Р Е Ш Е Н И Е №56 София, 24.04.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2339 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-в несъстоятелност, [населено място] против решение № 13 от 27.01.2017 г., постановено по гр.д. № 486 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е обезсилено решение № 341 от 30.10.2015 г. по гр.д. № 175/2015 г. на Районен съд-Троян и е прекратено производството по предявения от [фирма]-в несъстоятелност, [населено място] против Й. И. Б. и М. П. Н. иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК за признаване за установено, че 1/6 ид.ч. от 145/719 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 73198.504.7, както и 1/6 ид.ч. от двуетажна сграда с идентификатор 73198.504.7.1 и 1/6 ид.ч. от двуетажна сграда с идентификатор 73198.504.7.2 върху които идеални части е насочено изпълнение по изп.д. № 132/2002 г. по описа на СИС при Районен съд-Троян не са собственост на длъжника М. П. Н.. Й. И. Б. е подала чрез пълномощника си адвокат Р. Б. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е оспорила наличието на основание за допускане на касационно обжалване, но не е изразила становище по основателността й. М. П. Н. не е изразил становище в настоящото производство. С определение № 523 от 15.02.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли постановлението за възлагане да влезе в сила при наличието на обезпечителна заповед, по силата на която преди влизането в сила на постановлението за възлагане е спряно производството по изпълнителното дело, при положение,че обезпечителната заповед не е отменена. По основанието за допускане на касационно обжалване: Постановлението за възлагане влиза в сила след като изтече срока по чл.436, ал.1 ГПК за обжалването му, респ. след като постъпили жалби са приети от съда за неоснователни. Ако в срока за обжалване на постановлението за възлагане изпълнителното производство бъде спряно по разпореждане на съда, включително и в производство за обезпечение на иск, спирането поражда действието по чл.61, ал.1 ГПК. След като до отмяна на спирането и възобновяване на производството сроковете не текат, то и постановление за възлагане, постановено в изпълнително производство, което е спряно в срока за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, не може да влезе в сила до момента, в който изпълнителното производство не бъде възобновено и не изтече оставащата към момента на спирането част от срока. По основателността на касационната жалба: Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който въззивният съд е изложил съображения, че искът по чл.440, ал.1 ГПК е насочен към това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за удовлетворяване на вземане за пари принадлежи на длъжника, като целеният правен резултат е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. При уважаване на този иск, започналото изпълнение върху това имущество ще следва да се прекрати. С оглед така очертаните характеристики на защитата, установена с иска правен интерес от предявяването му ще е налице, само когато изпълнението върху правото, предмет на иска, е започнало, но не е приключило. След приключило изпълнение върху конкретното имущество не е налице интерес от водене на такъв иск, защото не би могла да се постигне целения с иска резултат. Направен е извод, че в случая изпълнението върху процесните идеални части от поземления имот и от сградите в него, е приключило с три постановления за възлагане, жалбите срещу които са оставени без уважение, като искът по чл.440, ал.1 ГПК е предявен не преди, а след възлагането. Затова за [фирма] (в несъстоятелност), като трето лице, претендиращо да е титуляр на правата, възложени от съдебния изпълнител, не е налице правен интерес от водене на иска по чл.440, ал.1 ГПК. Позовавайки се на своето придобивно основание, дружеството може да защити правата си чрез предявяване на вещен иск срещу лицето, на което са възложени процесните идеални части. Изводите на въззивния съд са направени при сочените в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила и са неправилни. Издадените от ДСИ при Районен съд-Троян три постановления за възлагане, касаещи процесния имот са с дата 29.09.2014 г. Спрямо [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], явяващо се трето за изпълнителното производство лице, постановленията за възлагане от 29.09.2014 г. не са влезли в сила към 26.02.2015 г., когато дружеството е подало жалба вх. № 481, която е породила своя суспензивен ефект. На 19.03.2015 г. производството по изпълнителното дело е спряно, като обезпечение на предявения на 12.03.2015 г. иск по настоящото дело, като към този момент производството по чл.437 ГПК по жалбата на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] не е било приключило. Към настоящия момент спирането не е отменено, поради което и постановленията за възлагане от 29.09.2014 г. относно процесния имот не са влезли в сила спрямо [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и предявеният от дружеството иск по чл.440 ГПК за установяване, че длъжника в изпълнението не е собственик на имота е процесуално допустим. Атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане на въззивната жалба на Й. И. Б. от друг състав на Окръжен съд-Ловеч. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 13 от 27.01.2017 г., постановено по гр.д. № 486 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Ловеч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Ловеч. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: