O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136 гр.София, 08 декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно частно дело № 926/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. С разпореждане № 260550 от 11.11.2020 г., постановено от съдията-докладчик от РС – гр. Варна по а.н.д. № 4385/2020 г. по описа на същия съд, е прекратено производството по делото и е повдигнат пред ВКС настоящият спор за подсъдност между РС – гр. Попово и РС – гр. Варна. Прокурорът от ВКП дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на РС – гр. Попово с оглед на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Производството по а.н.д. № 261/2020 г. е било образувано пред РС – гр. Попово по повод подадена жалба от името на [община], чрез кмета на общината, срещу наказателно постановление /НП/ № НЯСС-149 от 28.08.2020 г., издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 05-025 от 10.03.2020 г., и постановено от заместник председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/,с което на основание чл. 201, ал. 12, вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от същия закон. С разпореждане № 46 от 26.10.2020 г. по а.н.д. № 261/2020 г. по описа на РС – гр. Попово, съдебното производство по делото е прекратено от съдията-докладчик и е изпратено по компетентност на РС – гр. Варна. Съдията-докладчик от РС – гр. Попово е приел в мотивите си, че нарушението, извършено по Закона за водите, касае писмено уведомяване на ДАМТН чрез съответния регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – РО НЯСС „Североизточна България“ – [населено място], относно неизпълнение на дадено задължително предписание, което е следвало да се извърши от страна на [община] съответно по местонахождение на държавния орган в [населено място]. В разпореждане № 260550 от 11.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 4385/2020 г. по описа на РС – гр. Варна, съдията-докладчик е изложил мотиви, че делото не е подсъдно на този съд, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и в НП изрично е посочено, че изпълнението на задължителното предписание касае действие, което е следвало да бъде извършено от собственика на язовир „име“, находящ се на територията на [община], поради което е изпратил делото на ВКС за решаване на така възникналият спор за подсъдност. Настоящият състав не споделя доводите на съдията – докладчик от РС – гр. Попово. Цитираните в разпореждането му определения на ВКС по ч.н.д. № 831/2015 г., № 776/2012 г., № 1700/2012 г., № 209/2010 г., всичките на трето н.о. не са били постановени при идентична фактология и не могат да се отнесат към настоящия казус. Това важи и за определение № 81 от 9.09.2020 г. по ч.н.д. № 561/2020 г. по описа на ВКС, първо н.о., което макар и постановено по сходен случай и отново по повод санкционирано въз основа на същата норма от ЗВ от орган на ДАМТН бездействие на общината – жалбоподател и по настоящото дело, е имало за предмет различно дължимо действие, а именно – представяне на проект за контролно-измервателна система. В настоящият казус обаче, видно както от НП, така и от АУАН въз основа на което е издадено, става въпрос за налагане на административна санкция за неизвършване в срок на ремонтно-възстановителни работи по водния откос с цел възстановяване на неговата геометрия, дадени под формата на задължително предписание. Според чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено нарушението. Видно от обжалваното наказателно постановление и описаната в него фактическа обстановка, приета въз основа на посочената такава в акта за установяване на административното нарушение, обективирана чрез извършена проверка на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ, за което е бил съставен съответен констативен протокол № 05-04-8 от 29.01.2020 г., нарушението се е изразило в бездействие на собственика на язовир „име“ – [община], който не е изпълнил в срок задължително предписание, дадено в констативен протокол № 05-04-18 от 4.04.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно – да се извършат ремонтно-възстановителни работи по водния откос с цел възстановяване на неговата геометрия. Процесните ремонтно-възстановителните работи по водния откос на язовир „име“, с цел възстановяване на неговата геометрия, са могли обективно да бъдат извършени само там, където се намира самият язовир, който безспорно е в землището на [населено място], [община], поради което делото следва да бъде разгледано от РС – гр. Попово. В този смисъл са определенията по ч.н.д. № 581/2020 г., № 882/2020 г. и № 883/2020 г. по описа на ВКС, второ н.о. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА а.н.д. № 4385/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, за разглеждане на Районен съд – гр. Попово. Определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Варна за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/