Р Е Ш Е Н И Е №152 [населено място], 11.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4735 по описа за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Производството е образувано по молба на А. Д.-Р. и М. Р., двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 93 от 26.06.2015г. по гр.д. № 1358/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК, като се твърди противоречие с Решение № 71 от 10.03.2015г. по гр.д. № 7189/2014г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд. Ответницата по молбата Р. Д. К. оспорва молбата за отмяна. П. страна В. И. Г. не взема конкретно становище. С определение № 162 от 20.10.2015г. настоящият състав е приел молбата за допустима. По основателността й съдът намира следното: В хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК се допуска отмяна на влязло в сила решение, ако то противоречи на друго влязло в сила решение. За да е налице такова противоречие е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени, като противоречието следва да съществува между резолютивните, а не между съобразителните части на двете решения. В случая решението, чиято отмяна е поискана, а именно Решение № 93 от 26.06.2015г. по гр.д. № 1358/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о., е постановено в производство по чл.290 ГПК. С него е отменено решение на Великотърновския апелативен съд по гр.д.№335/2013г. в частта, с която на А. Р. Д.-Р. е признато право на задържане върху апартамент №12, находящ се в бл. “В.”, на V етаж, вх.А в [населено място], [улица] до заплащане на подобренията, както и в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. разликата над 32 923лв. до 60 512.29лв., а именно 27 589.29лв., представляваща стойността на извършените подобрения в недвижимия имот и вместо това е отхвърлен иска на А. Р. Д.-Р. за заплащане на подобренията, извършени в апартамента, за разликата над 32 923лв. до 60 512.29лв.; въззивното решение е оставено в сила в частта, с която са присъдени подобрения до размер на 32 923лв. Другото решение - Решение № 71 от 10.03.2015г. по гр.д. № 7189/2014г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд е постановено в производство по отмяна на основание чл. 304 ГПК. С него е отменено предходно решение на Върховния касационен съд по спора, а именно решение № 152 от 16.06.2014г. по гр.д. № 1518/2014г. на І г.о. поради неучастие на М. Р. - съпруг на първоначалната ответница по иска А. Р. Д.-Р. и делото е върнато на Върховния касационен съд за ново разглеждане с участието на посоченото лице. При новото разглеждане е постановено горепосоченото Решение № 93 от 26.06.2015г. по гр.д. № 1358/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о. При тези обстоятелства е видно, че между предмета на двете дела липсва обективен и субективен идентитет, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.1,т.4 ГПК. Едното решение е такова, с което спорът се решава по същество, а другото решение е постановено в производство по отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. ГПК, което представлява извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения. В това производство спорът не се разглежда по същество, а съдът преценява дали е налице някое от изрично уредените в закона основания за отмяна. С оглед на това не би могло да съществува противоречие по смисъла на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК между решение по съществото на спора и решение за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. От изложените в молбата за отмяна съображения е видно, че молителите всъщност визират противоречие в правните изводи досежно качеството им на добросъвестни или недобросъвестни владелци, направени в първото решение на ВКС /по гр.д. № 1518/2014г. на І г.о./ и в решението на ВКС след отмяната. Такова противоречие също не би могло да обуслови отмяна по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК, тъй като първото решение е вече отменено. Въз основа на горното, при липса на поддържаното основание за отмяна подадената молба следва да се остави без уважение. Ответницата по молбата има право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Р. Д.-Р. ЕГН [ЕГН] и М. Р. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.1, ет.5, ап.12 за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 93 от 26.06.2015г. по гр.д. № 1358/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о. поради противоречие с Решение № 71 от 10.03.2015г. по гр.д. № 7189/2014г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА А. Р. Д.-Р. и М. Р., двамата от [населено място], [улица], вх.1, ет.5, ап.12 да заплатят на Р. Д. К. от [населено място] сумата 1200 /хиляда и двеста/ лв. разноски за настоящето производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: