6 Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр. София 23 септември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова при секретар Иванка ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора Петя МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията Ц. ПАШКУНОВА н. д. №387/2010г. Производството е инциирано по искане на осъдения К. Д. Г. за възобновяване на НОХД №264/2005г. по описа на Д. районен съд /РС/, отмяна на обявената по него присъда от 24.03.2006г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл.423, ал.1 от процесуалния закон. В съдебно заседание на 17.09.2010 година, осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат заявените претенции. Представителят на ВКП аргументира основателност на искането, като поставя акцент на обстоятелството, че на К. Г. не е връчен обвинителният акт и той не е участвал в съдебния процес. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №133 от 24.03.2006г., по НОХД№264/2005г., РС-Девня е признал К. Д. Г. за виновен в извършена на 05/06 август 1997г. в с.Просечен, след предварителен сговор с К. Т. Г. и Д. В. И., и чрез използване на моторно превозно средство, кражба по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НПК ангажирал неговата наказателна отговорност и му наложил наказание-лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален “общ” режим на изтърпяване. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка, и същият е влязъл в сила на 10.04.2006 година, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане на задочно осъдения Г. за възобновяване на НОХД№264/2005г. на Д. РС и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от първостепенния съд е допустимо за разглеждане в настоящото производство в съответствие с изискванията на чл.423, ал.1 от НПК, но преценката на приложения доказателствен материал в контекста на действуващото законодателство, сочи на неговата неоснователност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираната позиция се обосновава категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008година/. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи /чл.6. пар.3, б.„а”,”b”, ”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната разпоредба на чл.423 НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си позиция има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите, посочени в чл.1НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с конституционните разпоредби на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България и може да бъде законосъобразно прилаган при съблюдаване и разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура. Внимателният прочит на представената по делото писмена документация обосновава заключение, че осъденото лице е участвувало лично в досъдебното разследване, но не е било надлежно уведомено за съдебното производство по НОХД №264/2005г. на Д. РС. С постановление от 08.08.1997 г. по дознание №755/97 г. на РПУ-Девня, К. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК, конкретизирано и прецизирано по отношение на участващите при предварителното сговаряне лица и стойностните параметри на инкриминирания предмет, с последващо постановление от 19.11.2001 г., по дознание №578/2000 г. Некоректното процесуално поведение на обвиняемите предпоставило продължителност във времето на осъществените процесуално-следствени действия по цитираното досъдебно производство, включително спиране на полицейското разследване, окончателно финализирало на 26.05.2004г. с предявяване на материалите на съпричастните към престъпното посегателство - К. Г., К. Г. и Д. И.. За инкриминираното деяние е внесен обвинителен акт от РП-Девня на 27.10.2004 г. в компетентния първостепенен съд, който след упражняване на правомощията си по чл.246, ал.2, вр.ал.2, т.3 от действащия до 29.04.2006 г. процесуален кодекс, насрочил образуваното НОХД №264/2005 г. за разглеждане в съдебно заседание на 21.10.2005 г. Призовката на подсъдимия за определената дата ведно с обвинителния акт е върната в цялост със забележка, че същият не живее на посочените адреси в гр.София, жк ”Надежда”-3 и гр.Нови пазар, ул.”Христо Б.”, като според изявленията на сестра му Е. Г. е в неизвестност. Последвали оперативно-издирвателни мероприятия за установяване местонахождението на подсъдимото лице. Положените процесуални усилия са обективирани в изискани и предоставени официални справки от РДВР-Варна, съдържащи данни за задгранично пътуване на К. Г. на 07.06.2004 година /през Г. К. за Холандия/, съхранени в автоматизираната система. Процесуална последица от реализираната дейност е назначаването на служебен защитник на подсъдимото лице, в съответствие с изискванията на чл.70 ал.1, т.6 НПК в актуалната му редакция /нов чл.94, ал.1, т.8 НПК/, като след компетентна преценка на първостепенния съд за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в настоящия процес в отсъствие на К. Г., даден ход на делото и проведено съдебно следствие, приключило с присъда на 24.03.2006г. На 06.12.2009г. осъденият Г. бил задържан в К. И. въз основа на издадената спрямо него Е. заповед за арест, във връзка с привеждане в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт и същият бил предаден на българските власти с решение на Ц. следствен съд №4, Национална аудиенция-гр.Мадрид. Инкорпорираните данни, установяващи обективна невъзможност да бъде осигурено присъствието на К. Г. при съдебното разследване по НОХД №264/2005г. на РС-Девня, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, и приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за повдигнатото обвинение фактически положения, мотивират юридически изводи за правилното приложение на задочната процедура, и обуславят неоснователност на депозираното искане за възобновяване на наказателното дело. