Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр.София, 18 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1766/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Н. И. И. против решение № 470/28.12.2010 год. по въззивно нохд № 615/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV-ти състав. Поддържа се, че е необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона с осъждането му по обвинение, което не е доказано. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновават алтернативни искания – за отмяна и признаване за невиновен, за прекратяване на наказателното производство при условията на чл.24, ал.1, т.6 НК или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Мотивира искането си решението да бъде оставено в сила с липсата на нарушения от поддържаните. Гражданският ищец [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пернишкият окръжен съд, наказателен състав с присъда № 15/05.05.2010 год. по нохд № 397/2009 год признал подсъдимия И. за виновен в това, че в периода от 02.12.2004 год. до 04.01.2005 год., в различни населени места при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чуждо имущество – гориво на обща стойност 22 418,73 лева – големи размери, което е владеел. На основание чл.206, ал.3, пр.1 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 го осъдил на 3 години лишаване от свобода и го лишил от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК за срок от по 3 години. Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.206, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК. Признал го за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода м.януари-м.март 2005 год. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у свидетелите С., С., Ц. и с това е причинил имотна вреда в размер на 957 лева на [фирма], представлявано от св.Д.. На основание чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23 от НК и му наложил едно общо наказание, най-тежкото от определените – 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил строг режим и затвор. Присъединил наказанията по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК. Приложил чл.68, ал.1 НК по отношение на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № 1045/2004 год. на Пернишкия районен съд. Признал подсъдимия В. И. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.209, ал.1 НК и отхвърлил предявения граждански иск за имуществени вреди в размер на 319 лева като неоснователен. Предявеният против подсъдимия Н. И. граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.206 НК, уважил в размер на 22 418,73 лева и в размер на 957 лева от престъплението по чл.209 НК със законните по последица-лихви и разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 615/2010 год. (което е второ след постановеното по въззивно нохд № 815/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което е отменена присъдата по нохд № 362/2007 год. на Пернишкия окръжен съд и делото е върнато поради допуснато процесуално нарушение за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство) е изменил присъдата по нохд № 397/2009 год. в наказателно-осъдителната й част за престъплението по чл.206, ал.3, пр.1 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК като е оправдал подсъдимия за 23 отделни деяния и за сумата 863,26 лева, както и в гражданско осъдителната й част като е отхвърлил гражданския иск за сумата 863,26 лева. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Въззивният съд е направил извод, че въз основа на вярната оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал фактическата обстановка е правилно установена. Подсъдимият е имал договорни отношения със св.Д., въз основа на които му е бил предоставен лек автомобил и индивидуална карта за зареждане на гориво. При извършена проверка било установено, че подсъдимият в инкриминирания период е зареждал дизелово гориво над обичайното количество, с което се е разпореждал за нужди извън служебните. Обстоятелството, че не възстановил стойността на присвоеното, наложило прекратяване на договора. Последица от прекратените взаимоотношения е последващото поведение на подсъдимия, квалифицирано като престъпление по чл.209 НК – без да е упълномощен е взел от три обекта хладилни витрини на обща стойност 957 лева, собственост на [фирма], като заблудил материалноотговорните лица, че поради напускане на фирмата следва да ги върне, но след получаването им не направил това. От фактическите положения, които не подлежат на касационен контрол, въззивният съд е направил верни правни изводи, че са установени всички елементи от състава на всяко едно от престъпленията. Изложил е съображения за своето решение, които настоящият състав изцяло споделя и не намира основание да ги повтаря. Имало е основание да се приеме, че са останали недоказани някои от деянията по чл.206 НК /конкретизирани по време и място/. Основавайки се на данните, съдържащи се в доказателствения материал, въззивният съд е признал подсъдимия за невинен да е извършил 23 конкретни деяния и е отхвърлил гражданския иск за сумата 863,26 лева. Наличието на запис на заповед между св.Д. и бащата на подсъдимия не е доказателствено средство, въз основа на което може да се направи извод за невиновност, както правилно е приел въззивния съд. Ако и доколкото може да се приеме, че съдържа относимо обстоятелство, то би могло евентуално да се обсъжда като индивидуализиращо отговорността обстоятелство, но в жалбата не се поддържа касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение на правата на подсъдимия като е прието за процесуално допустимо след връщане на делото за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство да бъде повдигнато ново обвинение по отношение на него и да бъде привлечено като обвиняем и друго лице. В протеста се съдържат доводи за нарушение на закона и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, както и искане да бъде осъден подсъдимия по повдигнатото обвинение за всички отнети движими вещи. Изпълнявайки процесуалните си задължения според изискванията по чл.314 НПК въззивният съд като инстанция по същество е извършил цялостна задълбочена проверка. Констатацията е, че описание по време, място и начин на извършване на престъпление има само по отношение на деянията с предмет гориво. Определил е фактическата формулировка за поведението на подсъдимия, отнасяща се до този предмет за неясна, поради което не може да се направи извод дали се касае за продължавано или продължено престъпление, както и че обвинението за обсебване на хладилните витрини е вътрешно противоречиво и необосновано. Извел е извода, че съдържането на обвинителния акт не е годно основание за начало на съдебното производство, защото не са очертани фактическите и правните рамки на обвинението, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия, тъй като не може да разбере в какво точно е обвинен и как да организира защитата си. На досъдебното производство са изпълнени указанията за отстраняване на констатираното нарушение като въз основа на събрания доказателствен материал са конкретизирани обвиненията и са мотивирани фактически и юридически. Правилно посоченото процесуално нарушение е определено като съществено, защото е довело до нарушение на материалния закон и постановяване на неправилна присъда. С извършените процесуални действия по квалифициране на деянията, свързани с присвояването на гориво и на тези, които са основание за квалифициране поведението като престъпление по чл.209 НК, както и с привличане на още едно лице за извършена самостоятелна дейност, в която е включен предмет на престъплението, който с първия обвинителен акт е бил включен в цялостната престъпна дейност на подсъдимия Н.И., не е влошено положението му след като не му е наложено по-тежко наказание, нито е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че е допуснато съществено нарушение на чл.94, ал.1, т.5 НПК. На привлечения като обвиняем В. И. е бил назначен служебен защитник, защото са били налице основанията за това. Първоинстанционният съд го е признал за невинен и оправдал по повдигнатото му обвинение, а производството пред въззивния съд е било образувано само по жабата на подсъдимия Н.И., който е участвал в съдебното заседание с упълномощения си защитник. Интересите на двамата подсъдими не са били противоречиви по смисъла на посочената разпоредба. От данните по делото се установява, че и двамата не са давали обяснения, имали са една и съща позиция по обвинението им за извършено престъпление по чл.209 НК- че не се признават за виновни. Няма стадий от наказателното производство, в който някой от двамата да е признал, че са осъществили съвместна престъпна дейност или някой да е твърдял за другия, че е извършил престъплението. Задължителното участие на защитник се определя само от наличието на предпоставките по някоя от хипотезите по чл.94 НПК, но не и от това дали е специално упълномощен или е назначен по съответния ред. Доводите за необоснованост не подлежат на проверка. В разпоредбата на чл.348 НПК са посочени изчерпателно всички касационни основания, но поддържаното не е включено като самостоятелно основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470/28.12.2010 год. по въззивно нохд № 615/2010год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: