О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №26 [населено място],25.01.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2107 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Н. И. Н., действащ като ЕТ „НИКИ-2003-Н. Н.“, [населено място], чрез адв.Д.С. срещу определение №321/13.08.2021г., постановено по ч.т.д. №265/2021г. на Апелативен съд– Велико Т., с което е потвърдено определение от 16.06.2021г. по т.д.№223/2019г. на Окръжен съд- Велико Търново. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна такса за подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона. Излага доводи, че отказът на съда да го освободи от държавна такса за въззивно обжалване противоречи на практиката на ЕСПЧ и СЕС. Моли да бъде отменено определението на въззивния съд и да бъде освободен от държавна такса или делото за бъде върнато на апелативния съд за ново произнасяне. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на спора правни въпроси, които могат да бъдат обобщени- относно възможността за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса на страна по делото, имаща качеството търговец и предпоставките за това. Твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните определения на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, както и в противоречие с решения на СЕС /основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Поддържа и основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи и основанието за касация по чл.280, ал.2, т.3 ГПК, като излага съображения за очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за отказ от освобождаване на Н. И. Н., действащ като ЕТ „НИКИ-2003-Н. Н.“, [населено място] от задължение за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по т.д.№223/2019г. на Окръжен съд-Велико Търново решение, въззивният съд приема, че правилото на чл.83, ал.2 ГПК не може да бъде приложено по отношение на търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел извличане на печалба, тъй като няма социално оправдание държавата да поема разходите по дела, осигуряващи реализация на тази търговска печалба. Излага и аргументи, че когато търговец е в невъзможност да поема разходите си по осъществяване на търговската дейност, вкл. и за защита по търговски спорове, какъвто безспорно е процесният, това сочи на състояние на неплатежоспособност, което се установява само в производството по несъстоятелност. Държавата е гарантирала достъпа до съд на такива търговци чрез специалните правила в търговската несъстоятелност, вкл. възможността да не се внася предварително държавна такса /чл.620 ТЗ, чл.694, ал.7 ТЗ/. Обсъдени са и аргументите на жалбоподателя относно нарушението на чл.6, пар. 1 ЕКПЧОС и факторите, които трябва да се съобразяват при преценката дали задължението на държавна такса ограничава достъпа до съд. Обжалваното определение е валидно, като следва да се допусне до касационен контрол поради вероятна недопустимост. Установява се, че с разпореждане от 16.10.2020г. по т.д.№223/2019г. на Окръжен съд- Велико Търново е оставена без движение подадената от ЕТ „НИКИ-2003-Н. Н.“, [населено място] въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, като е указано на въззивника в 1-седмичен срок да внесе държавна такса в размер от 1 774.50 лева и да представи документ, удостоверяващ плащането. Със заявление от 27.10.2020г. въззивникът прави искане да бъде освободен от задължението за внасяне на държавната такса, като твърди, че не може да внесе такса в такъв размер и иска допълнителен срок за изложение на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Позовава се на практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар.1 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС. С определение от 29.10.2020г. администриращият жалбата съд оставя без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване. Това определение е потвърдено от Апелативен съд- Велико Т. с определение №29/19.01.2021г. по ч.т.д.№427/2020г. Определението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване /определение №202 от 19.05.2021г. по ч.т.д.№596/2021г. на ВКС, І т.о./ и е влязло в сила. С оглед изхода на производството по искането за освобождаване на въззивника от държавна такса, с ново разпореждане от 28.05.2021г. Окръжен съд-Велико Търново дава 1-седмичен срок за внасяне на определената държавна такса за въззивната жалба. С ново заявление от 14.06.2021г. въззивникът отново прави искане да бъде освободен от задължението за внасяне на държавната такса, като твърди, че не може да внесе такса в такъв размер и иска допълнителен срок за изложение на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Позовава се на практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар.1 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС, като твърди, че същата не е обсъдена в определение №202 от 19.05.2021г. по ч.т.д.№596/2021г. на ВКС, І т.о. Това искане е оставено без уважение от администриращия съд и е потвърдено с обжалваното въззивно определение. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че повторното заявление на въззивника за освобождаване от държавна такса, без да са наведени твърдения за настъпили нови обстоятелства, относими към искането, е недопустимо и е следвало да бъде оставено без разглеждане. Няма спор, че определението на съда по чл.83, ал.2 ГПК е акт, с който съдът се произнася по молба на страната за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива в рамките на исковия процес и няма привременен характер. По изричната разпоредба на закона определение, с което е постановен отказ по чл.83, ал.2 ГПК, подлежи на инстанционен контрол, вкл. на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, пр.1 ГПК /ТР №5/2015 от 12.07.2018г., т.д.№5/2015г. на ОСГТК/. В случаите, когато съдът прецени, че страната е материално затруднена, поради което няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, вкл. правото на жалба, я освобождава от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл.83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата /т.11 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г., т.д.№6/2012г. на ОСГТК/. Предвид изложеното, съдът намира, че с второто заявление /вх.№1001873/14.06.2021г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново/ въззивникът е направил повторно искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, въпреки че с влязло в сила определение е постановен отказ за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, без да твърди промяна в обстоятелствата. Твърдението, че съдът при произнасянето по първото му искане му не е обсъдил цитирани решения на СЕС и ЕСПЧ, представлява твърдение за неправилност на съдебен акт, а не за нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.83 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че определенията на съда по второто заявление на въззивника от 14.06.2021г. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, са недопустими и следва да бъдат обезсилени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №321/13.08.2021г., постановено по ч.т.д. №265/2021г. на Апелативен съд– Велико Т.. ОБЕЗСИЛВА определение №321/13.08.2021г., постановено по ч.т.д. №265/2021г. на Апелативен съд– Велико Т., както и потвърденото с него определение от 16.06.2021г. по т.д.№223/2019г. на Окръжен съд- Велико Търново. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл.83, ал.2 ГПК на Н. И. Н., действащ като ЕТ „НИКИ-2003-Н. Н.“, [населено място] с вх.№1001873/14.06.2021г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.