Р Е Ш Е Н И Е № 356 гр.София, 17.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1029 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. М. М. против присъда № П-8 от 4.03.2015 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № П-8/2015 г. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона поради наличието на малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Алтернативно се претендира и явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието, като се отмени пробационната мярка поправителен труд или се намали срокът на всички пробационни мерки, включени в определеното наказание пробация с присъдата на въззивния съд. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата и пресъздава съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Настоящото касационно производство е второ поред. С решение № 29 от 16.02.2015 г. на Върховния касационен съд по н. д. № 1747/2014 г. е отменено въззивно решение № П-26 от 6.10.2014 г. по н. о. х. д. № П-29/2014 г. на Военно-апелативния съд за потвърждаване на присъда № П-24 от 25.06.2014 г. на Софийския военен съд, с която подсъдимият М. е бил оправдан поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Делото е било върнато за отстраняване на посоченото нарушение на закона при ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, с присъда № П -8 от 4.03.2015 г. по в. н. о. х. д. № П-8/2015 г. съставът на Военно-апелативния съд е отменил оправдателната присъда № П-24 от 25.06.2014 г. по н. о. х. д. № 24/2014 г. на Софийския военен съд. Признал е подсъдимия Н. М. М. за виновен в това, на 25.11.2008 г. в местността „К.”, в близост до гр.К., С. област, в съучастие като съизвършител с Нешо Н. Й., без съответно разрешение да е прибрал намерени от двамата огнестрелни оръжия – 2 бр. двуцевни ловни пушки, поради което и на основание чл. 339, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК съдът е наложил на подсъдимия М. наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от десет месеца (по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК с периодичност два пъти седмично), както и пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 НК – поправителен труд за срок от десет месеца при десет процента удръжки от възнаграждението. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Жалбата, с която е направено искане за оправдаване поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Според подсъдимия малозначителността на деянието се обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, а именно – огнестрелните оръжия са били намерени при полицейската проверка, но служителите са били насочени към това от подсъдимия; положителната характеристика на личността на дееца в служебен план и като цяло в обществото; демонстрираното критично отношение, изразяващо се в оказаното съдействие за разкриване на обективната истина от самото начало и в хода на процеса. Затова счита, че с извършеното деяние обществените отношения, които законът защитава, са били засегнати в незначителна степен. Военно-апелативният съд не се е съгласил с тези аргументи и ги е отхвърлил с достатъчно подробни съображения. В рамките на същите фактически положения, приети за установени от първоинстанционният съд, съобразявайки и отменителното касационно решение, правилно е отбелязал в мотивите на присъдата, че положителните данни за личността на дееца не са достатъчни, за да обосноват малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка внимателно е анализирал и отчел специфичните белези на деянието, чиито предмет са станали две различни огнестрелни оръжия, както и начина, по който те са били укрити в провозното средство, управлявано от св. Н.. Твърдението, че оръжията са били намерени от полицейските служители с помощта на подсъдимия М. ефективно е било разгледано от съда по същество, който го е приел за убедително опровергано от събраните по делото доказателства. Ето защо деянието на подсъдимия законосъобразно не е било преценено като малозначително по чл. 9, ал. 2 НК и от тази гледна точка липсва нарушение. Върховният касационен съд обаче счита, че при избора на комбинацията от пробационни мерки, които формират наложеното наказание на подсъдимия М., неоправдано са били подценени смекчаващите отговорността обстоятелства. Данните за личността - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, добросъвестно процесуално поведение, трудова ангажираност, изразеното съжаление и критичност, инцидентност на проявата, разкриват подсъдимия като личност, по отношение на която не се налага допълнително въздействие и чрез пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 НК. Продължителността на наказателното производство също представлява фактор, който съдът е бил длъжен да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като времетраенето на процеса около седем години не се дължи нито на процесуалното поведение на подсъдимия, нито на сложност във фактически или правен аспект на наказателното дело (критерии, възприети от Европейския съд в Страсбург по материята за разумния срок по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията). Изброените обстоятелства следва да намерят адекватно отражение, затова Върховният касационен съд счита, че наказанието пробация, включваща единствено задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК с минималната продължителност на предвидения срок от шест месеца, в случая се явява съответно на тежестта на престъплението и личността на дееца, както и в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 НК. Предвид наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК присъдата на Военно-апелативния съд следва да бъде изменена в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № П-8 от 4.03.2015 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № П-8/2015 г., като намалява наложеното наказание пробация на подсъдимия Н. М. М. както следва: отменя пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 НК – поправителен труд и намалява срока на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК от десет месеца на шест месеца за всяка поотделно. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: