4 Р Е Ш Е Н И Е № 354 София ,19 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова …........................................и в присъствието на прокурора М.Велинова. ....................................изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1237 / 2013 г. Производството по делото е образувано по искане на осъдения Д. П. И. за възобновяване на внохд № 254 / 2012 г. на Окръжния съд в гр.Ловеч. В искането се сочи, че решението по делото, с което е потвърдена осъдителна първоинстанционна присъда, е постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът оспорва основателността му поради неубедителност на подкрепящите я аргументи. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Ловеч с присъда № 29 от 04.05.2012 г. по нохд № 1556/2011 г. признал подсъдимия Д. П. И. за виновен в това, че на 29.04.2011 г. в [населено място], Л. област, държал в товарен автомобил „Ф. С.”, собственост на И. К. В., акцизни стоки без изискуемия по закон бандерол – цигари и тютюн за пушене с обща пазарна стойност 4 093 лева, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал.1, пр.2 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 4 093 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени сторените разноски , а предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата. Окръжният съд в гр.Ловеч с решение № 109 от 22.10.2012 г. по внохд №254/2012 г.потвърдил първоинстанционната присъда. Решението влязло в сила на 22.10.2012 г. без да е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнорегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следното : Основното възражение на осъдения и защитата му е базирано на разбирането, че двете предходни съдебни инстанции са кредитирали данните от протокола за претърсване и изземване и от показанията на разпитаните свидетели в нарушение на процесуалните правила, което довело до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдебните състави по фактите, обосноваващи авторството на деянието. Така поддържаната позиция се опровергава от данните по делото. Не се потвърждава оплакването, че въззивната инстанция е пренебрегнала произтичащото от чл.339, ал.2 от НПК задължение да посочи основанията, поради които не приема доводите в същата насока, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия, допускайки самостоятелно нарушение на процесуалните правила. Съставът на окръжния съд отчел ключовото значение на протокола за претърсване и изземване и извършил подробна проверка на неговата допустимост и достоверност. В хода на самостоятелно съдебно следствие били разпитани повторно поемните лица, както и полицейските служители, извършили проверка на автомобила, управляван от подсъдимия. Чрез поредица от очни ставки били изяснени различията в техните показания, свързани с отделни детайли на проведеното следствено действие.Съдът обсъдил маршрута на автомобила от момента на полицейската проверка до двора на полицейското управление, където било извършено претърсването и съставен оспорвания протокол. По този начин убедително бил отхвърлен доводът за опорочаване на претърсването и за манипулиране на иззетите веществени доказателства. Напълно произволно и в противоречие с показанията на поемните лица /свидетелите П. и Г. / е твърдението на защитата, че процесуалното действие е извършено без тяхно участие и документирането му е извършено в тяхно отсъствие. Вярно е обратното – протоколът е написан пред поемните лица, които са възприели кутиите с цигари и пакетирания тютюн в багажника на колата. Колебанията на свидетелката Г. са обсъдени от решаващите състави в общия доказателствен контекст и правилно не са възприети за елиминиращи процесуалната допустимост на направените фактически изводи относно деянието и неговото авторство доказателства. На следващо място незаконосъобразен е доводът за несъставомерност на инкриминираната дейност поради маловажност по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Приведените от защитата аргументи за липса на вредни последици,тъй като не е посочен размерът на дължимият акциз, не кореспондират с обективните признаци на престъпния състав по чл. 234, ал.1 от НК. Държането на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, засяга не само данъчната система, а цялостния търговски режим, установен в страната. Ето защо стойността на предмета на престъплението е важен критерий за установяване на степента на обществена опасност на деянието, тъй като показва количеството на акцизните стоки, които са насочени към стопанския оборот в нарушение на установения пазарен механизъм. В настоящия казус пазарната стойност на цигарите и пакетирания тютюн е 4093 лева, което изключва квалифицирането на случая като маловажен. Несподелими са и разсъжденията на защитата за липса на пряк умисъл. Подсъдимият се е занимавал професионално с доставката на акцизни стоки и е имал съзнанието, че държи цигари и тютюн без изискуемия по закон бандерол, при това със значителен брой и цена. Явната несправедливост на наказанието осъденият аргументира единствено в релация с обективната и субективна несъставомерност на деянието, които вече бяха обсъдени във връзка с оплакването за нарушение на закона. Така поддържано, искането за оправдаване е лишено от легално основание .Отмерената санкция не се отклонява от предвидените в санкционната част на чл. 234, ал.1 от НК параметри и не противоречи на принципите за индивидуализация на обема наказателна принуда. С тези съображения настоящият съдебен състав отхвърля искането за възобновяване на производството по делото. Водим от горното Върховният касационен съд ,второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. П. И. за възобновяване на внохд № 254/2012 г. на Окръжния съд в гр.Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.