5 Р Е Ш Е Н И Е №28 С., 21.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 825 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Б., чрез пълномощника му адвокат О. Д., против решение от 20.06.2012 г., постановено по гр.д. № 17123 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение, с което е потвърдено решение от 1.09.2011 г. по гр.д. № 12208/2009 г. на Софийски районен съд, 79-ти състав за отхвърляне на предявените от С. П. Б. против В. Е. С. иск за намаляване на обективираното в нотариален акт № 189/13.10.1993 г., нот.дело № 26164/1993 г. дарение на апартамент № 15 в [населено място], м.”Л.”, [улица], вх.Б, ет.3, извършено от И. С. К., поч.5.01.2009 г. в полза на В. Е. С. и възстановяване на запазената част на С. П. Б. от наследството на И. С. К. и за допускане на съдебна делба на апартамента. К. е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не се е съобразил с конкретните особености на случая и доводите на ищеца във връзка с тях. Ответникът по касационната жалба В. Е. С. счита, че същата е неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 642 от 14.12.2012 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „необходимо ли е приемане на наследството по опис по чл.30, ал.2 ЗН в случаите, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството” и „следва ли да намери приложение забраната по чл.30, ал.2 ЗН, когато надареното лице, което при завеждане на делото не е имало качеството на наследник по закон, впоследствие по пътя на процесуалното правоприемство по реда на чл.227 ГПК, встъпи в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване”. В случая ищецът е твърдял, че извършеното от майка му дарение на ½ ид.ч. от апартамента, придобит от нея в режим на съпружеска имуществена общност с Е. А. К., изчерпва цялото й наследство и е поискал възстановяване на запазената си част и допускане на съдебна делба. Надареният ответник В. Е. С. е единствен наследник по закон на Е. А. К., починал в хода на делото, като е оспорила иска с довод, че не е наследник на И. С. К. и ищецът не е приел наследството й по опис. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, тъй като не е налице предпоставката на чл.30, ал.2 ЗН за упражняване правото на възстановяване на запазена част. Във въззивната жалба на С. Б. са наведени доводи, че дарението изчерпва цялата наследствена маса, поради което чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение, както и че след смъртта на Е. К., ответницата е встъпила в процесуалното му положение и тъй като К. като преживял съпруг е наследник по закон на И. К., то и на това основание чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение. За да постанови решението си, въззивният съд е изложил съображения, че по отношение на необходимостта от приемане на наследството по опис е валидно ТР № 1/2005 г., ОСГК на ВКС, от което се налага разбирането, че когато наследник по закон, призован към наследяване, предяви иск за възстановяване на запазена част срещу лице, което не наследява по закон, той трябва да е приел наследството по опис, като последното е предпоставка за предявяване на иска. Към изискването за приемане на наследството по опис е без значение дали ответницата е знаела какво съдържа масата на наследството и дали има спор относно това. Дори наследството да включва един единствен имот е необходимо да се изпълни изискването на чл.30, ал.2 ЗН, когато искът се предявява против лице, което не е наследник по закон. Законът не прави разграничение дали ответникът има знание за точното съдържание на наследствената маса и с това да свързва липсата на необходимост от приемане на наследството по опис. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „необходимо ли е приемане на наследството по опис по чл.30, ал.2 ЗН в случаите, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството”: С т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите е разяснено, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъда извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правопримник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазена част/. С оглед посоченото тълкуване следва да се приеме, че нормата на чл.30, ал.2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл.31 ЗН. Практиката на ВКС /например Решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., ІІ г.о./ приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в хипоза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат оново, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.28 или чл.29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Следователно нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „следва ли да намери приложение забраната по чл.30, ал.2 ЗН, когато надареното лице, което при завеждане на делото не е имало качеството на наследник по закон, впоследствие по пътя на процесуалното правоприемство по реда на чл.227 ГПК, встъпи в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване”: Съгласно чл.1 ЗН наследството се отрива в момента на смъртта. Към този момент се преценява и кои лица от посочените в чл.5 до чл.10 ЗН са призовани да наследят починалия, а съответно и дали заветник или надарен е наследник по закон /Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по гр.д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/. В случаите, когато заветник или надарен не е призован към наследяване към момента на отриване на наследството и за преценка дали разпореждането накърнява запазената част на лица по чл.28, ал.1 ЗН е необходимо формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН, е необходимо наследството да се прието по опис. Изискването на чл.30, ал.2 ЗН се прилага и по отношение на надарено лице, което при завеждане на делото не е имало качеството наследник по закон, но впоследствие по пътя на процесуалното правоприемство по реда на чл.227 ГПК, е встъпило в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на първия въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. В. съд неправилно е приел, че искът по чл.30, ал.1 ЗН е неоснователен, тъй като ищецът не е приел наследството на майка си И. С. К. по опис. По делото липсват данни наследодателката да е притежавала друго имущество. В тежест на надарената В. С. е да установи, че в наследството на И. К. са останали и други имущества, от които ищецът може да получи това, което съставлява запазената му част от наследството й. При липса на такива твърдения и доказателства за тях следва да се приеме, че с извършеното с нотариален акт № 189, том ХХІХ, дело № 26164/1993 г. дарение на ½ ид.ч. от описания апартамент, наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество, поради което при предявяване на иска по чл.30, ал.1 ЗН не е необходимо наследството да е прието по опис, независимо, че надарената не е наследник по закон на дарителката. Искът на С. П. Б. за възстановяване на запазената му част от наследството на И. С. К., поч 5.01.2009 г. е основателен и дарението следва да бъде намалено с 1/3, колкото е запазената част на С. П. Б. от наследството на И. С. К.. В случая обаче ищецът има право само на паричния еквивалент на запазената си част, изчислен като паричната стойност на 1/6 ид.ч. от апартамента, предмет на намаленото дарение към момента на влизане в сила на решението за възстановяване на запазената част. Това е така, тъй като след като В. Е. С. е придобила собствеността на апартамента по дарение от баща си Е. А. К. и наследодателката на ищеца И. С. К. с договора по нотариален акт № 189, том ХХІХ, дело № 26164/1993 г., се е разпоредила със собствеността чрез договор за дарение № 134, том ХLVІІ, дело № 38678/97 г. в полза на баща си Е. А. К., а впоследствие е придобила отново собствеността чрез договор за покупко-продажба по нотариален акт № 121, том ХХІ, дело № 43454/97 г. Искът по чл.30, ал.1 ЗН е конститутивен и съдебното решение поражда действие за в бъдеще. Отпадането за в бъдеще на получените по дарение през 1993 г. права върху 1/6 ид.ч. от имота, с оглед възстановяването на запазената част на ищеца от наследството на И. К., не могат да доведат до отпадане собствеността върху тази 1/6 ид.ч., получена въз основа на договор за покупко-продажба през 1997 г., поради което възстановяването на запазената част на С. Б. от наследството на майка му И. К. следва да стане чрез заплащане от страна на В. С. на паричния й еквивалент към датата на влизане в сила на решението по иска по чл.30, ал.1 ЗН. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, който да се произнесе по иска по чл.30, ал.1 ЗН след като изсуша експертно заключение за установяване на настоящата пазарна цена на имота, предмет на дарението по нотариален акт № 189, том ХХІХ, дело № 26164/1993 г. и по иска за делба, изхода на който е обусловен от произнасянето по иска по чл.30, ал.1 ЗН. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 20.06.2012 г., постановено по гр.д. № 17123 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: