4 Р Е Ш Е Н И Е №.12 София, 11.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1139/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение от 15.07.2009 г. по гр.д.№ 458/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 31.10.2009 г. по гр.д.№ 24436/2007 г. на Софийски районен съд, 72 състав. С последното първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора срещу Я. П. Я. иск с правно основание чл.402 (отм.) ТЗ във вр. с чл.50 ЗЗД за сумата 1 625 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл.50 ЗЗД е довело до неправилния извод, че застрахователят не може да встъпи в правата на застрахования, когато уврежданията са настъпили от вещи и отговорността за тях произтича от чл.50 ЗЗД. Ответникът по касация Я. П. Я. не е изразил становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното: С определение № 562 от 27.08.2010 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса встъпва ли застрахователят в правата на удоволетворените чрез застрахователни обезщетения лица за вреди, които са настъпили от животни, като с посоченото определение е прието, че даденото по него разрешение от въззивния съд е в противоречие със задължителните за съдилищата указания по т.15 от ППВС № 7/77 г. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените в касационната жалба отменителни основания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С обжалваният съдебен акт е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения с правно основание чл.402, ал.1 (отм.) ТЗ иск за сумата 1 625 лв., представляваща заплатено от застрахователят-ищец обезщетение на застрахования при него собственик на лек автомобил “Форд екскорт” по застраховка “Автокаско” за претърпените от него вреди от ПТП, причинено на 30.10.2005 г. от навлязлата в пътното платно крава, собственост на ответника. Неоснователността на предявения от него регресен иск е обоснована от въззивния съд с липсата на законова разпоредба, която да предвижда встъпване на застрахователя в правата на застрахования по чл.50 ЗЗД срещу собственика на вещ, от чието естествено свойство е настъпил вредоносния резултат. Посочено е, че чл.402, ал.1 (отм.) ТЗ не предвижда такава възможност, тъй като собственикът на вещта не може да се квалифицира като „причинител на вредата”, в който смисъл според съда са и задължителните разяснения, дадени с т.15 от ППВС № 7/77 г. Касационната жалба е неоснователна. Не във всички случаи на заплащане на застрахователно обезщетение застрахователят се суброгира в правата на застрахования, а само тогава, когато унищожаването или повредата на застрахованата вещ се дължи на виновните действия или бездействия на третото лице, чиято деликтна отговорност може да се реализира по реда на чл.45 - 49 ЗЗД. Застъпеното в този смисъл становище в т.15 на ППВС № 7/77 г. е съобразено с нормативно установеното в чл.344 (отм.) ЗЗД изискване за възникване на регресното право на застрахователя, според което заместването на застрахованото лице е допустимо в случаите, в които увреждането на застрахованото имущество е причинено от трето лице, което е действало виновно. За разлика от общата отговорност по чл.45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл.50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите /собственикът и надзираващият/, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Характеристиката на отговорността по чл.50 ЗЗД като обективна и безвиновна е основанието да се отрече правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования срещу собственика и надзираващия вещта за вредите, които тя е причинила на имуществото му. Вън от съмнение е, че когато вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а по вина на отговарящите за нея, отговорността по чл.50 ЗЗД се изключва и собственикът или надзираващият вещта ще следва на основание чл.45 ЗЗД да отговарят за причинените от тях вреди на застрахованото имущество. В тази хипотеза на застрахователя следва да се признае правото да реализира отговорността им чрез предявяване на регресен иск, какъвто впрочем е бил и първоначално предявения иск, основан на виновното поведение на собственика на кравата, допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. При съобразяване на предприетото пред първоинстанционния съд изменение на иска чрез въвеждане от ищеца на ново основание, правилно въззивният съд е приел, че с него се иска ангажирането на отговорността на ответника не като причинител на вредата, а по чл.50 ЗЗД в качеството му на собственик на вещта (животното). Като съответен на закона и на т.15 от ППВС № 7/77 г. е направеният с въззивното решение извод, че на застрахователя не е предоставено правото да предявява регресни искове в случаите, при които уврежданията са настъпили от вещи и отговорността на собственика и надзираващия пред увредените лица произтича от чл. 50 ЗЗД. Предпоставките за осъществяване на процесуалната суброгация на застрахователя в правата на увредените лица чрез регресния иск по чл.344 ЗЗД (отм.) са уредени по аналогичен начин в чл.402, ал.1 (отм.) ТЗ, което налага да се приеме, че ППВС № 7/77 г. не е загубило значението си и има характера на задължителна съдебна практика, с което въззивният съд изцяло се е съобразил. Изложеното позволява да се приеме, че при така променения предмет на делото, като е отрекъл наличието на материалноправна легитимация на ищеца по предявения регресен иск, въззивният съд е постановил правилно решение, поради което и на основание чл.293, ал.1 ГПК същото следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.07.2009 г. по гр.д.№ 458/2009 г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: