Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр. София, 19 март 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и тринадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 166/2013г. Производството е образувано по искане на осъдения Г. С. за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда №1648 от 05.05.2011г., обявена по нохд №350/2010г. на Районен съд /РС/ - Гоце Делчев, по предвидения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред. В депозираното искане за възобновяване се релевират бланкетни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Излагат се фрагментарни съображения за несъблюдаване на процесуалните правила от съдебните инстанции, обективирано в пренебрегване на обясненията на Г. С. и на приложената разписка от 02.09.2008г., при реализирания анализ и оценка на доказателствата, довели до постановяване на осъдителен съдебен акт, почиващ на предположения за осъществени от осъденото лице измамливи действия. С поставен акцент на наличието на облигационни отношения по сделка за заем между Г. С. и Г. В., се очертава неправилна интерпретация на престъпната обективна и субективна съставомерност, лимитирана от особената правна норма на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209 от НК. Декларира се и прекомерна завишеност на наложеното наказание, явяващо се несъответно на обществената опасност на измамата, на личността на дееца и на многобройните смекчаващи вината обстоятелства. При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията по чл.425, ал.1 от НПК, чрез отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда и оправдаване на осъденото лице по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на 12.03.2013г. осъдения С. участва лично и с упълномощен защитник, който поддържа искането за възобновяване. Частният обвинител и граждански ищец В. се явява, пледира за правилност на атакуваната осъдителна присъда и моли да му бъде върната дължимата сума от 20 000 лева - предмет на инкриминираното престъпление. Представител на Върховната касационна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на искането на Г. С., като предлага подробна аргументация за липса на основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и за доказано чрез процесуалните способи и средства престъпно посегателство по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 05.05.2011г., по нохд №350/2010г., Гоцеделчевски РС е ангажирал наказателната и гражданска отговорност на Г. С. С. за извършено през периода от 15.08.2008г. до 02.09.2008г. престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26 от НК. На подсъдимия е наложена санкция лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, с приложение на института на чл.66 от НК, и същият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. В., на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди. Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на иницииран по жалба на Г. С. въззивен процес, финализирал с решение на 03.07.2012г., по внохд №169/2012г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдена. Искането на осъдения С. е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, но преценено в контекста на доводите за възобновяване на делото, е неоснователно. ВКС не установи дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от първостепенния и въззивен съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за повдигнатото от прокурора обвинение фактически положения, предпоставили отговорността на Г. С. за инкриминираното престъпно посегателство против собствеността. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на Г. В., А. О., Д. С. и М. М., и чрез писмения материал /заверени копия от разписки, удостоверяващи получена от С. на 02.09.2008г. сума от 20 000 лв./ обосновава с изискуемия се интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт престъпление, с произтичащите вреди, индивидуализирани по размер, и неговото авторство. Безспорна е липсата на корелация на установеното чрез лимитираните доказателствени средства, с очертаната пред РС - Гоце Делчев от осъденото лице конкретика, сочеща на възникнали облигационни отношения от сключен между Г. С. и Г. В. „договор за заем”. Инкорпорираните чрез разказа на осъдения С. фактически данни са ценени с проявен професионализъм и юридически усет от съдебните инстанции, с оглед процесуалния статус на обвиняемия /подсъдим/; предвид правната природа на дадените от него в хода на наказателното производство обяснения- източник на доказателство и способ за защита; и при съобразяване съдържанието на релевираните твърдения и очевидната им несъответност с останалата доказателствена маса, при реализираната обективна съпоставка. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на осъденото лице, предхождащо, съпътствуващо и последващо постигнатия с Г. В. консенсус, по силата на който Г. С. обещал доставка на багер, марка „Камацу” от Германия за сумата от 140 000 лева, несъмнено обуславя правни изводи за неправомерна съзнателна дейност по въвеждане в заблуждение на пострадалия, субсумираща се от нормата на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209 от НК. Проведените срещи-разговори за времето от 15.08.2008г.до 02.09.2008г. между Г. В. и Г. С., при които последният убеждавал събеседника си, че е сериозен търговец, занимаващ се с внос на коли и селскостопанска техника от чужбина /неотговарящо на действителността/; демонстрирал компетентност в тази област чрез представяне на информация и снимков материал на различни по вид, параметри и цени багери; проявил съпричастност и загриженост за изпълнение на обещанието, чрез отправени до В. предложения за своевременно финансиране, необходимо за заплащане на пътни данъци и митнически разходи при придвижването на процесната вещ; са създали невярна представа у жертвата за възможностите на осъденото лице, мотивирала я да извърши акт на имуществено разпореждане със сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Сугестираните от М. М. /сестра на пострадалия Г. В./ известни съмнения в коректността на непознатия Г. С., са преодоляни при оформяне на изготвените по настояване на родственицата и след консултация с неин близък адвокат разписки, приложени по делото. При съставяне на писмения документ на 02.09.2008г., словно материализиращ предаването на паричните средства, впоследствие и нотариално заверен, осъденият заявил готовност за оставяне в залог на камион „Камаз” и машина, находящи се в двора на „закупения” от него дърводелски цех в с.Сатовча. Безспорно е доказано, че Г. С. не е бил собственик на предприятието за дървопреработка и не е притежавал визираната като гаранция на „ сделката” техника, незабавно изнесена от посоченото място на 03.09.2008г., след което осъденото лице престанало да отговаря на телефонните обаждания на пострадалия В. и се укрило. Задълбочената интерпретация на очертаната в атакувания съдебен акт фактология обосновава и престъпния умисъл – задължителен субективен признак на неправомерното посегателство против собствеността. Доказана е и изискуемата се от закона цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъствуващо намерение за поемане на облигационни тежести и за изпълнение на договорни задължения, още в момента на постигнатия между С. и В. двустранен консенсус. Визираното обстоятелство отграничава фактическия състав на наказателно-правната измама, предпоставяща отговорност по чл.209 от НК и по предвидените квалифицирани, и привилегировани състави, от възникналата впоследствие обективна невъзможност за престиране по сключена между съконтрахентите /страните/ сделка, и виновното договорно неизпълнение, сочещи на аномалия в гражданския оборот. По справедливост, при условията на разпоредбата на чл.54 от НК, съблюдавайки тежестта на престъплението и личността на извършителя, и в съответствие с изискванията на чл.36 от НК, е индивидуализирано и наказанието на Г. С. – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане. Мотивиран от изложеното и в обсега на предоставената му компетентност, настоящият състав намира за неоснователно искането на осъдения С. за възобновяване на нохд №350/2010г. на РС-Гоце Делчев и на внохд №169/2012г. на Благоевградски ОС, и за отмяна на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, при установения нормативен регламент на чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.т.1 -3 от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. за отмяна или изменение на влязлата в сила присъда №1648 от 05.05.2011г., постановена по нохд №350/2010г., по описа на Гоцеделчевски РС и потвърдена с решение №269 от 03.07.2012г., по внохд №169/2012г. на ОС - Благоевград, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.