Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * договор за охрана * договор за складиране и отговорно пазене на стоки * упълномощаване * активна легитимация на ищец


Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
Гр.С., 14.07.2011.г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 331 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1625/28.12.2009г., постановено по гр.д.№ 2611/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 20.07.2009г. по гр.д.№ 1506/2006г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.75, ал.1 ЗЗД – за плащане на сумата от 48483.24 лв., съставляваща стойността на 64 бр. макари с емайлиран меден проводник на основание договор за охрана на обект с технически средства от 29.01.2002г. и анекс към договор от 01.03.2003г. за отдаване под наем на складови площи и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за плащане на обезщетение за забава в размер на 1200 лв. за периода от 24.07.2006г. до 05.09.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Моли решението да се отмени, предявените искове да се уважат и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът оспорва жалбата.
Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма] с твърдения, че на 01.03.2003г. е сключил договор за складиране и отговорно пазене на стоки с [фирма], по силата на който собственикът на сградата отговаря за вреди и липси на имуществото му, причинени от действия на трети лица. С анекс от 21.07.2004г. ищецът бил упълномощен от името и за сметка на наемодателя да упражнява неговите права по сключения с ответника договор за охрана от 29.01.2002г., включително и да предявява съдебни претенции за вреди. На 04.05.2006г. била извършена взломна кражба, при която са отнети негови вещи и предвид на неизпълнението на задълженията на ответника по договора за охрана претендира заплащането на причинените му вреди.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за охрана и договорът за складиране и отговорно пазене на стоки, както и анексът не установяват договорна връзка между страните по делото. Произтичащите от договора за складиране права, както и правата, уговорени при евентуалното му изменение по анекса, са непротивопоставими на ответното дружество. Желаното по анекса заместване в дълг или встъпване в правоотношението не е породило действие поради липсата на заявено от кредитора съгласие по чл.102, ал.1 ЗЗД. Не е налице и договорно овластяване на ищеца да получи обезщетение от кредитора на наемодателя, тъй като за да се осъществи валидно изпълнение на некредитор по чл.75, ал.1 ЗЗД, длъжникът следва да престира на лице, овластено да действа от името и за сметка на кредитора. В случая, искът не е предявен от името на съконтрахента – наемодател, а и овластяването е наемателят да действа от свое име и за своя сметка и да получи обезщетение за себе си.
С определение № 753/10.11.2010г. ВКС допусна касационно обжалване за произнасяне по въпроса: Кое е приложимото право, ако по силата на договор между две страни, едната от тях е упълномощена от другата да упражни правата й по договор с трето лице, когато от неизпълнението на задължението на третото лице упълномощената страна е претърпяла вреди?
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.99 – 102 ЗЗД. По силата на уговорка между страните по едно облигационно отношение кредиторът прехвърля вземането си и новият кредитор разполага с правото да го събере от длъжника. Законът предвижда и прехвърлимост на задължения чрез встъпване или заместване в дълг. Общото между тази правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг.
В този смисъл, упражняването на правата по договор може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, като приложение ще намерят нормите за прехвърляне на вземания. Доколко е налице прехвърляне на вземане и /или упълномощаване се преценява според конкретните уговорки между страните. Особеността в случая е, че предмет на прехвърлянето не са права на кредитора– право на обезщетение от неизпълнение на задължението на трето лице, а упълномощаване с право за съдебно предявяване на претенции за обезщетение за вреди. При такава клауза на договора пълномощникът придобива възможността да претендира за своя сметка заплащането на обезщетение за вреди, причинени в неговия патрумониум, но произтичащи от неизпълнението на договорно задължение на трето лице към неговия упълномощител. Правилата на упълномощаването и на мандата допускат пълномощникът и довереникът да действат от името на пълномощника или доверителя, респ. довереникът – да действа от свое име по чл.292, ал.2 ЗЗД. Хипотезата, при която едно лице действа от свое име и с намерение да придобие права и да поеме задължения от сделки с трети лица за себе си, е налице по договора за поръчка, като законодателят е направил разграничение относно правното им действие според добросъвестността или недобросъвестността на съдоговорителите и наличието или липсата на достоверна дата на договора. Следователно клаузата в договор, с която едната страна е упълномощена от другата да упражни правата й по договор с трето лице, но когато от неизпълнението на задължението на третото лице упълномощената страна е претърпяла вреди, не сочи на възникването на мандатно правоотношение между страните, тъй като пълномощникът ще действа от свое име, за своя сметка и правата и задълженията ще възникнат за него без същият да дължи извършването на отчетна сделка спрямо доверителя.
Тези материалноправни отношения между страните, когато не са съчетани с цесия и не е учреден мандат за извършване на сделки, а единствено е налице упълномощаване за съдебно предявяване на собствени права на основание на договорно правоотношение, по което пълномощникът не е страна, нямат за последица придобиването на активна процесуална легитимация.
Съгласно чл.26 ГПК / чл.15 ГПК /отм./ страните по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото, като процесуалната правоспособност е обусловена от правоспособността по материалното право – чл.27, ал.1 ГПК. Правото съдебно да се предявяват чужди права е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи – чл.26, ал.2 ГПК, като в тази хипотеза по делото се призовава и лицето, чието право е предявено – чл.26, ал.4 ГПК. Процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване на правата на длъжника от кредитора по чл.134 ЗЗД или чрез процесуална суброгация. Законодателят не допуска възникването на процесуална субституция чрез суброгация по уговорка между страните. Материалноправното упълномощаване няма за последица създаването на процесуална правоспособност, тъй като не създава собствени права на пълномощника и по материалното право. Упълномощаването с право на пълномощника да упражни правата на упълномощителя по друг договор, сключен с трето лице, когато от неизпълнението на задължението на третото лице упълномощената страна е претърпяла вреди, предоставя възможност на пълномощника на самостоятелно основание да предяви иск срещу третото лице за реализиране на правата си, без да се ангажира отговорността на упълномощителя по договора му с пълномощника.
По тези съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. намира, че на поставения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори в смисъл, че ако по силата на договор между две страни, едната от тях е упълномощена от другата да упражни правата й по договор с трето лице, когато от неизпълнението на задължението на третото лице упълномощената страна е претърпяла вреди, уговорките следва се тълкуват във всеки конкретен случай. Ако клаузата е единствено за упълномощаване, то същата не създава самостоятелни материални права за пълномощника, произтичащи от договора на упълномощителя с третото лице, поради което пълномощникът не е процесуално легитимиран да предяви правата по съдебен ред. Тази уговорка би имала значение единствено за освобождаване от отговорност на упълномощителя спрямо пълномощника по сключения между тях договор, ако пълномощникът е удовлетворен от третото лице.
По същество на касационна жалба.
С оглед на отговора на поставения правен въпрос ищецът по иска – настоящ касатор не е легитимиран да предяви иска на заплащане на обезщетение за вреди на договорно основание. Въззивният съд правилно е приложил материалния и процесуални закон, поради което обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се дълажт.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1625/28.12.2009г., постановено по гр.д.№ 2611/2009г. от Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.