5 Р Е Ш Е Н И Е № 43 С., 22.07. 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 2035/2018година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 708 от 24.10.2018г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [община], представлявана от кмета О. Ц., подадена чрез ст. юрисконсулт Т. И., на въззивно решение № 18 от 26.03.2018г. на Видинския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 56/2018г. С това решение е потвърдено решение № 494 от 11.12.2017г., постановено по гр. д. № 2076/2017г. на Видинския районен съд, с което са уважени предявените от З. Р. Г. срещу [община] искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № 110-02-18-66/01.08.2017г.; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Детска градина „Д.“ [населено място] с филиал „В. Л.“ [населено място] и филиал „Д.“, [населено място], общ. В.“ и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 02.08.2017г. до 02.09.2017г. в размер на 1288,03 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2017 г. до окончателното й изплащане. В тежест на ответника са възложени направените от ищеца в двете съдебни инстанции разноски. В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност и немотивираност на въззивното решение, постановено в противоречие с практиката на ВКС. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Ответната страна З. Р. Г. в писмен отговор и в писмена защита, подадени чрез адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. В процесния случай предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото били в трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „Директор на Детска градина „Д.“, [населено място] с филиал „В. Л.“, [населено място] и филиал „Д.“, [населено място], общ.В., което било прекратено със Заповед № 110-02-18-66 от 01.08.2017г. на Кмета на [община] на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ; че видно от представеното по делото разпореждане от ТП НОИ-В. № [ЕГН] на ищцата е отпусната пенсия по чл. 69в, ал.1 и 2 КСО в минимален размер от 161,38 лв., като срочна пенсия, а според разпореждане № [ЕГН] на ищцата е отпусната пенсия в намален размер от 461, 54 лв., намален за срок от 21 месеца до навършване на изискуемата възраст, като след 17.09.2018 г. поради навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал.1 КСО определеният размер на пенсията ще бъде 471, 44 лв., както и че за исковия период ищцата не се е намирала в трудово правоотношение с друг работодател. При тези данни е обосновал, че след като ищцата е получавала към момента на прекратяването на трудовия ѝ договор само срочна пенсия в намален размер и че същата ще придобие правото да получава нормална пенсия в пълен размер едва след 17.09.2018г., то работодателят незаконосъобразно е прекратил едностранно трудовото ѝ правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл.328, ал.1, т.10 от КТ, тъй като към момента на прекратяването на трудовото ѝ правоотношение ищцата не е отговаряла на изискванията на чл.68 от КСО по отношение на необходимата възраст за пенсиониране на жените в България към този момент. Обосновал е, че предоставеното от закона право на учителите да получават срочна пенсия в намален размер е една привилегия, отнасяща се едностранно само по отношение на тях, без да поражда правна възможност работодателите им да ги уволняват след придобиването на такъв вид пенсия. Изложил е мотиви, че след като в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя е записано само правното основание на чл.328, ал.1, т.10 от КТ, то недопустимо било след постъпване на исковата молба в съда, в хода на делото работодателят да излага нови правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение, а именно чл. 69в, ал. I от КСО, тъй като предметът на делото се определя единствено от изписаното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание и не може по инициатива на работодателя да се проверява законосъобразността на уволнението на друго правно основание. Разяснил е в тази връзка, че уволнението на ищцата по чл.328, ал.1, т.10 от КТ би било законосъобразно и допустимо само при наличието на обективния факт, че към момента на прекратяването на трудовото ѝ правоотношение е била придобила правото да получи пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обстоятелство не било налице. В подкрепа на този извод било и последващото изменение на закона чрез въвеждането на новото основание по чл.328, ал.1, т. 10а от КТ, което обосновавало извода, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ не е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основателността на главния иск обусловила уважаването и акцесорните искове по чл.344. ал.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивното решение е подписано с особено мнение от съдията-докладчик. С цитираното по-горе определение № 708 от 24.10.2018г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос : „има ли право работодателят да прекрати на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на „ранно пенсиониране“ от учител “ поради противоречие с разрешението на същия въпрос, дадено с в решение № 58 от 29.05.2018 г. по гр. д. № 1544/17 г. на ВКС, IV г.о. С последното е застъпено становището, че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число и по пар. 5 ПЗР КСО. Даденото разрешение е възприето трайно в съдебната практика по чл. 290 ГПК /срв. още Р- Р-584-2010-ІV ГО ВКС по гр.д. № 167/2009 г., Р-33-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 2280/2008 г.,., Р-396-2010-ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 1324/2009 г. Р-838-2009-ІV, Р-712-2009-ІV/. Тази съдебната практика обаче е постановена при действието на старата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ /ДВ, бр. 54/2015 г., в сила от 17.07.2015г./, във вр. с § 5 (отм.), ал. 1 от ПЗР на КСО – и двете действали до 31.12.2015г., и не е загубила сила. Към момента на процесната заповед обаче, действаща е редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ /ДВ, бр. 98/2015 г./ според която Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Създадена е и нова разпоредба – чл.328, ал.1 т.10а. (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) – „когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване”. Нова е и действащата към този момент редакция на КСО – с чл.68 КСО /ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ са уредени предпоставките за придобиване право на пълна пенсия; с чл.68а /ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ са уредени предпоставките за ранно пенсиониране; с чл.69в (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) са уредени предпоставките за ранно пенсиониране на специална категория лица – учителите. Нормата на тази разпоредба преповтаря нормата на § 5 (отм.), ал. 1 от ПЗР на КСО – действала до 31.12.2015г. Тази нова разпоредба, въведена с чл.69в КСО, е специална спрямо общата норма за пълна пенсия по чл.68 КСО и спрямо общата такава за ранно пенсиониране – чл.68а КСО. Изложеното обосновава извод, че законодателното изменение на чл. 328, ал. 1 от КТ, а именно – създаването на новата т. 10а (ДВ, бр. 98/2015 г.), съгласно която работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, обхваща и случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията на чл. 69в КСО. В този смисъл не може да се възприеме тезата на касатора-ответник, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ в действащата след 01.01.2016г. редакция, приложима в конкретния случай, е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. – и в хипотезите на т. нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 от КСО. При така възприетото разрешение на поставения материалноправен въпрос, оплакванията в касационната жалба на ответника за допуснато от въззивния съд нарушение на материалноправните норми на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ, във вр. с чл. 69в от КСО, са неоснователни, поради което и съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение следва да се остави в сила. Същото следва да се потвърди и в частта на произнасянето по обусловените претенции по чл.344 т.2 и т.3 КТ и в частта на разноските. Съобразно изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените такива в настоящото производство и надлежно удостоверени по делото в размер 800лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18 от 26.03.2018г. на Видинския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 56/2018г. ОСЪЖДА [община] да заплати в полза на З. Р. Г. сторените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер 800лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: