Р Е Ш Е Н И Е     №  369   София,  29 септември  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 септември, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 373/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия А. Д. С. от гр. П., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 66/2009 г. Сочи се, че е допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска да бъде отменен съдебния акт и делото върнато за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 66А/2009 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 4-ти състав, е потвърдил присъда № 260/11.11.2008 г., постановена по нохд № 490/2008 г., на Благоевградския окръжен съд, с която подс. А. Д. С. Ж. И. И. и С. Е. К. , са били признати за виновни в това, че на 02.11.2007 г., в гр. П., на ул. „Струма”, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи, на обща стойност 581 лв., от владението на П. К. Й. от с. гр., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за подс. А. Д. С., го е осъдил на две години лишаване от свобода, по реда на чл. 25 НК е групирал наказанията му по нохд № 1068/2004 г. и по нохд № 28/2007 г. – двете на Районен съд гр. П., определяйки му е едно общо от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение и е определил “общ” първоначален режим за изтърпяване на наказанието.   Произнесъл се е по направените разноски и вещественото доказателство.   По довода за нарушение на материалния закон:   Конкретни възражения по този довод не са направени.   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.   При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, правната квалификация на деянието, като престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20 НК, е законосъобразна. Подс. С. действувайки в съучастие като съизвършител с другите двама подсъдими, е отнел чуждите движими вещи, собственост на пострадалия Й. , като употребил за това сила.становените данни от преките доказателствени източници, каквито са направените самопризнания на тримата подсъдими, събраните доказателства на досъдебното производство - показанията на св. Й пострадал, Т. и Г. – служители в РПУ Петрич, на Д. , М. С. и Б. , подкрепени и допълнени от експертното заключение и приложените писмени доказателства, включително протоколи за разпознаване и доброволно предаване, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна с. , съставът на посоченото престъпление. От друга с. в първоинстанционното съдебно заседание и тримата подсъдими изрично са заявили, че признават фактите в обвинителния акт, не желаят да се разпитват свидетели и събират доказателства и че искат делото да бъде разгледано по съкратената съдебна процедура – чл. 371, т. 2 НПК. Районният съд с мотивирано определение е допуснал това производство уведомявайки ги, че ще се ползва от направените самопризнания и събраните доказателства от досъдебното производство, без да се събират други доказателства. Същият, подробно се е занимал с обективната и субективна с. на престъплението и при така събраните безпротиворечиви доказателства, е направил законосъобразен извод, че престъпният състав е осъществен от подсъдимия С. Изложените в тази връзка съображения са подробни, последователни, безпротиворечиви и подкрепени от доказателствата по делото. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен.   С оглед на изложеното немотивираният довод за допуснато нарушение на закона, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   В жалбата като конкретни нарушения на процесуалните правила, са посочени такива по обвинителния акт и по постановената първоинстанционна присъда.   И това релевирано касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. А. С. За да са налице такива е необходимо въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен. Подс. С. е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, заедно със защитници и да дава обяснения по обвинението. Следователно не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   Няма допуснато съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК с факта, че на л. 6 от обв. акт липсва името на А. С. Видно от приложените: Постановление за привличане на обвиняем от 24.03.2008 г. и обвинителен акт на прокуратурата, тримата подсъдими, вкл. и А. С. – по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, са обвинени за извършеното престъпление в съучастие като съизвършители, като подробно е описана фактическата обстановка, която по – късно, в съдебно заседание е била изцяло призната от тях. Следователно, както бе посочена й по – горе, по никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.   Неоснователно е и оплакването във връзка с изписването в присъдата на чл. 20, ал. 1 НК, вместо ал. 2. В мотивната и диспозитивната й част изрично е прието, че престъплението е извършено в съучастие под формата на съизвършителство, с което и касаторът се е съгласил, правейки изричното изявление по чл. 371, т. 2 НПК. Следователно, няма съществено нарушение на процесуалните му права, наличието на което само би било основание за отмяна на съдебния акт.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Определеното по размер наказание е строго индивидуализирано, в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и в изпълнение на изискванията на чл. 373, ал. 2, пр. последно НК. Били са отчетени в пълна степен всички обстоятелства имащи значение за това и които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Именно с оглед на изложеното, наказанието е в посочения размер, под долната граница предвидена в закона. По - нататъшно снизхождение, с оглед и на обремененото му съдебно минало, не би способствало за осъществяване целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. По посочените съображения съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд счита, че при постановяването на въззивното решение, Софийският апелативен съд не е допуснал нарушения, които да са касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   О С Т А В Я В С И Л А въззивно решение № 66а/2009 г., постановено по внохд № 66/2009 г, на Софийски апелативен съд,наказателна колегия, 4-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:       Членове: