Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 01.12.,2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 04.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 4096/2016 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№4701/26.07.2016г.,подадена от В. С. М.,чрез пълномощника й адвокат С. М. Р.,против решение №163/17.06.2016г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№190/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №111/17.12.2015г. постановено по гр.д.№251/2013г. по описа на Районен съд,гр.К. за допускане на делба между В. С. М.,Е. А. Р.,Е. Т. Л. и Б. Т. Р. върху следния недвижим имот:Поземлен имот с идентификатор 39493 по КК и КР ,одобрени със Заповед № РД-18-25/30.03.2006г. на ИД на АГГК,с адрес на поземления имот [населено място],ул.”7-ма”,с описани в решението съседи,при квоти 1/8 идеална част за В. М.,5/8 идеални части за Е. А. Р.,1/8 идеална част за Е. Л. и 1/8 идеална част за Б. Р.. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта му,с която потвърдено решението на първоинстанционния съд относно определените квоти,а именно претендираната 1/8 идеална част, към приетата от съда квота на съделителката В. С. М.,предмет на договора за продажба на наследствените наследствени права ,останали на съделителката Е. Р. от сина й Т. Р.-починал на 22.07.2007г.,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответницата по касационната жалба Е. Т. Л.,чрез пълномощника си адвокат Б. М.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение,като претендира разноски за настоящото приозводство. Ответницата по касационната жалба Е. А. Р.,чрез пълномощника си адвокат Б. М.,с подадения писмен отговор на жалбата,моли същата да бъде оставена без уважение,като неоснователна и да й бъдат присъдени направените в това производство разноски по делото. По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване: С определение №176/21.04.2017г. по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, по правен въпрос,свързан със действието на вписването на договор за продажба на наследствени права,съответно противопоставимостта на невписан такъв на продавача по този договор. Вписването има за цел да даде гласност на актовете,подлежащи на вписване,като съгласно член 112,б.”б” ЗС и член 4 б.”б”П. е предвидено вписване на договорите,с които се прехвърля наследство/член 212 ЗЗД/,в което има недвижим имоти. С възприетото с практиката на ВКС,действителността на договора за продажба на наследство по член 212 ЗЗД се обуславя от спазване на формата-писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите,а вписването на договора,когато в наследството има недвижим имоти,арг. на чл.212,ал.2 ЗЗД във вр. с член 112,б.”б” ЗС,не е елемент от фактическия състав на сделката,но осигурява протипоставимостта му на трети лица.С вписването на актовете по член 112 ЗС се цели възможността на трети лица да узнаят за извършено разпореждане с недвижимия имот,а когато същото е предвидено в закона,вписването има и защитно действие. По основателността на касационната жалба: Видно от изложеното с решаващите мотиви,въззивният съд е приел,че представеният по- късно,в производството по делото,втори договор за продажба на наследствени права/лист 138 от делото/,сключен на 09.10.2012г.,между Е. А. Р. и В. С. М.,с който Е. Р. прехвърля на ищцата В. М.,наследствените си права от сина си Т. Т. Р.-поч.2007г.,съгласно представената справка от нотариуса,върху същия са положени същите номера за вписване,каквито има и върху първия договор/лист 10 от делото/,приложен с исковата молба,с който на 09.10.2013г. Е. Р. продава на В. М. наследствените си права и задължения по смисъла на член 212 ЗЗД,останало от починалия й съпруг Т. Б. Р.-поч.1987г.,поради което като по-късно заверен и невписан, този втори по ред договор по член 212 ЗЗД ,не би могъл да де противостави на трети лица.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че невписването,съгласно член 112 б.”б” ЗЗД във вр. с член 4 „б” П., на този втори поред представен договор,същият е непротивоставим на останалите съделители-а именно ответниците Е. А. Р.,Е. Т. Л. и Б. Т. Р..Този извода на съда е правилен,но само по отношение на двамата съделители Е. Т. и Б. Т.,в качеството им на трети лица,за които в случая е относимо и приетото с горепосочената практика на ВКС,а именно че разпоредбата за вписването му има защитна функция по отношение на приобретателя в правоотношения му с трети лица,каквито са тези двама съделители.Съделителката Е. А. Р. обаче не е в това качество,а същата е страна по сключения договор,в качеството си на продавач на наследствени права и задължения по смисъла на член 212 ЗЗД, на наследство,останало от починалия й син Т. Т. Р. и за действителността на този договор е достатъчна нотариалната заверка на подписите,като вписването не представлява част от фактическия състав на същия и както не е изискване за неговата действителност. Въпреки това,постановеното решение,в обжалваната му част,свързано с определените със същото квоти на страните, при които е допусната съдебна делба на описания недвижим имот,е правилно,но поради други,различни от приетите в тази връзка от въззивния съд мотиви. Видно от данните по делото,със заявеното с исковата молба е поискана делба на процесния недвижим имот,като правата на страните са посочени-за ищцата,съобразно придобитото от ищцата В. М.,по силата на приложения с исковата молба договор за продажба на наследствени права от Е. Р. на наследството,останало от съпруга й Т. Б. Р.,за ответниците- като негови законни наследници:Е. Р.-преживяла съпруга,освен това и съсобственик по силата на прекратената със смъртта му съпружеска имущества общност,и другите двама ответници- Е. Т.-дъщеря и Б. Т.-син.Производството пред първоинстанционния съд-Районен съд [населено място], по гр.д.№251/2013г. по описа на съда, е приключило с определение в съдебно заседание на 01.04.2014г.,като е приел делото за изяснено от фактическа страна и са събрани всички необходими за решаване на спора доказателства,сложен е край на устните състезания и е пристъпил към постановяване на решение,след което съдът с определение №279 в закрито заседание от 09.05.2014г./лист 129 от делото/ е отменил горепосоченото определение от 01.04.2014г.,с което е даден ход по същество,поради нередовност на исковата молба в мотивната й част,относно индивидуализацията на имота и собствеността на праводателя на ищцата,необходимостта от вписване на молбата,същата е оставена без движение, с указания за отстраняването им от ищцата.В изпълнение на тези указания,ищцата е депозирала молба вх.№1930/09.06.2014г./лист 137 от делото/,с която индивидуализира имота,като наред с това представя със същата втори договор за покупко-продажба на наследствени права,с който Е. Р. продава останалите й в наследство от сина й Т. Т. Р.-поч.2007г.,права и задължения по сисъла на член 212 ЗЗД/лист 138 от делото/ на В. М.,като заявява че по този начин е придобила право на собственост върху още 1/8 идеална част от имота,предмет на делбата, и следва да участва в съсобствеността с 2/8 идеални части. За разлика от общия исков процес,в съдебното производство за делба, процесуалният закон регламентира свои специфики,като в първото редовно съдебно заседание,съгласно предвиденото в член 342 ГПК,всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата,против размера на неговия дял,както и против включването в наследствената маса на някои имоти,респективно ответниците да поискат с писмена молба в наследствената маса да се включат нови имоти.Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство,поради което това е най-късният момент,в който страната може да направи възраженията си,на по силното основание това се отнася и за ищеца инициирал това производство с исковата си молба,по отношение на заявеното с нея.Разпоредбата на член 341 ал.1,т.2, ГПК,предвижда с молбата си ищецът да представи удостоверения и писмени доказателства за имотите,предмет на делбата,като в първото съдебно заседание, в настоящия случай, проведено на 25.02.2014г./лист 93 от делото/,в което ,съгласно член 341 ,ал.2 ГПК и 342 ГПК, страните са могли да упражнят предиденото в тези процесуални норми,като този срок е преклузивен.Очевидно ,заявеното от ищцата В. М. относно промяната на размера на дела й,както и представянето на ново писмено доказателство/горепосочения втори договор за продажба/,е осъществено след настъпването на предвидения от закона преклузивен срок,поради което правилно не е взето предвид,макар и с други съображения от съда при постановяване на решението,с което е допусната съдебна делба на недвижимия имот,предмет на същата,между посочените съделители при определените от съда права на страните спрямо имота. С оглед изложеното,касационната жалба срещу въззивното решение в обжалваната му част,е неоснователна и следва да се остави без уважение,а решението в тази му част като правилно- оставено в сила. При този изход на делото,на ответниците по касационната жалба,на основание член 78,ал.3 ГПК,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция.за Е. Т. Л. в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.09.2016г./лист 16/ и на Е. А. Р.- в размер на 500 лева-адвокатско възнаграждение,съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.09.2016г./лист 20/. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №163/17.06.2016г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№190/2016г. по описа на същия съд,в обжалваната част. ОСЪЖДА В. С. М. да заплати на Е. Т. Л. сумата от 500 лева/пестотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция. ОСЪЖДА В. С. М. да заплати на Е. А. Р. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касациионна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: