Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр.София, 17.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1713/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1216/ 23.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1713/ 2010 г. по жалба на Ш. И. Х. е допуснато до касационно обжалване решение на П. апелативен съд № 494 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 486/ 2010 г. С него, след като е отменено изцяло решение на П. окръжен съд № 93 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 1662/ 2000 г., е отхвърлена молбата на касатора против [фирма] –[населено място] за издаване на дубликат от изпълнителен лист по влязло в сила решение по гр.д.№ 1662/ 2000 г. Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, за да се отговори на въпроса подлежи ли на доказване фактът на изгубване на получен от страна по делото изпълнителен лист и с какви доказателствени средства това доказване може да бъде извършено. По този въпрос съдът приема, че твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест. Молителят по чл.409 от ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намиране в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е необосновано. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че е доказан фактът на издаване на изпълнителен лист в полза на молителя за сумите 1 400 лв, 66,40 лв и 5 446,70 лв и фактът, че молителят е получил този лист. Установил е, че за сумите по листа не е образувано изпълнително производство. Приел е, че няма данни за погасяване на тези задължения. Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане, нито за това, че листът е в наличност и че се намира в държане на подателя на молбата за издаване на дубликат. При тези предпоставки фактическият извод, че изгубването на листа не е доказано, не е обоснован. Правилата на логиката изискват в този случай са бъде прието за установено, че правоимащият, който не е упражнил правата по листа и вземането на който не е погасено по друг начин, е изгубил документа. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК - и обжалваното решение подлежи на отмяна. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от тази инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че въз основа на решение на П. окръжен съд по гр.д.№ 1662/ 2000 г. ищецът по делото С. И. Й. е поискал с молба от 01.09.2005 г. да му бъде издаден изпълнителен лист за сумите 1 400 лв, 66,40 лв и 5 446,70 лв със съответните законни лихви. На 12.09.2005 г. съдът е разпоредил листът да се издаде и на 15.09.2005 г. този лист е получен от молителя. С договор за цесия от 16.11.2007 г. С. Й. е прехвърлил вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, на молителя в настоящето производство – Ш. Х.. Последният е подал молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист с твърдения, че е копирал същия, но е изгубил оригинала. Установено е от заключение на експертиза и от писмените доказателства, че за сумите по изпълнителния лист от 15.09.2005 г. няма образувано изпълнително производство. Не се установява сумите по този лист да са платени от задълженото лице. При това положение са налице законовите предпоставки за издаване на дубликат от изпълнителния лист и молбата за това следва да бъде удовлетворена. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на П. апелативен съд № 494 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 486/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Ш. И. Х. срещу [фирма] дубликат на изпълнителен лист, издаден на 15.09.2005 г. въз основа на решение на П. окръжен съд № 480/ 22.07.2005 г., за сумите 1 400 лв със законната лихва от 26.10.1997 г., 66,40 лв със законната лихва от 26.10.1997 г. и 5 446,70 лв със законната лихва със законната лихва от 12.05.1998 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: