Р Е Ш Е Н И Е № 574
гр.София, 30.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1127/2009 година
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 547 на 29.04.2009 год., с което е оставено в сила решение № 2* от 29.08.2008 год. по гр.дело № 4291/2006 год. на Варненския районен съд, 14 състав за отхвърляне предявения от М. Н. Е. с ЕГН ********** от гр. В., кв. Галата, ул.”Е” № 41 иск против С. С. И. с ЕГН ********** и И. К. И. с ЕГН **********, двамата от гр. В., ж.к.”М” бл.140, вх.6, ет.1, ап.118, при участието на третите лица-помагачи на страната на ответниците А. Т. Г. с ЕГН ********** и К. Д. Г. с ЕГН **********, двете от гр. В., ул.”Т” № 9 за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Галата, представляващ ПИ № 1* с площ 600 кв.м. по ПНИ на с.о.”Б”, при граници на имота: ПИ № 1* и от две страни път, така, както е оконтурен в жълт цвят на представената на л.22 скица изх. № 587/24.07.2004 год., издадена от отдел „УТ” при Община В., район „А”, по твърдение, че имота е част от собствената й нива с площ от 1.481 дка, в местността „С” в землището на кв. Галата, гр. В., придобит по наследяване от Д. С. Г. , б.ж. на гр. В. и земеделска реституция въз основа на решение № 512/01.06.1998 год. на ПК гр. В., на основание чл.108 ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. Н. Е., представлявана от адвокат Д от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила - § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ относно постройката, която не е сграда по смисъла на закона и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, при което липсвало доказателства за надлежно учредено право на ползване на процесния имот.
От ответниците по касация С. С. И. и И. К. И., представлявани от адвокат Р от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ответниците са придобили права по смисъла на § 63 ППЗСПЗЗ, което позволява на граждани получили право на ползване по силата на ПМС и след закупуване са придобили процесния имот. С оглед събраните писмени и гласни доказателства е съобразено, че в имота е имало изградена тухлена постройка върху бетонна плоча, построена до 01.03.1991 год., която е била пригодена за живеете през всеки един сезон от годината, при спазване изискването на чл.177, ал.3 от Наредба № 5/отм./ и за земята е заплатена сумата 33 000 лева на 29.08.1994 год. съобразно оценителния протокол, в съответствие с разпоредбата на § 4а ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 1* от 27.10.2009 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Представените доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност относно релевантните за спора факти като заключението на изслушаната техническа експертиза е прието с оглед приобщените останали доказателства по делото. Взето е предвид, че на ищцата е признато правото на собственост във възстановими стари реални граници върху процесната нива. Направен е извод, че в имота е изградена масивна сграда с едно помещение, годна за обитаване в състоянието пи огледа от вещото лице.
Въпросът относно придобиване на правото на ползване от ответника и дали са били налице предпоставките за трансформиране в право на собственост се поставя с оглед пасивната легитимация по иска по чл.108 ЗС, защото надлежното придобиване на правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници за определената по § 4а и § 4б ЗСПЗЗ площ, което в случая не е налице за ответника. По делото е изяснено категорично, че сградата/сградите/ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн.”Д”, бр.69 от 02.09.1977 год./ и на критерия за сграда съгласно чл.303, ал.3 ППЗТСУ/отм./, респ. постройка за сезонно обитаване по т.3 на ал.3 от § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено, че на праводателите на ответниците е било предоставено валидно право на ползване по съответното ПМС и се установяват останалите предпоставки за придобиване на имота по реда на § 4 ЗСПЗЗ-има и доказателства, че оценката е заплатена в предвидения от закона тримесечен срок.
Обжалваното решение е правилно и не е постановено в противоречие с представените определения на Върховния касационен съд, всички постановени в производство по чл.288 ГПК.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 5* постановено на 29.04.2009 год. по в.гр.дело № 2597/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
|