Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 16 март 2009 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова с участието на прокурора Петя Маринова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 20/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия С. М. Ю. против нова присъда № 103 от 03.10.2008 год. по внохд № 1193/08 год. на Варненски окръжен съд. Жалбата и допълнението към нея изготвени от адвокат Т. са на посочените в чл.348 ал.1 НПК касационни основания.Основно се оспорва авторството на деянието, като се подлагат на нов анализ доказателствата по делото.Твърди се, че присъдата се основава единствено на показанията на пострадалата К. и частично на заключенията на СМЕ и СПЕ, като са игнорирани останалите доказателства по делото.Напълно противоречиви са нейните показания по отношение на упражненото спрямо нея насилие, защото не отговаря на обективно установените при прегледа от вещото лице травматични увреждания.Те не съответстват и на разказаното от нея пред св.М..Тези противоречия не са обсъдени от въззивния съд.Това се отнася и до възможността на избяга или се обади за помощ, след като ключа на квартирата се е намирал от вътрешната страна на вратата и е имала достъп до мобилния си телефон, както и до този на подсъдимия.Според допълнението към жалбата, Варненският окръжен съд е нарушил правото на защита на подсъдимия, след като не е присъствал при обявяване на присъдата и за изготвяне на мотивите не е бил уведомен, съгласно чл.340 ал.2 НПК.Явната несправедливост на наказанието се изразява в несъответното му определяне, с оглед приетите смекчаващите отговорността обстоятелства.Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или наказанието се намали, като остане приложението на чл.66 ал.1 НК.Да се намали и размера на уважения граждански иск.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Гражданската ищца С. К. редовно призована не се явява в съдебно заседание.От повереника-адв.М. е постъпило писмено становище с което намира присъдата за правилна и законосъобразна, както в наказателната, така и в гражданската и част.Събрани са безспорни гласни и писмени доказателства за вината на подсъдимия Ю.. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 02.06.2008 год. по нохд № 2750/07 год., Варненски районен съд е признал подсъдимия С. М. Ю. за невинен в това, на 06.10.2006 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да се е съвкупил със С. Д. К., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнато му обвинение по чл.152 ал.1, т.2, вр.с чл.26 ал.1 НК.Отхвърлен е и приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалата С. К., против подсъдимия Ю. за сумата от 3 000.00 лв. за причинени и неимуществени вреди, като неоснователен. С обжалваната нова присъда посочената е отменена изцяло, като подсъдимият С. М. Ю. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.152 ал.1, т.2, вр. с чл.26 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години.Осъден е да заплати на С. К. сумата от 3 000.00 лв. за причинени й неимуществени вреди, със законните последици. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция нови фактически изводи за обективната и субективна страна на престъплението, не съответстват на доказателствата по делото и се твърди, че при установяване на фактическия състав съда е проявил избирателен подход и без необходимите за това доказателства.Тези доводи са неоснователни, тъй като въззивният съд, след задълбочен обективен и всеобхватен анализ на годните доказателствени средства в съответствие с правомощията се по чл.316 НПК е установил нови фактически положения и е стигнал до нови правни изводи, като е отговорено на въпросите по чл.301 НПК.Спазени са изцяло и изискванията по 339 ал.3, вр. с чл.305 ал.3 НПК, защото в мотивите на постановената нова присъда са посочени установените факти и обстоятелства от предмета на делото, въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения за взетото решение.Противоречията в доказателствените материали също са обсъдени, като са изложени съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.Поради това, оспорваната в жалбата достоверност на доказателствата не може да бъде обсъждана, защото касационният съд не разполага с правомощие да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт, като и да установява нови фактически положения и въз основа на тях да пререшава делото.Касационният състав само контролира приложението на материалния закон на основата на приетите от въззивната инстанция фактически положения и има правомощието да извърши проверка относно спазването на процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на съдийското убеждение в съответствие с принципната норма на чл.14 НПК. С пълно основание не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия Ю., относно фактите които не кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства.Не кредитирането на част от обясненията и отчитането им като средство за защита, а не за източник на достоверни факти за деянието е скрепено с подробни съображения.Внимателно са противопоставени на показанията на пострадалата, дадени на досъдебното производство и пред първата инстанция, които са правилно оценени като последователни, логични и житейски правдиви, без да са открити съществени несъответствия при съпоставянето им едно с друго, както и с показанията на свидетелките М. и М., на които е разказала за случилото се непосредствено след това.Те са подкрепени и от разпита на полицейските служители за състоянието и поведението на пострадалата след деянието.Твърдяното от нея за блъскане, притискане и дърпане на косата е в съответствие с изготвената съдебномедицинска експертиза по делото, която е установила кръвонасядания в областта на двете млечни жлези и в областта на дясната хълбочна област, като резултат от удари с или върху тъпи предмети, вкл.стискане с ръце и „смукане”.Според експертното заключение, по своя вид, давност и местоположение съответстват на описания от пострадалата, начин на полов контакт и интензитет на приложената от подсъдимия сила.По никакъв начин не се разколебава достоверността на тези показанията от обстоятелството, че липсват следи от травматични увреждания в областта на половия орган, защото това според експертизата не изключва извършването на полов акт по описания от пострадалата начин, както и от начина и на поведение при наличието на друг младеж в съседна стая и заплахите на подсъдимия за евентуална негова намеса. Направените изводи от въззивния съд се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на процесуалния закон, преценявани поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика.Вътрешното убеждение на съда по въпросите за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия е изградено при спазване разпоредбите на чл.14 НПК.Всичко това не може да не мотивира и заключението на касационния състав за правилното приложение на материалния закон и обосновано ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия С. Ю. по чл.152 ал.1, т.2, вр. с чл.26 ал.1 НК с произтичащите от това наказателно-правни и гражданско-правни последици. Неоснователно е възражението в жалбата за ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради това, че не е участвал в производството пред въззивния съд и не е уведомен писмено, че мотивите към присъдата са изготвени.Поначало процедурата по разглеждане на делото пред въззивната инстанция не е свързана с личното участие на подсъдимия и неговия защитник при редовно призоваване и не посочване на уважителни причини за това.В случая във въззивното производство е участвал упълномощен защитник, пред който е обявена новата присъда, за съдържанието на която се прилагат изискванията на чл.305 НПК, касаещи правилата на първоинстанционното производство.При него с оглед задължителното присъствие на подсъдимия или неговият защитник, писмено съобщение за обявената присъда не се предвижда.Касационната жалба изготвена от защитника е подадена в срока определен от съда.С резолюция на съдията-докладчик е приета за редовна и са изпратени преписи на прокуратурата и на гражданската ищца и частна обвинителка.След това делото е изпратено по компетентност на ВКС и образувано настоящото производство за разглеждането и по същество.За него за уведомени подсъдимия и защитата и са имали достатъчно време, ако не са го сторили да се запознаят с мотивите към присъдата и вземат мерки за защита на интересите си.Защитата е изготвила и представила допълнение към касационната жалба в срока по чл.351ал.3 НПК и участвала пълноценно в производството.Затова не са ограничени процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл.348 ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2 НПК, което да е основание за отмяна на присъдата. Наложеното наказание на подсъдимия Ю. в предвидения в закона минимум от две години лишаване от свобода с приложение на условното осъждане не е явно несправедливо, защото е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, с поведението на пострадала в инкриминирата нощ, интензитета на упражненото насилие, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и целите, посочени в чл.36 НК.Обективните данни по делото разкриват наличието само на смекчаващи обстоятелства, а не и на многобройни или изключителни. Присъденият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди на пострадалата, отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и не се налага да бъде променяно. Присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.2, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА НОВА ПРИСЪДА № 103 от 03.10.2008 год., постановена по внохд № 1193 по описа за 2008 год. на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.