5
Р Е Ш Е Н И Е
№222
София.09.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 600/2012 година
Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от С. И. Ч., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], молба за отмяна на влязло в сила решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72 състав, постановено на 20.05.2010 г. по гр.д. № 15035/2008 г., в частта, с която след отхвърляне на иска по чл.213, ал.1 КЗ срещу предпочитания ответник – [фирма], евентуалният ответник С. Ч. е осъден да заплати на ЗД [фирма] сумата 2 626.61 лв. по иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ, представляваща половината от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5967/2005 г., ведно с мораторна лихва от предявяването на исковата молба – 02.06.2008 г. и сумата 823.07 лв. – разноски по делото.
Молителят твърди, че е узнал за решението едва след като въз основа на издадения в полза на застрахователното дружество изпълнителен лист е бил наложен запор върху сметката, по която Ч. е получавал трудовото си възнаграждение. В молбата се поддържа, че застрахователното дружество не го е уведомило за регресното искане и не е отправило покана за доброволно плащане на претендираната сума, нито е предприело необходимите действия за установяване местонахождението на Ч. чрез справка в ЕСГРАОН, евентуално чрез справка в НОИ за установяване на служебен адрес, на които да бъдат връчени както исковата молба, така и съобщенията и призовките по време на процеса. Според молителя, независимо, че по заявената претенция за имуществени вреди от другия участник в ПТП, ЗД [фирма] е заплатило сумата 5 253.22 лв. още на 21.03.2006 г., дружеството не е положило необходимите усилия да потърси молителя до есента на 2007 г., когато той е бил все още в България, тъй като след този момент той се е установил в [населено място], Германия, предвид редовното му обучение в Технологичен институт в същия град. Позовавайки се на писмени доказателства, удостоверяващи твърденията в молбата за отмяна, молителят счита, че не по своя вина е изпаднал в невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба, както и за призовките за съдебно заседание по делото и за него това е непредвидено обстоятелство.
В молбата изрично се заявява, че не се възразява срещу търсената сума, съставляваща половината от заплатената сума по имуществената застраховка, предвид определената от органите на КАТ вина и на двамата водачи за настъпване на ПТП на 18.11.2005 г., но предвид изложените обстоятелства молителят счита, че не следва да дължи лихви и разноски по делото.
Ответникът по молбата не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираното основание за отмяна и доводите на молителя, както и данните по делото, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Видно от приложените по гр.д. № 15035/2008 г. на СРС върнати в цялост съобщения за изпращане на препис от подадената от ЗД [фирма] искова молба, е, че ответникът С. Ч. не е намерен на посочения в исковата молба адрес – [населено място],[жк], вх.Д, ет.7, ап.129, съответстващ на неговия постоянен и настоящ адрес, така както е отразено в удостоверение от [фирма] – Сектор”Български документи за самоличност”, издадено на 16.07.2008 г. Във върнатите в цялост съобщения длъжностното лице – връчител е отразило, че адресата не се намира на адреса/ напуснал е адреса, а апартаментът е продаден/, като нов адрес не е известен.
В молбата за отмяна не се оспорва, че към момента на завеждане на делото, както и към момента на изпращане на препис от исковата молба, с която е упражнено суброгационното право на застрахователя по чл.213, ал.1 КЗ срещу един от виновните за произшествието водач на МПС, С. Ч. не е бил на регистрирания настоящ адрес предвид редовното му обучение в немски университет, а неговите родители са продали жилището в[жк], [населено място]. В тази насока са и представените с молбата писмени доказателства – студентско удостоверение от Технологичен институт – К.; удостоверение за адресна регистрация в [населено място], два броя уверения от Висше народно училище К. за проведено обучение на молителя по немски език/съответни нива/, нотариален акт за покупко-продажба от 28.09.2006 г., както и множество писмени доказателства, удостоверяващи наличието на трудово правоотношение между молителя и [фирма], в рамките на което е сключен и договор за придобиване на квалификация на основание чл.229 КТ по специалността „Строително инженерство” в Технологичен институт [населено място], Германия.
Предвид данните по делото за невъзможността ответникът – сега молител да бъде намерен и призован по вписания настоящ или постоянен адрес, в производството пред СРС той е представляван от назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
В молбата не се съдържат доводи за нарушаване на съответни правила във връзка с призоваването, вследствие на които С. Ч. да е бил лишен от възможност да участва в делото лично, нито доводи, че е бил ненадлежно представляван от назначен особен представител, поради което тези основания за отмяна, съдържащи се в чл.303, ал.1, т.5 и евентуално чл.303, ал.1, т.6 ГПК не следва да се преценяват.
Що се отнася до твърденията, че именно поради редовното си обучение в Германия молителят, не по своя вина, е изпаднал в невъзможност да узнае за делото и съответно да бъде уведомен и призоваван по делото и това за него съставлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.5, предл. последно ГПК, те не могат да бъдат споделени. Преди всичко, това отменително основание е приложимо когато страната е била редовно призована за съответното съдебно заседание, но не е могла да се яви нито лично, нито чрез процесуален пълномощник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Причината за неявяването на страната трябва да е внезапна и непреодолима и тя трябва да е налице и по отношение на нейния пълномощник/ако има такъв/, а при липса на повереник, след настъпването на особени непредвидени обстоятелства по отношение на страната, трябва да е налице и невъзможност за извършване на надлежно упълномощаване на лице по чл. 32 ГПК.
Независимо от горното, е необходимо да се отрази, че в случая ответникът по иска с правно основание чл.213 КЗ, сега молител, не е изпълнил своевременно /в 30-дневен срок от промяната/ задължението си за заявяване пред кмета на съответната община на промяната на настоящия си адрес. Такова задължение има всяко лице подлежащо на гражданска регистрация, включително и българските граждани, живеещи в чужбина, по отношение на които съществува възможност да заявят постоянен и настоящ адрес, респ. промени по отношение на адресите не само пред кмета на съответната община, район или кметство, но и пред дипломатическите или консулски представители на РБългария в чужбина. Регламентацията на правата и задълженията във връзка с адресната регистрация към момента на разглеждане на делото пред СРС се е съдържала както в Закона за гражданската регистрация/ ЗГР/, така и в Закона за българските лични документи, а понастоящем /след ЗИД на ЗГР – ДВ бр.42/2012г./ тази регламентация е пренесена изцяло в Закона за гражданската регистрация – чл.90 и сл. Неизпълнението на задължението за заявяване на промяна на настоящ и постоянен адрес е станало причина за призоваването на ответника по реда на чл.47 ГПК, съответно за представляването му в процеса от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.
Доводите на молителя, свързани с липсата на покана към него за доброволно плащане на исковата сума, както и доводите в допълнителната молба с вх. № 11443 по регистъра на ВКС за нередовност на исковата молба и съответно за недопустимост на влязлото в сила решение, не съставляват основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Поканата за доброволно плащане е относима единствено към акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, който в случая е предявен и уважен от подаването на исковата молба, а не от плащането на застрахователното обезщетение по застраховка”Автокаско”. Твърденията в молбата, че застрахователното дружество е следвало да извърши и извънпроцесуални действия по издирване на местонахождението на молителя, или на негови близки, са неоснователни, тъй като при проведеното исково производство са представени достатъчно доказателства, удостоверяващи вписаните постоянен и настоящ адрес на ответника / молител/ и липсата на данни за тяхното изменение. Останалите доводи, са относими към правилността на решението и е недопустимо да се преценяват в настоящото извънинстанционно производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. И. Ч., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72 състав, постановено на 20.05.2010 г. по гр.д. № 15035/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|