетение за недостатъци от строителството и в тази част да отхвърли възражението за прихващане. Гаранционната отговорност на строителя може да се реализира и от възложителя когато са се проявили в рамките на гаранционните срокове недостатъци, свързани с конструкцията на сградата и изработеното, както и всякакви недостатъци. Доколкото е възложено от [фирма] изработването на грубия строеж, не е доказано, че именно в резултат на некачественото изпълнение на грубия строеж са настъпили вредите за възложителя върху сградата, резултат на изработеното. Не е доказана причината, че именно поради некачествена изработка на грубия строеж са налице посочените недостатъци. Предвид обосноваността на решението и правилно подвеждане на посочените факти под правните норми, неустановяване на твърдените от [фирма], недостъци съдът намира, че решението съответства на закона. В исковия процес по т.д. 2/2014 г., СГС, VІ-10 състав са изслушани заключенията на вещото лице Г. К. Й. и заключението на вещото лице М., представени са и проекти въз основа, на които са работили вещите лица. В заключението си вещото лице Й. сочи, че няма как да се изпълни в цялост задачата, тъй като обследването на бетона става от специализирана лаборатория, която получава данни за самия бетон, а вещото лице не може да извърши такава задача. За да може вещото лице да работи му трябват такива данни, получаващи се чрез изследване на бетона в специализирана лаборатория. При оглед на обекта вещото лице е констатирало провисване на плочата, явяваща се таван на покрития паркинг в частта, намираща се под открития паркинг. Замерванията извършил с електронен апарат при което констатирал, че няма налични трайни деформации като провисване. От проектите в част „Архитектура“ разпределение на кота – 3,10 и чертеж на кота + 0,00 няма данни за това какъв клас бетон е заложен и каква е необходимата арматура. В приложените протоколи за предаване на извършени СМР можело да се направи извод, че в обекта са вложени такива материали като арматура и бетон, каквито са предвидени в одобрения и утвърден проект, въз основа, на който е издадено разрешени за строеж. Освен това от бетоновия дневник на обекта, който му е предоставен не е установил разминавания относно вида на доставяните и вложени бетони с тези по проекта като марка и количество. В разрешението за ползване изрично е записано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти и разрешение за строеж и не са отбелязани промени. Изводите са, че в частта на плочата, явяваща се таван на покрития паркинг няма налични трайни деформации. Установил е наличие на недостатъци, появили се по време на експлоатацията. Тези недостатъци са се появили в гаранционните срокове и подлежат на възстановяване в състояние съгласно проекта. Съдът е изложил възприемане извода на вещото лице Й., без да направи неговия анализ. Вещото лице е направило извод, че щом има недостатъци, то строителят отговаря за тях и трябва да ги отстрани. Но в самото заключение, е констатирал, че направеното на място съгласно удостоверяването при приемане на обекта, е изработено съгласно проектите и вложените бетони отговарят на проектите. Проявлението на недостатъци не може да се дължи само на изработването, а може да се дължи на недостатъци на несъобразено ползване. Вещото лице прави един правен извод, а не обосновава заключението си, че само въз основа на лошото изработване са се проявили недостатъците. Безкритичното възприемане на това заключение от съда, обосновава извод, че решението е необосновано. Липсва основание, без изготвянето на специализирани изследвания на вложения бетон, че пукнатините се дължат на влагането на лош бетон или неспазване на технологията при изпълнение на бетонните работи по възложения груб строеж. Строителят [фирма] отговаря само за изработване на грубия строеж, а не и всички работи. Действително сочените недостатъци са свързани с грубия строеж. Но недоказването на влагането на некачествен бетон и наличието на доказателства за съответствие на проектите и заложените в тях бетони с изграденото чрез бетоновите дневници и приемането на обекта и разрешаването му за ползване, налагат извод, че не е установена причинната връзка между проявените недостатъци и некачественото изпълнение от [фирма]. Освен това относно недостатъка за провисване на плочата, явяваща се таван на покрития паркинг, такъв недостатък при оглед и замервания не е констатиран от вещото лице Й., т.е. тази претенция е изцяло недоказана като не е установено съществуването на недостатъка в строителството. По изложените съображения съдът намира, че решението по т.д. 2/2014 г. е необосновано, а следователно неправилно и следва да се отмени. По искането на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК – нарушение на участие в процеса на ответника [фирма] по т.д. 2/2014 г. СГС, VІ-10 състав. Молителят твърди, че правото му на участие в процеса е нарушено, тъй като по отношение на него е приложена фикция за призоваване по чл. 50, ал. 4 от ГПК. Видно от съобщение до ответника на адреса, вписан в търговския регистър, [населено място] [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 16 е изпратено съобщение ,което върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посещаван, оставяни са неформални съобщения, но никой не се е явил да потърси съдебни книжа. На тази констатация, съдът е постановил, че следва да се залепи уведомление по чл. 50, ал.4 вр чл. 47, ал.1 о т ГПК. Такова е залепено съгласно удостоверяването от длъжностното лице призовкар на входната врата на блока. Посочено е изрично, че на адреса няма изрично посочени фирмени табели или знаци за офис на фирма. Следователно е налице удостоверяване, че длъжностното лице призовкар няма достъп до канцеларията на призоваваното търговско дружество. Основният довод на молителя е, че залепването на уведомлението не е извършено на пощенската кутия или на адреса, а е залепено на входната врата на блока, без да е удостоверено, че няма достъп до входната врата на адреса на жилището, което е точно посочено. Съдът намира, че е удостоверено, че липсва достъп до канцеларията на дружеството, което е достатъчно , за да се залепи уведомление на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК. Уведомлението следва според нормата на чл. 47, ал. 1 от ГПК да се залепи на входната врата, а ако няма достъп до нея на входната врата на блока и да се пусне съобщение в пощенската кутия, ако до нея има достъп. Настоящият съдебен състав намира, че е удостоверено, че няма достъп до входната врата, след като не са поставени фирмени знаци, който факт е удостоверен. Освен това незалепване на уведомление на входната врата на адреса, а на вратата на блока на входа, не представлява нарушение, което да повлияе върху правата на призоваваното лице. Достатъчно е залепване на уведомление до входната врата, когато няма достъп до канцелария на юридическото лице, което е вписало адрес в търговския регистър, без да сложи фирмени знаци. Ето защо съдът намира, че прилагайки нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК съдът не е нарушил участието на търговеца в процеса. По изложените съображения молбата в тази част следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 642 от 17.04.2015 г. по т.д. 2/2014 г., СГС, ТО, VІ-10 състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на решение № 642 от 17.04.2015 г. по т.д. 2/2014 г., СГС, ТО, VІ-10 състав на основание чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.