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдимия/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от ЕКПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебната и съдебна фаза на производството. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестното му процесуално поведение. При констатация, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за тяхното саниране е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в наказателното производство, той не може да реализира правото си да иска възобновяване на делото. В коментирания смисъл е константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6,пар.3, б”с”и „d”ЕКПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална информираност. При определени хипотези обаче, дори при липса на уведомяване, когато от съвкупната даденост на фактически данни се доказва, че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за обвиненията, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, се изключва процесуалната му възможност след узнаване на постановената осъдителна присъда да предизвика ново разглеждане на делото при проведена в негово отсъствие процедура. Буквата и духът на чл.6 от ЕКПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Този отказ за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1 Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в регламентирания институт, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. Процесуалната норма на чл.423, ал.1 в актуалната й редакция предвижда императивно уважаване на депозираното от задочно осъдения искане за възобновяване на делото, поради неучастието му в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Предвидената в цитираната разпоредба хипотеза, предпоставяща отказ за възобновяване на делото при осъществено връчване на обвинителния акт ведно с призовката за съдебно заседание, съдържаща указания, че делото ще бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3 от НПК и последващото безпричинно неявяване на подсъдимия пред съда, е относима само при задочното производство по чл.269, ал.3, т.3 от НПК и неприложима в обсъждания казус. Изведеното заключение се обосновава от историческото и логическо тълкуване на цитираните разпоредби, при което ясно се визира синхронът на законодателните разрешения, последователно и словно материализирани в нормите на чл.254, ал.4, чл.423, ал.1 и чл.269, ал.3, т.3 от НПК, проследени в хронологията на тяхното приемане. /ДВ, бр.109/2008г. и бр.32/2010г./ Конкретиката по настоящото дело, сочеща на напускане пределите на Р България от К. Г. на 07.06.2004г., непосредствено след извършеното на 22.05.2004г. предявяване на материалите от досъдебното производство и афишираното от него нежелание за завръщане в страната до задържането му на територията на К. И. на 06.12.2009г. се субсумира от визираната в нормата алтернатива - укриване на обвиняемото лице, препятствало участието му в съдебната фаза на наказателния процес. _______________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС, решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС, решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия, решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и и Стюресон срещу Ш., решение от 24.03.2005г. по делото С. срещу България, решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия, решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България, решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия. В подкрепа на предложената аргументация е и фактологията, очертаваща взетата с постановление на разследващия от 22.05.2004 г. мярка за неотклонение спрямо К. Г. - подписка, с чието съдържание и ограниченията, които последната налага по отношение промяната на местопребиваването, същият е запознат. К. Г. е игнорирал процесуалните си задължения, произтичащи от очертания правен статут на обвиняем и подсъдим в наказателния процес, в обхвата на които се включват и тези обосновани от взетата мярка за неотклонение - подписка, изразяващи се в забрана да напуска местоживеенето си, без разрешение на съответния орган, до финализиране на производството по надлежния процесуален ред, с влязъл в сила съдебен акт по прекратяване на същото или придобиване юридически стабилитет на постановената присъда. Виновното неизпълнение на визираните процесуални тежести, изискващи обвиняемият /подсъдим/ да бъде на разположение на представителите на прокуратурата и съда, свързани с особеното му качество в наказателния процес е довело до състояние на невъзможност, въпреки положените процесуални усилия и предприетите оперативно-издирвателни мероприятия от оторизираните органи и длъжностни лица, К. Г. да бъде надлежно уведомен за съдебната фаза на наказателния процес, да участва в извършените от съда процесуално-следствени действия и да узнае за постановената осъдителна присъда. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав, че проведеното съдебното следствие и обявяването на окончателния съдебен акт по НОХД№264/2005г., в отсъствие на осъдения К. Г. не индицират на нарушаване на процесуалните норми от първостепенния съд, разгледал делото при условията на задочна процедура по чл.268, ал.3, т.3, б „а” от действащия закон/нов чл.269, ал.3, т.4, б ”а” от НПК/, а очертават съдопроизводствена дейност, обоснована от некоректните процесуални изяви на подсъдимия. Формулираните изводи категорично мотивират неоснователност на искането на осъдения за отмяна на присъда от 24.03.2006г. на Д. РС по реда на възобновяването, регламентиран в чл.423, ал.1 от НПК. Воден от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения К. Г. за възобновяване на НОХД№264/2005г. на РС-Девня, отмяна на постановената по него присъда №133/24.03.2006г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.