1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 134 гр. София, 15.03.2012 г. Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдия Илиева ч.гр.д. № 447 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Г. А. и В. Г. Г., подадена чрез пълномощника им адв. Г. Д., срещу определение № 58/09.03.2011 г., по ч.гр.д. № 112/2011 г., по описа на Софийски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 910/25.10.2010 г., постановено по гр.д. № 1242/2010 г. по описа на Районен съд - Ботевград, с което производството по делото в частта му по отношение на предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, е прекратено като недопустимо, поради липсата на правен интерес от предявяването му. Позовават се като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, по процесуалноправния въпрос- има ли правен интерес лице, което не претендира самостоятелно право на собственост върху недвижим имот, от предявяване и водене на отрицателен установителен иск за собственост срещу лицето, което се легитимира като собственик на недвижимия имот, респективно претендира право на собственост върху същия. По същество развиват оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Ответникът – К. В. С., чрез пълномощника си адв. И. М., в писменния отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес за ищците от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, тъй като процесният имот е бивша земеделска земя, която се намира в урбанизираните територии на [населено място], върху който ищците имат само отстъпено право на строеж и доколкото те не твърдят, че са имали права върху него към момента на образуване на ТКЗС, не разполагат с правото да предявят иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. От друга страна, за да е налице интерес от предявяването на отрицателен установителен иск трябва ищците да бъдат носители на някакви права върху спорния имот. Доколкото в конкретната хипотеза не се сочат собственически права, а се цели защита на владението върху имота, то не е налице положителната процесуална предпоскавка за предявяването на установителния иск. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е приел, че ищците не претендират право на собственост върху имота за себе си, а обосновават легитимацията си с отстъпено им право на строеж, както и с възможността да придобият имот по силата на давностно владение или да го закупят, което изключва правния им интерес от воденето на предявения отрицателен установителен иск. Настоящият съдебен състав на ВКС, Първо гражданско отделение, намира, че е налице предпоставката на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по поставения процесуалноправен въпрос. Постоянната практика на ВКС е, че за правният интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост (било той положителен или отрицателен) съдът изхожда единствено и само от направените в исковата молба фактически твърдения, като за наличието на предпоставката съдът извършва преценка във всеки отделен случай с оглед конкретните специфики на казуса. Освен това, не е необходимо за наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ищецът да твърди и противопоставя на ответника свое право на собственост върху процесния имот, а е достатъчно да твърди наличието на право, което е нарушено или застрашено от възникналия с ответника правен спор. Именно този процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Въззивният съд с обжалваното определение е приел, че ищците не противопоставят на ответницата свое право на собственост върху процесния имот, поради което нямат интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответницата. Определението е неправилно. Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на който е наличието на правен интерес от провеждането му. За наличието на такъв интерес съдът изхожда единствено от направените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, а не от твърденията и възраженията на ответника или от действителното правно положение, което може да е коренно различно от изложеното в исковата молба, тъй като те имат отношение единствено към основателността на предявения иск. Не е необходимо, когато ответникът претендира правото на собственост върху даден недвижим имот, ищецът също да претендира такова право, а той може да претендира и по-малки права от тези на насрещната страна. За да е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е достатъчно ищецът да твърди наличието в своя полза на права, които ответникът застрашава с поведението си и ги прави несигурни, без да е необходимо да ги нарушава. В конкретната хипотеза, видно от обстоятелствената и петитумната части на исковата молба, ищците са предявили срещу ответницата като главен отрицателен установителен иск за собственост върху спорния имот към настоящия момент, както и евентуален иск за заплащане на извършените от тях в имота подобрения. Действително ищците са изложили твърдения, че праводателката на ответницата не е притежавала правото на собственост върху имота към образуването на ТКЗС, но самата искова претенция е насочена към установяването на това, че насрещната страна не е носител на правото на собственост към настоящия, а не към минал момент. Освен това, ищците твърдят в исковата си молба, че са носители на ограниченото право на строеж върху процесния имот, което право те са реализирали съгласно издадените им строителни книжа,т.е.твърди се наличието на права, които са противопоставими и несъвместими с възстановеното по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, включително и в случаите, когато това право е било прехвърлено впоследствие на трети лица, които права са застрашени от собственическите претенции на ответницата и възникналия по повод на тях правен спор между страните. На следващо място, ищците противопоставят на ответницата и упражняваната от тях фактическа власт върху процесния недвижим имот, даваща им допълнителни права при отхвърляне собственическите претенции на последната и възможността да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност. С оглед гореизложеното налице е правен интерес за ищците от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост по отношение на ответницата. За пълнота следва да бъде посочено, че прекратителното определение е постановено от първоинстанционния съд след подаването от страна на ответницата на отговора й на исковата молба, в който тя изрично оспорва предявения иск и по същество заявява, т.е. твърди наличието на отричаното от ищците право, което е и най-яркия пример за съществуването на такъв интерес от провеждането на предявения иск. Постановеното въззивно определение и оставеното с него в сила първоинстанционно такова,като неправилни следва да бъдат отменени, а делото върнато на Ботевградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 58/09.03.2011 г., по ч.гр.д. № 112/2011 г., по описа на Софийски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 58/09.03.2011 г., по ч.гр.д. № 112/2011 г., по описа на Софийски окръжен съд и потвърденото с него определение № 910/25.10.2010 г., постановено по гр.д. № 1242/2010 г. по описа на Районен съд Ботевград, с което производството по предявения от Л. Г. А. и В. Г. Г. срещу К. В. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на спорния недвижим имот, е прекратено като недопустимо. ВРЪЩА делото на Ботевградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: