Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
С. 03.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3010 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 732 от 16.11.2016г. по касационната жалба на Г. И. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 157 от 21.04.2016г. по в.гр.д. № 152 по описа за 2016г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 133 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 4851/2016г. на районен съд Р., като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и чл.221 ал.1 КТ и са присъдени разноски, по въпрос: „Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писменото изявление на работника по чл.327 ал.1 т.3 КТ?, по който е конститарино противоречие с постановено по чл.290 ГПК решение № 144 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 3101/2008г. на І гр.о.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Постъпило е писмено становище от ответника, с което оспорва жалбата и желае въззивния акт да бъде потвърден. Позовава се на друга задължителна практика - решение № 289 от 18.11.2014г. по гр.д.№ 1289/2014г. на ІV гр.о., съгласно която разрешението посочено в решение № 144 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 3101/2008г. на І гр.о. не се прилага когато работникът е злоупотребил с правото си да прекрати договора, каквато хипотеза счита, че е настоящата. Претендира направените разноски, съгласно представен списък, за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 4.07.2016г., съдържащ отбелязване, че сумата е платена в брой.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, във връзка с който е допуснато обжалване следното :
Следва да се възприеме становището, изразено в цитираното в определението по допускане решение № 144 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 3101/2008г. на І гр.о., съгласно което трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, без значение дали предизвестието е подадено от работника или от работодателя. И в двата случая – съгласно разпоредбата на чл.335 ал.1 т.3 КТ – прекратяването на трудовия договор настъпва с получаване на писменото изявление, без да е от значение обстоятелството /и съдът не го изследва/ дали фактически е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване. Тази изходна постановка не е налице само когато по делото е надлежно установено, че работникът /с оглед постигането на собствени цели/ е злоупотребил с правото си по чл.327 КТ да прекрати трудовия договор /каквато е хипотезата на цитираното от ответника решение № 289 от 18.11.2014г. по гр.д.№ 1289/2014г. на ІV гр.о./
Имайки пред вид така даденият отговор и конкретно установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен.
В случая ищецът е бил назначен на длъжност „апаратчик химически процеси” считано от 24.06.2015г. / трудовият му договор е сключен на на основание чл.70 ал.1 КТ на 22.06.2015г./ Два дена по-късно - на 26.06.2015г. е подал /по пощата/ до работодателя молба, съдържаща изявлението му, че прекратява трудовото си правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ поради промяна характера на работата. Няма спор, че писменото изявление на работника е достигнало до работодателя на 29.06.2015г./вж. приложена обратна разписка/.
На 30.06.2015г. работодателят е връчил процесната заповед № 215 от 26.06.2016г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение /преди изтичане на срока на изпитване/, считано от 26.06.2016г., на основание чл.71 ал.1 КТ.
При тези факти, въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения иск за оспорване на извършеното уволнение с довод за законосъобразност на същото. Приел е за неоснователен довода за прекратяване на 29.06.2015г. на трудовото правоотношение с получаване на писменото изявление на работника. Аргументирал се е с липса на доказателства, установяващи наличието на посоченото основание по чл.327 ал.1 т.3 КТ /промяна на характера на работата/.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е постановил неправилен акт, противоречащ на горепосочените изисквания на нормата на чл.335 ал.1 т.3 КТ, съгласно която прекратяването на трудовия договор настъпва с получаване на писменото изявление и установената практика, че в този случай е без значение дали фактически е налице посоченото в изявлението на работника основание за прекратяване. Това налага отмяна и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск с правно основание чл. чл.344 ал.1 т.1 и обусловения от него иск по чл.221 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, което в случая /видно от приложения трудов договор № 04284 от 22.06.2015г./ е 866 лв. за срока на предизвестието, ведно със законната лихва.
Подробно развитият в писменото становище на ответника довод за неоснователност на предявените искове поради наличие на ангажирани по делото доказателства /свидетелски показания и служебно изготвена от съда разпечатка от деловодната програма на Р., установяваща наличие на сходни съдебни производства за периода м.септември 2014г.-м.януари 2016г./ за допусната злоупотреба с права е преклудиран. Същият не е бил направен от ответника своевременно. Видно от подаденият отговор единственото направено възражение е за липса на доказателства за наличие на посоченото от работника основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 т.3 КТ. Д. за злоупотреба с права не е бил въведен от страна по спора, по него становища в първата инстанция не са изразявани, доказателствена тежест не е разпределяна и съответно същият недопустимо е бил обсъждан от съда.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 157 от 21.04.2016г. по в.гр.д. № 152 по описа за 2016г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 133 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 4851/2016г. на Русенски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 215 от 26.06.2016г. на управителя [фирма] за едностранно прекратяване на трудовия договор, сключен с Г. И. К., от страна на работодателя преди изтичане на срока на изпитване, считано от 26.06.2016г., на основание чл.71 ал.1 КТ.
ОСЪЖДА [фирма], представлявана от управителя С. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на Г. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.3 сумата от 866лв./ осемстотин шейсет и шест лева/, обезщетение по чл.221 ал.1 КТ за срока на предизвестието, ведно със законната лихва считано от 24.08.2015г., както и да заплати по сметка на В. дължимата държавна такса за воденото производство в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.