1 Р Е Ш Е Н И Е №.163 гр.София , 30 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №542/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от прокурор в Апелативна прокуратура – София, срещу нова въззивна присъда № 7 от 28.03.2019г., постановена по внохд № 24/2019г. на Софийски апелативен съд, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 60 от 16.03.2018г. по нохд № 5392/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, 20а състав, подсъдимият А. Б. А. е признат за виновен в това, че на 09.12.2012г., около 12.45ч., в [населено място],[жк], на кръстовището между [улица]и [улица], направил опит умишлено да умъртви В. Л. Л., като с нож му нанесъл удар в областта на лявата част на гърба, с което му причинил проникващо в гръдната кухина нараняване, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 24/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. С присъда № 7 от 28.03.2019г. на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1 т. 3 от НПК присъда от 16.03.2018г., постановена по нохд № 5392/2014г. на СГС, НО, 20а състав е отменена изцяло и подсъдимият А. Б. А. е признат за невиновен в това, че на 09.12.2012г., около 12.45ч., в [населено място],[жк], на кръстовището между [улица]и [улица], направил опит умишлено да умъртви В. Л. Л., като с нож му нанесъл удар в областта на лявата част на гърба, с което му причинил проникващо в гръдната кухина нараняване и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК. В депозираното в срок допълнение към протеста срещу постановената въззивна присъда се развиват оплакванията, подкрепящи заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се доводи за неизпълнение от въззивния съд на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за отказ да бъдат събрани доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, което, според протестиралия прокурор, е довело до неправилен извод за недоказаност на авторството на деянието. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Упълномощеният защитник на подс. А. – адв. Р. С., пледира протестът да бъде оставен без уважение. Акцентира, че прокуратурата за пръв път с касационния протест прави искане за разпознаване на гласа на подсъдимия от пострадалия и свидетелите. Посочва, че не може от отказа на въззивния съд да допусне повторен разпит на свидетелите – очевидци обвинението да претендира нарушени права при събиране на доказателства. Другият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. И. А., също излага доводи за неоснователност на протеста. Навежда съображения, че извършените на досъдебното производство разпознавания са манипулирани. Счита за правилен извода за недоказаност на авторството на деянието. Подсъдимият А. А. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда, постановена от апелативния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната нова въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е процесуално допустим. Разгледан по съществото си, е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Касационната инстанция осъществява контрол на атакувания съдебен акт само на заявените основания и съобразно подкрепящите ги аргументи. В депозирания от прокуратурата протест се поддържа оплакване за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като то се аргументира с нарушение от въззивния съд на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и с отказ на съда да събере доказателства, свързани с основния доказателствен проблем – авторството на деянието. Преди да отговори на тези доводи, касационният съд намира за необходимо да отбележи, че апелативният съд, който е бил сезиран с жалба от подсъдимия срещу първоинстанционната осъдителна присъда, се е произнесъл аргументирано по исканията за събиране на доказателства, направени от жалбоподателя, провел е въззивно съдебно следствие за събиране и проверка на доказателства с оглед пълноценно изясняване на обстоятелства, по чието установяване е констатирал неизясненост. Постановената въззивна оправдателна присъда по обвинението на подс. А. е мотивирана в пълно съответствие с изискванията по чл. 339, ал. 3 от НПК. Аргументирането на присъдата не търпи укор по отношение на спазването на правилата за оценка и анализ на доказателствата, като освен, че съдът е дал законосъобразен отговор на възраженията по доказателствената годност на извършените на досъдебното производство разпознавания, също така е изложил аналитични съображения защо приема, че не е възможно отразяването на резултатите от разпознаванията в протоколите от тези действия да бъде свързано логически с данните от разпита на свидетелите В. Л., М. Л. и Й. Й. по отношение идентифицирането на извършителя. Направеният доказателствен анализ, при спазване на правилата на формалната логика, е обосновал извода на контролирания съд за недоказаност по несъмнен и безспорен начин на авторството на деянието в лицето на подс. А.. На практика основното възражение на държавното обвинение се свързва с отказа на въззивния съд да допусне „нов“ разпит на свидетелите В. Л., М. Л. и Й. Й., като чрез това се претендира процесуално нарушение, довело от една страна, до неизясняване на обстоятелствата по делото, и от друга – до нарушаване на правото на прокурора във въззивното производство да зададе въпроси на тези свидетели. Прочитът на досието на делото сочи, че поисканият от защитата с въззивната жалба повторен разпит на цитираните свидетели е бил отказан от съдебния състав в определението по чл. 327 от НПК, като това не е сторено произволно, а е обосновано чрез преценката за липса на необходимост от повторен разпит поради достатъчност на информативното съдържание на свидетелските показания, депозирани пред първия съд. В съдебно заседание на 28.03.2019г. защитниците на подсъдимия са подновили доказателственото искане, като са го аргументирали с необходимост, с оглед на допусната експертиза, да бъдат направени уточнения във връзка с разменените удари между подсъдимия и пострадалия, както и по отношение на разминаванията в описанието на извършителя.Представителят на Софийска апелативна прокуратура също е направил искане за разпит непосредствено пред въззивния състав, поради решаващия характер на техните показания. С определението си апелативният съд е оставил без уважение исканията, отново мотивирайки липса на основания за повторен или допълнителен разпит на свидетелите Л. и Й.. Излагането на горната фактология не е самоцелно, а за да се илюстрира преценката на касационния съд за липса на допуснати процесуални нарушения в претендирания от обвинението аспект. Страните по обвинението и по защитата са отправили еднакво доказателствено искане и неговото неудовлетворяване не е било в ущърб на правото на защита на подсъдимия. Настоящият състав намира, че не може успешно да се претендира нарушаване на право на държавното обвинение като страна в производството. В принципен план следва да се посочи, че отказът да решаващия съд да допусне доказателства по искане на страните не винаги съставлява нарушение на процесуалните правила. Такова би било реализирано, ако съдът безмотивно и произволно е отказал събиране на доказателства, както и когато отказът му е довел до непопълване на доказателствената съвкупност и до липса на всестранност и пълнота на изясняване на правно релевантните обстоятелства. По настоящето дело подобно нарушение не се констатира. На първо място, недопускането до повторен разпит на тримата посочени свидетели е внимателно аргументирано, като съдът е съобразил, че пред първата инстанция те са свидетелствали подробно за фактическите обстоятелства, които са възприели, както и са отговаряли на поставените им въпроси по конкретните фактически елементи на събитието, като особено подробни са разпитите им във връзка с описанието на извършителя на деянието и възможността подс. А. да бъде идентифициран като извършител. На второ място, недопускането на повторен разпит на свидетелите В. Л., М. Л. и Й. през въззивния съд изобщо не се е отразило при изясняване на обективната истина в претендираната с протеста на прокурора насока. Това е така, понеже показанията на посочените свидетели в хода на съдебното следствие пред градския съд съдържат изявленията им за поведението и идентификационните признаци на лицето, участвало в сбиването с пострадалия, а също и изясняване на причините за липса на категоричност в разпознаването на подс. А. като извършител на деянието. В тази връзка в мотивите на атакуваната присъда, въз основа на прецизен и логически издържан анализ на обсъжданите свидетелски показания, както и на извършените разпознавания, контролираният съд е достигнал по верен извод за недоказаност на авторството на деянието. Непосочването при разпознаванията на много характерни и лесно видими физически особености на подсъдимия /липсващи пръсти и на двете ръце, изкуствено око/, заявените от самите свидетели идентифициращи белези на дееца /с диоптърни очила, бирено коремче/, съпоставени с посочените от свидетелите особености и с условията при извършване на разпознаванията на досъдебното производство, са поставени в основата на изводите на въззивния съдебен акт за липса на несъмнена доказаност на авторството на деянието. За всички характерни белези на външността на извършителя свидетелите са били разпитани, като от разпитите им пред първия съд може да се проследят причините за липсата на увереност, че подс. А. е лицето, участвало в сбиването и нанесло удара с нож на пострадалия Л.. Изложените съображения насочват на несъстоятелност на оплакването в протеста, аргументирано с недопускане на повторен разпит на определени свидетели, за липса на обективност и пълнота на изследването на релевантните фактически обстоятелства . Оплакването на протестиращия прокурор за нарушаване на принципа на непосредственост с отказа да бъдат разпитани тримата свидетели пред въззивния съд е неоснователно. Въззивното производство представлява втора по ред първа инстанция по съществото на делото. Въззивният съд постановява акта си въз основа на събраните от първостепенния съд доказателства, като има правомощието да събира и нови доказателства – по искане на страните или служебно. От това произтича извод, че въззивното производство се провежда при ограничение на принципите на устност и непосредственост, но тези принципи на наказателния процес се разгръщат с различен интензитет в различните фази и стадии на производството. Понеже съдебното следствие пред въззивния съд по принцип е непълно, този съд постановява своето решение на базата на доказателствен материал, който не е събрал и проверил лично и изгражда вътрешното си убеждение на основата на събраните в първата инстанция доказателства, като разбира се, няма пречка да събере и провери доказателства пред себе си. С оглед на изложените характеристики на въззивното производство, както и предвид изложените съображения за правилност на преценката на контролирания съд за липса на необходимост от попълване на доказателствената основа по делото, изложените в протеста съображения за нарушаване на съдопроизводствените правила поради накърняване на принципа за непосредственост, са лишени от основание. Няма как прокурорът, участвал по делото пред въззивната инстанция да претендира, че е било ограничено правото му да задава въпроси на свидетелите, след като, участвалият в първата инстанция прокурор е имал възможност да разпита свидетелите и се е възползвал от нея. Не може, следователно, да се претендира нарушаване на изискването за непосредственост, защото прокурорът при въззивното разглеждане на делото не е могъл да разпита свидетели, които са били разпитани в първоинстанционното съдебно следствие. Касационната инстанция не може да възприеме и довода в протеста, че не са изчерпани възможностите за доказване, понеже свидетелите – очевидци на инцидента не са били питани за сходство на гласа на подсъдимия с този на извършителя. Прокурорът е имал възможност, както на досъдебната фаза, където е господар на процеса, така и в хода на съдебното следствие, да постави такъв въпрос на свидетелите, и при все това прави този довод за пръв път пред касационната инстанция. Независимо от тази пасивна позиция на държавното обвинение в инстанциите по същество, изискването за разкриване на обективната истина е адресирано до решаващия съд, но то не е нарушено. Никъде в хода на производството свидетелите Л. и Й. не са посочвали възможност да идентифицират извършителя по особености на гласа му, като също така съдът е извършил преценка на множеството други индивидуализиращи белези, служещи като основа на изводите за авторство на деянието. Изложеното сочи, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Неоснователна, следователно е и претенцията в протеста за неправилно приложение на материалния закон като функция от допуснатите процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 7 от 28.03.2019г., постановена по внохд № 24/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, втори състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.