Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 26.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2890 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Образувано е по молба на Г. П. П. с вх. № 3769 /28.04.2014 г. (на Ловешки РС) за отмяна на влязло в сила решение № 56 от 10.03.2015 г. по възз. гр. д. № 543 /2014 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 379 от 04.08.2014 г. по гр. д. № 1813 /2013 г. на Ловешки районен съд. поради противоречие с решение № 628 /22.09.1993 г. по гр.д. № 14 /1992 г. на Ловешки районен съд и решение № 261 /05.12.2013 г по възз. гр.д. № 482 /2013 г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 233 /15.07.2013 г. по гр.д. № 605 /2012 г. на Ловешки районен съд. противоречието е по отношение на 1 /5 ид.ч. от дворно място в с Г., [община], индивидуализирано в решенията. Посоченото основание е чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Молителят твърди, че и трите съдебни решения са влезли в сила, между трите има пълно субективно и обективно тъждество, молителят е правоприемник на ищците по първото дело и трите решения са постановени по искове с правна квалификация чл.108 ЗС за 1 /5 ид.ч. от същия поземлен имот между същите страни, решението, чиято отмяна иска, противоречи на останалите две решения и е неправилно. Ответникът по молбата за отмяна Районна потребителна кооперация С. – Л. оспорва основателността на молбата за отмяна с доводи, че липсва противоречие между влезлите в сила решения, липсва субективен и обективен идентитет. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 340 /04.06.2015 г., с което тя е допусната до разглеждане. Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303,ал.1,т.4 ГПК предвижда между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно чл.307,ал.4 ГПК когато установи предпоставките, предвидени в чл.303,ал.1,т.4 ГПК съдът отменя неправилното решение. Основанието по чл.303,ал.1,т.4 ГПК изисква пълно субективно и обективно тъждество между решенията, за които се твърди, че си противоречат. Решенията, за които се твърди, че си противоречат, са влезли в сила, видно от отбелязванията върху тях. Настоящият състав намира, че в случая няма противоречие между решенията, в нито едно от тях не е прието, че молителят или неговите праводатели са собственици на останалата 1 /5 ид.ч. от дворното място (за разликата над 4 /5 ид.ч.) : С решение № 628 /22.09.1993 г. по гр.д. № 14 /1992 г. Ловешкият районен съд по искове на П. Г. П. и Надежда Г. Кужужева е признал за установено по отношение на РПК С. – Л., че ищците са собственици на по наследство на 4 /5 ид.ч. от дворно място в [населено място], като е отхвърлил установителния иск за собственост на останалата 1 /5 ид.ч. от дворното място и е осъдил РПК С. – Л. да отстъпи собствеността и да предаде владението върху целия имот на П. Г. П. и Надежда Г. Кужужева. Видно от мотивите на решението (стр.1), исковете са предявени за дворното място без построената в него постройка на РПК С. – Л.. С решение № 261 /05.12.2013 г по възз. гр.д. № 482 /2013 г. по описа на Ловешки окръжен съд е отменено изцяло решение № 233 /15.07.2013 г. по гр.д. № 605 /2012 г. на Ловешки районен съд и вместо това са отхвърлени като неоснователни исковете на Г. П. П. срещу РПК С. – Л. с правно основание чл.108 ЗС, основани на твърдение за собственост на основание чл.92 ЗС (по приращение) по отношение на две сгради – кооперативен дом и склад в недвижим имот в [населено място], индивидуализирани в решението, сградите са с идентификатори, които завършват на 186.1 и 186.2. В мотивите си съдът е приел, че Г. П. П. е собственик на 4 /5 ид.ч. от дворното място и че между страните няма спор, че Г. П. П. не е собственик на останалата 1 /5 ид.ч. от дворното място (стр.6). Видно е, че първото и второто решения са постановени по отношение на различни недвижими имоти. С решение № 56 от 10.03.2015 г. по възз. гр. д. № 543 /2014 г. на Ловешкия окръжен съд е отменено решение № 379 от 04.08.2014 г. по гр. д. № 1813 /2013 г. на Ловешки районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на Г. П. П. по предявения от РПК С. – Л. иск с правно основание чл.2,ал.3 З. (отм.) и чл.79 ЗС, че РПК С. – Л. е собственик на 1 /5 ид.ч. от дворно място в [населено място], индивидуализирано в решението и като последица от уважаването на иска е отменен нотариалният акт, издаден на Г. П. П. през 2004 г., в частта, с която е признат за собственик на процесната 1 /5 ид.ч. от имота. Със същото решение е уважен и иск на РПК С. – Л. срещу Г. П. П. с правно основание чл.108 ЗС за едноетажна сграда – склад, построена в дворното място, идентификаторът на сградата завършва на 186.2. Съдът е приел от правна страна, че дворното място е било отредено за селкооп, общественото мероприятие, за което е бил отреден, е изпълнено през периода 1959 – 61 г. чрез построяване на двуетажния кооперативен дом, а през 1984 г. и на процесния склад, че с влязло в сила решение е установено, че праводателите на Г. П. П. са собственици на 4 /5 ид.ч. от дворното място, а не на цялото дворно място и че кооперацията е придобила собствеността върху процесните 1 /5 ид.ч. от дворното място и сградата на основание чл.79 ЗС чрез непрекъснато владение, продължило от застрояването им 2013 г., като е отблъсната фактическата власт на Г. П. П.. Доводите за противоречие между второто и третото съдебни решения са неоснователни, в тях не е прието нещо различно. И с двете са уважени искове на РПК С. – Л. срещу Г. П. П., с второто е уважен установителен, а с третото осъдителен иск за една и съща сграда. Настоящият състав приема за неоснователни доводите на молителя за противоречие между първото (по гр.д. № 14 /1992 г. на Лов.РС) и третото (по възз. гр. д. № 543 /2014 г. на Лов.ОС) решения – и в двете е прието, че праводателите на молителя и молителят не са собственици на процесната 1 /5 ид.ч. от дворно място в с Г.. С третото решение е прието, че РПК С. – Л. е придобило процесната 1 /5 ид.ч. от дворно място чрез непрекъснатото владение, продължило до 2013 г. - през период от време от двадесет години след приключване на устните състезания по първото дело – 1993 г. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.4 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Ответникът по молбата претендира присъждането на разноски, искането е основателно за сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения по делото (л.66) договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. П. П. с вх. № 3769 /28.04.2014 г. (на Ловешки РС) за отмяна на влязло в сила решение № 56 от 10.03.2015 г. по възз. гр. д. № 543 /2014 г. на Ловешкия окръжен съд. на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Осъжда Г. П. П. да заплати на Районна потребителна кооперация С. – Л. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.