Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр. София, 16 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………...... в присъствието на прокурора … Комов. …………………………………..... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 764 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Специализираната апелативна прокуратура против решение № 10 от 15.11.2012 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 185/2012 г. В протеста формално е отбелязано нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Съдържанието сочи на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения, довели до оправдаването на подсъдимите. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитникът на подсъдимите (адв. С.) счита, че присъдата и решението са законосъобразни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 31.05.2012 г. по н. о. х. д. № 229/2012 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимите - Б. Л. Х. и А. Д. К. са признати за невинни в това, в периода от м. 10.2009 г. до м. 04.2010 г. в [населено място] и Бургаска област да са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 308, ал. 2 вр.ал. 1 НК, поради което са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК. Двамата подсъдими са признати за невинни и за това, в периода м. 11.2009 г. – м. 12.2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си и с И. М. М. и В. М. И., подсъдимият Х. като извършител, а подсъдимият К. като помагач, с цел имотна облага да са съставили неистински официални документи (дипломи за завършено средно образование на името на А. Р. Х., Д. Н. И. и И. С. М.) с цел да бъдат използвани, поради което са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 308, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за Х. и чл. 20, ал. 4 НК за К.. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. С решение № 10 от 15.11.2012 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 185/2012 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 14 НПК да формира вътрешно убеждение, основано върху обсъждането на всички доказателствени материали, събрани и проверени по делото. Доводът в протеста, че не е обсъдил показанията на полицейските служители не отговаря на мотивите, изложени във въззивното решение. Те позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че показанията на тези свидетели относно личните им възприятия за значимите по делото факти внимателно са били изследвани и анализирани както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени източници. В съответствие с правомощията си съдът по същество самостоятелно е преценявал съдържанието на протоколите за веществени доказателствени средства, получени чрез специални разузнавателни средства. Не е пропуснал да изследва и действителния смисъл на посочените думи в протеста, извлечени от изготвените записи на телефонни разговори при подслушване, респективно, не е установил по ясен и недвусмислен начин формулировката „осмак” да е била използвана в контекста на диплома за средно образование, а „балък” да е разкривала участие в инкриминираната по делото престъпна дейност. Отчитайки и изискванията на чл. 177, ал. 1 НК съдът е направил заключението, че събраните и проверени доказателства чрез използваните специални разузнавателни средства не се подкрепят от преки или достатъчно други косвени доказателства, които да позволяват осъждането по повдигнатите обвинения. Апелативният специализиран наказателен съд изрично е посочил, в мотивите на своето решение че споделя анализа и оценката на доказателствените източници, направени от първоинстанционния съд, който задълбочено е обсъдил показанията на св. Х., в т. ч. категоричното му изявление, че лицето от срещата не е бил подсъдимият К.. Всъщност, чрез довода за необсъждане на показанията на цитирания свидетел прокурорът се стреми да въведе фактическо твърдение (лицето при срещата на св. Х. и св. И. да е било подсъдимият К.), което противоречи на свидетелските показания, на които съдът се е доверил, оценявайки ги като достоверни, а оттам и на възприетите от въззивния съд фактически положения. Следващият довод в протеста отново е неприемлив. Отправен е упрек, че съдът безрезервно е кредитирал показанията на св. И., който вече е бил осъден по силата на споразумение и нищо не е рискувал, ако прикрие участието на подсъдимите. Вън от това, че става дума за показанията на свидетел, посочен от самото обвинение (името фигурира в приложението към обвинителния акт) и тук следва да се подчертае, че установяването на фактите и оценката за достоверност на източниците на доказателства са, по принцип, въпроси от компетентността на съда, разглеждащ делото по същество и не подлежат на касационен контрол. Затова и Апелативният специализиран наказателен съд е бил свободен да прецени дали да приеме свидетелските показания, като цяло или в определени части, за достоверни или не. Подробно са били обсъдени и инкриминирани документи (неистински дипломи за завършено средно образование). Техните белези не опровергават решаващия извод на въззивния съд да потвърди оправдаването - отсъствието на доказателства, които в своята съвкупност да доведат до несъмнено заключение за участието в инкриминираните деяния на всеки един от подсъдимите. При това положение не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10 от 15.11.2012 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 185/2012 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: