Р Е Ш Е Н И Е   №145   София, 18.02. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова  ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                             Светла Димитрова                                           при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 565/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. М. против въззивното решение на Софийски градски съд от 17.12.2008 год. по гр. д. № 3268/2008 год., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното с акт № 107/20.05.2005 год. на Изпълнителния директор на „Х” АД гр. С. уволнение на Ц. Г. М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „началник отдел Управление на персонала” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4900 лв. за периода 20.05.2005 год. - 20.11.2005 год. на основание чл. 225, ал. 1 КТ. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответникът „Х” АД гр. С. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. С определение № 761 от 06.07.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправният въпрос - води ли до формална незаконност уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато в заповедта не е посочено, на кое основание е прекратено трудовото правоотношение - поради „закриване на част от предприятието” или поради „съкращаване на щата”, като разрешаван противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да отхвърли исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ съдът е приел, че по делото са доказани предпоставките на основанието за уволнение на ищцата, поради съкращаване на щата и спазване на процедурата по извършването му. Посочено е, че има взето решение от надлежния орган - Съвета на директорите на ответното дружество за съкращаване на длъжността заемана от ищцата, разпределена за изпълнение между останалите служители, предхождащо връчване на заповедта за уволнението на лицето, както и че макар в заповедта да не е посочено изрично по коя от двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се извършва уволнението, ищцата е разбрала основанието и към момента на връчване на заповедта е била наясно, че се съкращава заеманата от нея длъжност. Относно задължението чл. 329, ал. 1 КТ на работодателя за подбор при съкращаване на щата, съдът е посочил, че е съкратена единствена щатна бройка, поради което правото на подбор не се явява част от правото на уволнение, т. е. работодателят може да го упражни и без да извърши подбор. Поставеният материалноправен въпрос, по отношение на който е допуснато касационно обжалване на решението се разрешава противоречиво от съдилищата. Според едното виждане основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ предвижда две отделни и самостоятелни, различни и несъвместими помежду си основания за едностранно прекратяване на трудовия договор, поради което заповедта за уволнение следва да сочи, на кое от двете основания се извършва уволнението. Ако това не е уточнено заповедта е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Другото виждане, като неотрича задължението на работодателя при техническото оформяне на заповедта, основанието за уволнение да е ясно посочено с точния текст на закона и правното основание, приема, че ако към момента на връчване на заповедта, на работника или служителя е станало известно правното основание, на което се прекратява трудовия му договор, заповедта не може да се отмени като незаконна, само поради не уточняване на кое от двете предложения от разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се издава заповедта, респ. се извършва уволнението. Настоящият съдебен състав приема за правилно второто виждане. Ако работодателят не е изпълнил задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст на закона, но работникът или служителят, при връчване на заповедта, е узнал правното основание, целта на закона е постигната -интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания да се брани, не е постановено в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство”, тъй като предмета на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено. Това виждане е възприето и с обжалваното решение. Извода на съда, че към момента на връчване на заповедта, ищцата вече е знаела, че я уволняват поради съкращаване на заеманата от нея длъжност е изведен в съответствие с обективното съдържание на доказателствата по делото, които съдът е обсъдил съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), сега чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че в един и същи ден -20.05.2002005 год. е било взето решението на Съвета на директорите за съкращаване на длъжността заемана от ищцата и в същият ден е била връчена заповедта за уволнение, правилно е преценено от съда, че не може да обоснове незаконност на уволнението. За законосъобразността на заповедта за уволнение е необходимо моментът на уволнението и на фактическото премахване на трудовата функция да съвпадат или уволнението да следва съкращаването на длъжността. Двата акта са издадени в един и същи ден, като по делото е установено, че решението за премахване на длъжността предхожда часово заповедта за уволнение, но дори и да са издадени едновременно, заповедта пак е законосъобразна. През цялото време, докато са били изготвяни съответните актове, ищцата е била на работа, което безспорно има отношение към узнаване на основанието за прекратяване на трудовия и договор. Този факт, както правилно е посочил съдът, е бил доказан от показанията на свидетелката, посочена от ищцата, която разпитана е установила, че при телефонен разговор между двете на 20.05.2005 год., около 14.00 часа, ищцата и съобщила разстроена, че е уволнена, „съкратена” и изтеглила срещата им преди приключване на работното и време. От изложеното следва, че обжалваното решение, с което съдът отхвърлил исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е законосъобразно и обосновано. Изводите на съда, че работодателят е доказал фактическия състав на правното основанието, на което е прекратил трудовия договор с ищцата, както и че процедурата по извършване на уволнението е спазена са изведени при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.12.2008 год. по гр. д. № 3268/2008 год. на Софийски градски съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