5 Р Е Ш Е Н И Е № 406 С., 04.08.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 80/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 453 от 26.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 928 от 30.07.2008 г. по в. гр. д. № 2094/07 г. на Варненския окръжен съд. Ответниците Г. В. Г. и С. Й. Г. считат, че касационната жалба е неоснователна, И. Г. Т. не е взела становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Спорът по делото е за установяване правното твърдение на ищците Г. и С. Г.и, че ответницата М. А. не е собственица на жилищна сгР. от стая, кухня, клозет в двора и навес за натурии, изградени през 1945 г. в държавно дворно място УПИ II от кв. 2 по плана на 26 п. р. на гр. Варна. Ответницата е противопоставила права от саморъчно завещание на Р. П. Н., въз основа на което се снабдила с констативен нотариален акт № 19 от 30.05.1995 г., а при условията на евентуалност е въвела довод за придобивна давност. С обжалваното решение в сила е оставено решение № 2510 от 24.07.2007 г. по гр. д. № 3672/06 г. на Варненския районен съд, с което отрицатеният установителен иск е уважен, а н. а. № 19/95 г. е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Доводът за недопустимост на иска е отклонен с определение по ч. гр. д. № 1095/07 г. на Варненския окръжен съд, възприето изцяло в обжалваното решение. Съображенията са, че при заявени от двете страни искания за закупуване на държавно дворно място по реда на ПМС № 235/96 г. /отм./, правата на ищците, които претендират да са собственици на 1/2 ид. ч. от спорните обекти, са оспорени с издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост върху обектите в тяхната цялост. Това обуславя правния интерес от търсената защита, каквато ищците не могат да получат в административното производство, предвид липсата на компетентност на административния орган /който е и отказал да се произнесе по молбите/, да разреши възникналия спор за собственост. За да уважи иска, въззивният съд приел, че саморъчното завещание е нищожно, тъй като не е написано и подписано от посочената за завещателка Р. П. Н.. Приел, че за периода от 1989 г., когато сградите са отчуждени в полза на държавата, до отмяната на отчуждаването в 1997 г., те не са могли да бъдат придобити по давност с оглед забраната на чл. 86 ЗС, а за времето от м. октомври 1997 г. до предявяване на иска на 29.05.2006 г. не е изтекъл изискуемият 10-годишен давностен срок. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост в хипотеза при приложението на ПМС № 235/1996 г. /отм./. По делото не е спорно, че на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, през 1966 и 1967 г. г. върху дворното място - държавна собственост, право на собственост в размер на по 1/2 ид. ч. от постройките, които са предмет на делото, както и право на строеж, е признато на Г. И. Н. и Т. Г. Н.. Г. Н. починал в 1987 г. и оставил за наследници по закон съпруга Р. П. Н., починала на 19.01.1995 г., като няма данни за нейни наследници, и деца И. Г. И., роден в 1927 г., и И. Г. Т., родена в 1930 г. - конституирана като трето лице-помагач на ищците. Т. Г. Н., който е син на А. - предишна съпруга на Г. Н., е починал на 07.09.1994 г. и е оставил за наследници по закон съпруга М. А. Н. - ответница по иска и касатор, и деца С. и Г. Т. Н.и. Сградите, построени в 1945 г., са продадени с н. а. № 126/84 г. от Г. Н. на Р. Н., макар продавачът да е бил собственик само на ½ ид. ч. В 1969 г. е извършено ново строителство и сградите са узаконени, като всичките, находящи се в имота, са отчуждени в 1989 г. През 1997 г. отчуждаването е отменено. Въз основа на учредено през 1992 г. от Р. Н. право на строеж Г. Г. изградил пристройка от 22.40 кв. м. и гараж от 17.60 кв. м., след което се снабдил с констативен нотариален акт № 47/1996 г. Легитимирайки се с н. а. № 126/84 г., Р. Н. продала с н. а. № 10/91 г. на Г. Г., по време на брака му със С. Г., 1/2 ид. ч. от изградените през 1945 г. постройки, както и построените през 1969 г., ведно с правото на строеж. С влязло в сила решение по гр. д. № 62/98 г. на Варненския районен съд, потвърдено в тази част, по иск на М., С. и Г. Т., е признато, че Г. и С. Г.и не са собственици на жилищна сгР. и входно антре, строени през 1969 г., и са отменени н. а. № 47/96 г. и н. а. № 10/91 г. С въззивното решение по гр. д. № 722/02 г. на Варненския окръжен съд първоинстанционното решението е обезсилено в частта, с която искът е уважен за пристройката и гаража, изградени в 1992 г. Прието е, че като построени след 1991 г. върху държавно дворно място, което никога не е било собственост на Р. Н., правото на строеж не е било учредено от действителния собственик, новото строителство е държавна собственост по силата на приращението и ищците не са легитимирани да упражняват чужди права - на държавата. На основание пар. 1 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. /отм./ право да придобият собственост върху земята имат лицата, придобили право на спроеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991 г. Съгласно пар. 2 с правна възможност да изкупят идеална част от земята разполагат лицата, придобили идеална част от право на строеж. Целта на пар. 1 и 2 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. /отм./ е да се даде възможност носителите на ограниченото вещно право да придобият и земята, съответно идеални части от земята като принадлежност на главната вещ, която притежават. По приложението на посочените разпоредби в хипотезата на отрицателен установителен иск правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното му упражняване ще е налице: 1. ако при уважаване на иска ищецът ще придобие правото да закупи собствеността върху идеалните части от земята, претендирани от ответника, и 2. ако ответникът претендира да закупи цялото държавно дворно място с твърдения за еднолична собственост върху всички изградени в него обекти. Трети лица, т. е. такива, които не са сред посочените, не могат да обосноват наличие на правен интерес за предявяване на иск, защото разрешаването на правния спор няма да внесе промяна в правната сфера на оспорващия. Като интерес от търсената защита в разглеждания случай се сочи възможността да бъде изкупено правото на собственост върху държавното дворно място по реда на пар. 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. /отм./ както от ищците, така и от ответницата. От заявленията с вх. № РД-94-Г/9/ от 30.01.1997 г. на Г. Г. и вх. № РД-94-М/9/ от 29.01.1997 г. на М. А., не може да се направи категоричен извод страните да са заявили взаимноизключващи се права по отношение на едни и същи сгради. Затова наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск не може да се обоснове с липсата на компетентност на сезирания административен орган да разреши възникналия спор по правото на собственост и неговия обем. От друга страна позицията на самите ищци по отношение на притежаваните от тях обекти на собственост не е ясно изразена. Констативният нотариален акт № 19/1995 г. легитимира ответницата за собственица на сградите, построени в 1945 г. Ищците не са въвели правни твърдения да са собственици на същите постройки или на идеална част от тях. Като обект на притежавано право те сочат в исковата молба други постройки: 1. изградените в 1969 г., по отношение на които правата им са отречени с влязлото в сила решение по предявения от М. А. отрицателен установителен иск, и 2. изградените в 1992 г., по отношение на които искът е приет за недопустим по съображения, че като построени върху държавна земя, без учредено право на строеж от собственика й, те са станали държавна собственост съгласно принципа за приращението по чл. 92 ЗС. Независимо от горното, ищците са представили н. а. № 10/1991 г., видно от който Р. Н. продала на Г. Г. не само иградените в 1969 г., но и ½ ид. ч. от изградените през 1945 г. постройки. При положение, че ищците се легитимират за собственици на част от сградите, предмет на отрицателния установителен иск, би могло да се приеме наличие на конкуренция на права, като при евентуално уважаване на иска ищците ще отрекат правата на ответницата за ½ ид. ч., и така ще придобият правото да изкупят съответната идеална част от земята. В това отношение обаче е била налице нередовност на исковата молба, която съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е констатирал. Изясняването позицията на ищците е било необходимо с оглед правилното разрешаване на въпроса за наличието на правен интерес от търсената защита, който се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск и на постановените по него съдебни актове. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна, като делото следва да се върне на въззивния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба относно обстоятелствената част, засягащи обосноваването на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост. При положение, че при новото разглеждане искът бъде приет за допустим, въззивният съд следва да се произнесе по правата на ответницата, сега касатор, предвид въведените от нея придобивни способи, но и като съобрази дали тя притежава права на основание наследствено правоприемство от съпруга си Т. Г. Н., на когото през 1967 г. е признато право на собственост и право на строеж върху ½ ид. ч. от сградите. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 928 от 30.07.2008 г. по в. гр. д. № 2094/07 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: