Р Е Ш Е Н И Е   № 317   София, 26 юни  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори юни  двехиляди и девета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                          ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                               Биляна Чочева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 322/2009 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите И. В. Ц. и А. И. Г., подадени в срок чрез защитниците им, против присъда № 147 от 6.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 288/2009 год. по описа на Софийски градски съд. В жалбата, в допълнението към нея и в съдебно заседание от адв. В, з. на подсъдимата И. Ц. , се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК, като се излагат съображения, че е осъдена в нарушение по чл. 303 ал.1 НПК при липса на доказателства за авторството на деянието. В жалбата, в допълнението към нея и в съдебно заседание от адв. Д, служебен з. на подсъдимия А се подсържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция без основание е ценила като годни доказателства протоколът за претърсване и изземване и превратно е оценила показанията на поемните лица, присъствали при съставянето му и това е довело до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му. По същество от двамата жалбоподатели се иска въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 29.09.2008 год. постановена по НОХ дело № 5599/2004 год. Софийски районен съд е признал подсъдимите И. В. Ц. и А. И. Г. за невиновни в това на 17.03.2002 год. от магазин за часовници, разположен в Централни хали- София, в съучастие като съизвършители, да са отнели чужди движими вещи на стойност 129.60лв от владението на Д. К. , без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което ги е оправдал по предявеното обвинение по чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК. С присъда № 147 от 6.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 288/2009 год. Софийски градски съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите И. В. Ц. и А. И. Г. за виновни в това, че на 17.03.2002 год. в гр. С. хали, в съучастие първата като извършител, а втория като помагач, отнели от магазин за часовници чужди движими вещи на обща стойност 119.60лв, собственост на Д. К. , поради което и на основание чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 за Ц. и чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 за Г. , във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.4Б” пр.3 ги е осъдил на глоба в размер на по 300лв, а ги е оправдал за разликата до 129.60лв, както и по обвинението деянието да са извършили в съучастие като съизвършители. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК съдът е определил на подсъдимата И. Ц. общо наказание глоба в размер на 300лв по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 2738/2002 год. на Софийски районен съд. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК съдът е определил на подсъдимия А общо наказание глоба в размер на 300лв по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 2146/2004 год. на Софийски районен съд. В двете жалби се поддържат едни и същи оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на новата присъда от въззивната инстанция, което се мотивира с осъждането им по обвинението при липса на годни доказателства за участието им в престъплението, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно Въпросът за надеждността и достатъчността на доказателствените източници за фактическите обстоятелства в подкрепа на обвинителната теза е поставян при разглеждане на делото в двете предходни съдебни инстанции. Първоинстанционният съд е приел, че протокъл за претърсване и изземване от 18.03.2002 год., одобрен с определение на Софийски районен съд, е съставен в отклонение с изискванията на НПК, а останалите доказателствени източници, свеждащи се до показанията на св. А, единствено установяват фактите на присъствието на двамата подсъдими в магазина за часовници на втория етаж в Централни хали- София, отнемането на чантата на св. К задържането на подсъдимия Г при опита му да напусне магазина, но не са достатъчни да се приеме за доказано по категоричен начин, че двамата са участвали в изпълнението на деянието. По тези съображения е постановил съдебният си акт, с който ги е оправдал. В съответствие с правомощията си и по повод протеста на прокурора, въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на присъдата въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрала в проведеното съдебно следствие. Направила им е собствен анализ, мотивирала е решението си да ги кредитира като достоверни и бепротиворечиви и е преценила, че са достатъчни за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по отношение авторството на двамата подсъдими при отнемане на икриминираните вещи. В мотивите към новата присъда е посочила какви нарушения са допуснати при оценката на доказателствата, каква оценка им прави и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и осъждането им. Доводът на жалбоподателите, че е опорочен редът за извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, като поемните лица не са присъствали през цялото време в помещението и не са им разяснени правата и задълженията по НПК, което лишавано съставения протокол от доказателствена стойност, а освен него лихсвали други годни доказателства за авторството на деянието, е неоснователен. Той е пъддържан в предходните съдебни инстанции, като въззивната инстанция на стр. 3 от мотивите на новата присъда подробно о е обсъдила и мотивирано го е отхвърлила. Изводът, че реда за изземване на вещите от дома на подсъдимия Г не е опорочен и съставения протокол е годно доказателствено средство за резултата от проведеното процесуално-следствено действие, не е произволен и направен при извращаване на съобщените от поемните лица факти. Разпитани като свидетели двете поемни лица по категоричен начин са установили, че са присъствали в стаята, където е открита чантата, възприели са лично действията на полицейските служители и отразеното в съставения протокол съответства на личните им възприятия, поради което са го подписали. Този протокол не е единственото доказателствено средство съдържащо фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за изясняването им. Достатъчно доказателствена информация се съдържа в показанията на разпитаните свидетели, всеки от които е възпроизвел фактите, които лично е възприел. В тази връзка точно са оценени като обективни и достоверни показанията на пострадалата свидетелка К, която под страх от наказателна отговорност е установила кои лица са били в магазина, кой от тях какви действия е извършил и в кой момент е разбрала за липсващата чанта. След като двамата подсъдими, демонстрирайки, че са заедно, са били единствените клиенти в магазина, липсата на чантата е констатирана непоредствено след като под. Ц. излязла навън и не е открита в подсъдимия Г, които безуспешно се опитал да я последва, но бил задържан и отведен в полицейсткото управление, а на следващия ден е открита в жилището му, до което подсъдимата Ц. е имала достъп, логически е извода, че подсъдимата Ц. е участвата в изпълнението на престъплението. Оценените съобразно действителното им съдържание доказателства, които кореспондират помежду им и взаимно се допълват са достатъчни да се приеме, че двамата подсъдими са участвали в престъплението, като подсъдимият отвличал вниманието на продавачката, а през това време подсъдимата отнела дамската й чанта с намиращите се вътре вещи и успяла да я изнесе, след което и подсъдимият се опитал да избяга, но бил задържан. При тях материалният закон е приложен точно и деянието им е квалифицирано като кражба, извършена при приетите форми на съучастие. Извън довода за осъждането им без годни доказателства от жалбоподателите не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъда № 147 от 6.04.2009 год. по ВНОХ дело № 288/2009 год. на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от подсъдимите нарушения, както и други нарушения, за които съдът следи служебно, без да е сезиран с конкретни доводи и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 147 от 6.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 288/2009 год. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена присъдата от 29.09.2008 год. по НОХ дело № 5599/2004 год. на Софийски районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимите И. В. Ц. и А. И. Г. са признати за виновни по предявеното им обвинение по чл. 194 ал.1 НК и осъдени на наказание “глоба” в размер на по триста лева. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: