4 Р Е Ш Е Н И Е №57 [населено място], 08.05.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7493 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 1687 от 24.07.2013г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 173/2013г., в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Варненски районен съд по гр.д. № 2489/2006г. относно претенцията на Й. С. М. за заплащане на обезщетение за ползване на дворното място и двуетажната жилищна сграда и вместо това е постановено друго, с което С. К. С. е осъден да заплати на Й. С. М. сумата 16 670 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което е била лишена, на дворно място с площ 780 кв.м., съставляващо ПИ № 235 в [населено място], СО „А.” с построената в него двуетажна жилищна сграда за периода 02.06.2006г. - 01.07.2009г. Касационната жалба е подадена от С. К. С.. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изложил мотиви защо възприема заключението на единичната техническа експертиза и съответно защо не взема под внимание заключението на тройната експертиза по въпроса за размера на дължимото обезщетение за ползване. Ответницата по жалбата Й. С. М. е представила писмен отговор, в който поддържа, че решението е правилно. С определение № 30 от 23.01.2014г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за преценката на разнопосочни заключения на вещи лица. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. С решението на въззивния съд е променен способа за извършване на делбата - от разпределение по чл. 292 ГПК/отм./ в публична продан и са разрешени предявените от двамата съделители претенции по сметки. Касационната жалба касае претенцията на Й. С. М. против С. К. С. с правно основание по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 18 500лв. обезщетение за лишаването от ползване на дворното място и жилищната сграда за периода от 02.06.2006г. до 01.07.2009г. В. съд е уважил този иск за сумата 16 670лв. Приел е за установено, че имотът е ползван еднолично от С. С. в исковия период и че на 02.06.2006г. му е връчена покана от страна на Й. М. за заплащане на обезщетение. Относно размера на дължимото обезщетение съдът е посочил, че според заключението на вещото лице Г. пазарният наем за дворното място с къщата е 3 810 лв. /сумата не кореспондира с посочената в заключението такава от 33 340лв./, а според тройната експертиза наемът за обитаемия първи етаж на сградата е 17 140лв. Приел е, че претенцията следва да бъде уважена според заключението на вещото лице Г. в размер на 16 670лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика по въпроса за преценката на разнопосочни заключения на вещи лица. Според Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.19 във въззивното производство съдът извършва самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Съгласно Решение № 324 от 13.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 378/2009г. на I г.о. и Решение № 58 от 13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица съдът е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. Посочените решения са израз на трайната практика на Върховния касационен съд по въпроса за преценката на разнопосочни заключения на вещи лица. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното: В. решение в обжалваната част е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на приетите експертизи. По въпроса за размера на претендираното от Й. М. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС са приети пред първата инстанция еднолично заключение на вещо лице Г. и две тройни експертизи. В. съд е уважил иска според заключението на вещото лице Г. /л. 361 и сл. от първоинстанционното дело/, без да изложи съображения защо не възприема заключението на тройната експертиза на вещите лица Г., В., А. /л. 390 от делото на В./ и без да отбележи, че има и втора тройна експертиза по същия въпрос, изготвена от вещите лица О., П. и В., приета в съдебно заседание на 28.06.2011г. от Варненски районен съд. Освен това, съдът погрешно е интерпретирал сумите по заключението на вещото лице Г. - посочената в мотивите сума 3810лв. е наемната цена за гаража, а пазарната наемна цена за поземления имот и сградата е 33 340лв., която съдът не е посочил, но в крайна сметка е присъдил половината от нея. Според заключението на тройната експертиза на вещите лица Г., В. и А. размерът на обезщетението за ползване е 17 140 лв. за първия етаж, който единствено е обитаем и би могъл да се отдава под наем. Според втората тройна експертиза на вещите лица О., П. и В. пазарният наем за периода е в размер на 7 086лв.; тези експерти също уточняват, че вторият етаж на къщата е недовършен и необитаем, затова оценяват само първия етаж; според тях отделна наемна цена за дворното място не следва да се определя поради високата плътност на застрояване. Експертизата е приета без възражения от страните /виж протокола от съдебното заседание на посочената по-горе дата/. При преценка на трите заключения настоящият състав счита, че следва да бъде възприета оценката на последната /втора/ тройна експертиза. От една страна, тя не е оспорена от страните, а от друга страна - обстойно е обяснила от какви критерии изхожда, отчела е в най-висока степен конкретните особености на имота - високата плътност на застрояване, възможността останалата незастроена част да се полза единствено за паркиране на кола, незавършеността на втория етаж. Единичната експертиза е определила твърде висока наемна цена за дворното място, въпреки че то не може да бъде използвано самостоятелно, а първата тройна експертиза е възприела необосновано завишени стойности на пазарна наемна цена на квадратен метър. Предвид изложеното претенцията за обезщетение за лишаване от ползване е основателна за сумата 3543лв. /1/2 от 7086лв./, съответно на дела на ищцата в съсобствеността. До пълния предявен размер искът е неоснователен. При тези изводи обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС е уважена за разликата над 3543лв. до 16670лв. и за тази разлика претенцията да се отхвърли. В осъдителната част до размер на посочената сума от 3543лв. въззивното решение е правилно и следва да остане в сила. К. претендира присъждане на разноски и е представил списък, според който е направил разноски в размер на 1990лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски. Според уважената част на иска касаторът има право на 1567лв. разноски. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1687 от 24.07.2013г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 173/2013г. в частта му, с която претенцията на Й. С. М. против С. К. С. за заплащане на обезщетение за ползване на дворно място с двуетажна жилищна сграда за периода 02.06.2006г. - 01.07.2009г., е уважена за сумата над 3453 лв. до 16 670лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на Й. С. М. от [населено място], [улица] против С. К. С. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на дворно място с площ 780 кв.м., съставляващо ПИ № 235 в [населено място], СО „А.” с построената в него двуетажна жилищна сграда за периода 02.06.2006г. - 01.07.2009г. за разликата над 3543 /три хиляди петстотин четиридесет и три/ лева до 16 670 лв., като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е присъдена сумата 3453 лв. като обезщетение за ползване на посочения имот за посочения период. ОСЪЖДА Й. С. М. да заплати на С. К. С. сумата 1567 лв. разноски за касационното производство според уважената част на жалбата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: