Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр.София, 24 юли 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
открито съдeбно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
При
участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
секретаря
КРИСТИНА ПАВЛОВА разгледа
докладваното
от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно
дело №294 /2009 год.
Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия И. С. И. - адвокат Я от САК, срещу въззивно решение №59 от 26.02.2009 год., по внохд №1261 /08 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда №13/27.10.08 год. по нохд№2884/07 год. на Софийски градски съд.
С присъдата подсъдимият И. С. И. е признат за виновен в това, че на 05. 12. 2002 год. в около 17.40 часа, в гр. С., на бул. „Ал. Стамболийски", при управление на МПС - л. а. „Опел Вектра" с ДК № С 3666 РХ, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, предл.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. И. В. като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б", пр. 1 вр. ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал.1, пр. 3, НК и вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за срок от четири години, от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. Съгласно чл. 59 НК е зачел времето, през което той е лишен фактически от това право.
Съгласно чл. 304 НПК, подсъдимият И. С. И. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението във връзка с нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл.20, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Присъдата е обжалвана с касационните основания по чл. 348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК. За нарушение на материалния закон в жалбата се изтъква отсъствие на установено нарушение на правилата за движение от подсъдимия, поради което деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение. Инкриминираният престъпен състав има бланкетен характер и обективната му с. се запълва от съответното нарушение на правилата за движение по ЗДвП или от ППЗДвП, а липсата на такова нарушение, води до липса и на престъпен състав. Правната оценка на поведението на подсъдимия е неправилна. Недопустимо едно и също поведение на подсъдимия да е ценено едновременно като нарушение на правилото, че е могъл да предвиди и очаква навлизането на пешеходец на пътя като нарушение по чл.20,ал.1,пр.1 ЗдвП, за което обаче е оправдан, а същото да е изведено и като нарушение по чл.20,ал.2,предл.второ ЗДвП. Приетият начин на пресичане на пешеходеца с “бърз ход” е произволна констатация, тъй като не е установено по несъмнен начин поведението на пешеходеца и изводът, че ударът е бил предотвратим е незаконосъобразен.
За съществени процесуални нарушения са посочени явните противоречия в мотивите на въззивното решение в частта, в която е обсъдено въззивното основание –явна несправедливост на наказанието. Според постановеното в присъдата, наказанието е две години и шест месеца, лишаване от свобода, а в мотивите на въззивното решение е коментирана справедливостта на наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Това явно несъответствие в мотивите поставя под съмнение действителната воля на съдебния състав, проверил правилността на присъдата. Мотивите на съда са неясни, защото от една с. , съдът е приел, че нарушението не се изразява в несъобразена скорост на пътя, поради което подсъдимият е оправдан по чл.20,ал.1 и ал.2,пр.1 ЗДВП, а от друга с. , съдът е извел, че подсъдимият е могъл да предвиди възникването на опасност на пътя с появата на пешеходци, но не го е направил. По този начин са останали неясни критериите за наказателноправната оценка на поведението на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия за начина на пресичане на пешеходеца са неоснователно игнорирани , защото не са опровергани от други годни доказателствени средства. Съдът е използван доказателствени способи непредвидени в НПК. Съдът е установил начина на придвижване на пешеходеца при бърз ход, чрез несъбрани по делото доказателства. При данните за дъждовно време в момента на произшествието са направени съждение за липса на чадър у пострадалия и за носене на “Космодиск”, нямащи опора в доказателствата по делото.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието няма конкретни доводи в жалбата.
Присъдата и решението са изградени на предположения и подлежат на отмяна и връщане за ново разглеждане, съгласно чл.354, ал.1,т.4 НПК.
В съдебно заседание подсъдимият И. С. И. не се явява , редовно призован. За него се явява упълномощеният от него з. , адвокат Я, който поддържа касационната жалба с развитите в нея доводи и искане за отмяна и връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия. Акцентира върху отсъствието на доказателства, опровергаващи обясненията на И. за начина на пресичане на пешеходеца.
Частните обвинители М. Х. В. , И. Л. В. и М. Л. В. ,редовно призовани, не се явяват. За тях се явява повереника им, адвокат Л.стно и писмено пледира за оставяне без уважение жалбата на подсъдимия. Нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП е квалифицирано правилно , защото подсъдимият е трябвало да намали скоростта или да спре, при появата на пешеходеца. Пияното състояние у водача е довело до липса на реакция спрямо опасността на пътя. Иска се оставяне в сила въззивното решение като правилно.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Няма съществено процесуално нарушение относно неточността в мотивите на решението за размера на наказанието, чиято справедливост е проверявяна, защото грешката не е фактическа, а техническа.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на проверка и правомощията си, провери данните по делото, становищата и доводите на страните и прие следното :
Не са допуснати нарушенията посочени в жалбата.
Мотивите на САС не страдат от непълнота, неяснота или вътрешни противоречия във фактическите констатации и правните изводи. Фактическите обстоятелства от предмета на доказване са изяснени със способите по НПК, а събирането и проверката на доказателствените средства е извършено съгласно чл.107 НПК.
За съществени процесуални нарушения са посочени явните противоречия в мотивите на въззивното решение в частта, в която е обсъдено въззивното основание – явна несправедливост на наказанието. Такива не са допуснати. Действително съдът погрешно е написал в уводната част на решението, че наложеното с присъдата наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода, вместо действително постановеното - две години и шест месеца лишаване от свобода. В съобразителната част на мотивите въззивният съд аргументирано се е произнесъл относно справедливостта на наказанието, наложено с присъдата, с фактическите данни обосноваващи приложението на чл.55, ал.1,т.1 НК. Следователно, анализът на определящите вината на подсъдимия обстоятелства, напълно съответства на съдържанието на наложеното с присъдата наказание по вид и размер, затова не се налице неясна воля на съдебния състав, проверил правилността на присъдата в частта, относно справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. Тази грешка по себе си е техническа, а не фактическа. С нея не се засяга съдържанието на мотивите на решението , а неговата уводна част, която има само техническо значение, но не и обвързващо с правните си последици действие, каквото има съобразителната му част, където не е допусната нито техническа , нито фактическа грешка.
Мотивите на съда не са неясни и в правно-оценъчната им част за съставомерността на деянието под признаците на инкриминирания престъпен състав. Съдът е използвал ясни критерии, посочени в закона, за да дефинира нарушението по чл.20, ал.2, предложение второ от ЗДвП, което е в пряка и непосредствена причинна връзка със съставомерните последици. В мотивите съдът е приел, че нарушението не се изразява в несъобразена скорост на пътя, поради което подсъдимият е оправдан по чл.20, ал.2,пр.1 ЗДВП. Изводът, че подсъдимият е могъл да предвиди възникването на опасност на пътя с появата на пешеходци и е бил длъжен да съобрази поведението си с тях, но не го е направил, са априорни . Те са извън конкретните фактически данни за отговорността на подсъдимия, който е оправдан и по обвинението по чл.20, ал.1 ЗДвП. Единствените правни изводи са тези, очертаващи нарушението на подсъдимия по чл.20, ал.2, предл.второ ЗДвП, изразено в нарушение на задължението на подсъдимия, като водач на МПС, да направи всичко възможно при поява на опасност на пътя , в случая на пострадалия пешеходец, да намали скоростта или да спре, за да избегне ПТП.
Обясненията на подсъдимия за начина на пресичане на пешеходеца не са неоснователно игнорирани , защото те са опровергани от останалите, проверени за достоверност доказателствени средства. Въззивният съд е приел нови фактически констатации, различни от тези на първостепенният, само относно начина на придвижване на пешеходеца, като е приел , че ходът му не е бил спокоен, а бърз ход , при който е предприел преминаването на пътното платно. За целта е анализирал данните от показанията на очевидеца - свид. Кръстев, свид. В. , протокола за оглед на местопроизшествие, заключението и разясненията на вещите лица от повторната комплексна СМАТЕ, приобщена на съдебното следствие пред първата инстанция. Използвал е и методите за анализ на формалната логика ,подлагайки на оценка данните за дъждовното време в момента на произшествието, липсата на чадър у пострадалия, възрастта и носеният “Космодиск”, препятстващи обективно възможността му за тичане през ПП. При тези данни изолираността на обясненията на подсъдимия, в които единствен твърди, че е видял пострадалият, внезапно, да тича пред автомобила, аргументирано са отхвърлени като недостоверни. Некредитирането на обясненията на подсъдимия, който единствено сочи за внезапна поява на пешеходеца на пътя, е резултат на проверка на достоверността на неговите обяснения, наред с всички останали доказателства. Затова , няма допуснати нарушения при събирането,проверката и оценката на доказателствените средства.
Спорният въпрос – за начина на преминаването на пешеходеца през пътното платно, непосредствено преди удара е доказателствен и е решен на основата на цялостната оценка на достоверните доказателствени източници. Макар заключението на назначената от САС допълнителна, комплексна съдебна медико-авто-техническа експертиза, да не е отговорило за начина на придвижване на пешеходеца през пътното платно, съдът убедително е направил този извод въз основа на установените по делото фактически данни. Съдът е установил начина на придвижване на пешеходеца - с бърз ход. Този извод е аргументиран с данните от заключението и разясненията на вещите лизца по повторната СМАТЕ, предвид деформациите по автомобила , уврежданията на пешеходеца, мястото на инициалния удар и падането му на пътното платно, скоростта на движение на процесния автомобил, данните от показанията на свид. Кръстев.
От обстоятелството, че не са събрани преки доказателства, каквито иска защитата, опровергаващи твърденията на обвиняемия за внезапна поява на пострадалия на пътя, не следва автоматично , че те трябва да бъдат кредитирани. Те са оценени критично от инстанционните съдилища, който подход трябва да бъде споделен, защото освен, че обясненията на подсъдимия са източник на доказателствени факти, те са и средство за защита. Анализът на доказателствата, освен съпоставка на обективните факти, е процес , подчинен и на правилата на логиката, при който изводите за съществуването или не на определен факт, са и логически съждения, въз основа на обективните факти. Анализът им, може да доведе и само до единствено възможен фактически извод, за наличието на друг или на други неизвестни факти. Именно тези логически правила, при оценката на фактическите данни, са спазени от САС. В мотивите си съдът е подложил на анализ известните факти, каквито са тези за възрастта на пострадалия Л. В. - 62 години, при която пресичането му на пътното платно поначало не е изразено в тичане, наличието на гръбначно изкривяване, налагащо да носи „Космодиск", което също е затруднявало бързото тичане. Ето защо, констатациите за начина на преминаването на пострадалия като “бързо”, но “не тичайки”, са изградени на цялостна оценка и анализ на доказателствата, съответни на чл.107 НПК и аргументирани по реда на чл.339, ал.2 НПК. Не противоречат на действителното им съдържание и фактическите данни, че по време на пътнотранспортното произшествие е валял дъжд, в която насока са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К, Й. и Л. Оценката на съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие, където няма данни за чадър като средство за защита от дъжда от пострадалия, непосредствено преди удара, не е в противоречие с правилата на формалната логика, а подкрепя логическите изводи на съда, че пешеходецът не се е движил нито бавно- защото е бързал поради дъжда, но не е тичал, защото обективно не е могъл да го стори.
Не е нарушен материалния закон.
Вярно е, че нормите на чл.342, чл.343 НК и следващи, са бланкетни. Въззивният съд е положил дължимите усилия , за да изясни нарушението на правилото за движение , довело до съставомерните последици. Следователно не е налице липса на конкретно нарушение и несъставомерност на процесното деяние.
Настоящата инстанция не може да подлага на нова оценка установените от предходните две инстанции факти или да ги променя . При констатациите за деянието и неговото авторство, направени на базата на спазване правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, изводите на съдилищата са правилни. Няма данни за внезапност на появата на пешеходеца за подсъдимия, следователно е неоснователен доводът за невъзможност на водача за реакция спрямо пешеходеца и за случайно деяние, изключващо вината на подсъдимия.
Законосъобразен е изводът, че подс. И. И. е нарушил чл.20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, който задължава водачите на МПС да намалят скоростта или да спрат превозното средство, във всички случаи, когато възникне опасност на пътя. В мотивите на решението съдът обстойно е анализирал съдържанието на чл.20, ал.2 ЗДВП. Направил е разграничение между очаквана опасност, когато тя по някакъв начин е била сигнализирана, или се е появила като логичен резултат от естественото развитие на определени обективни обстоятелства, от опасността от втората категория - по изречение второ, каквато е инкриминираната, която ако възникне, поражда задължението им да я предотвратят с определено поведение , каквото е намаляването на скоростта или спирането на ППС. В случая няма спирачни следи, няма данни водачът поначало да се е опитал да предотврати удара.
Установените данни за скоростта на движение на МПС на подсъдимия от около 50 км/ч при конкретната пътна обстановка /мокър асфалт/ и при опасна зона за спиране от 38-39 метра, която е по-малка от разстоянието на осветеност на фаровете му на къси светлини, са довели до правилни изводи, че подсъдимият е разполагал с техническа възможност да види пешеходеца - от момента на стъпването му на пътното платно , който е моментът на настъпване опасността и да спре в рамките на зоната, осветена от късите светлини. В. е изминал върху пътното платно, до инициалния удар, достатъчно разстояние, за да бъде видян от подсъдимия , който не е имал пречки от самото движение, според установеното от свид. Кръстев.дарът се е състоял в средата на ПП, на 5-6 метра от десния му край , откъдето е започнало пресичането на пешеходеца. По делото е установено, че водачът е имал видимост върху пътното платно в частта на преминаването му от пешеходеца, което е предпоставка за своевременна реакция за предотвратимост на удара, с намаляване на скоростта или спиране на автомобила.
Липсата на нарушения на материалния и процесуален закон, които да ограничават правото на защита на подсъдимия или устоите на правосъдието, изключват основателността на оплакванията в жалбата. Няма данни за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В тази връзка напълно се споделят съображенията на въззивния съд, че подсъдимият не е личност с голяма обществена опасност , тъй като е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, с трудова ангажираност, липсват данни за други нарушения на правилата за движение. Законосъобразно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетена прекомерната продължителност на наказателното производство, която е основание за приложение на чл.55, ал.1,т.1 НК. Лишаването от правоуправление на МПС е съобразено със санкцията в закона , както и с целите на наказанието , като е дадено дължимото и на генерална превенция на наказанието.
Нарастващият брой на пътнотранспортните произшествия с наказателно - съставомерни последици, причинени от водачи в пияно състояние, в каквото състояние е и извършеното от подсъдимия, с количество алкохол в кръвта, надхвърлящо близо три пъти границата от 0,5 промила, обуславящо обективния признак на състава “пияно състояние” по чл.343, ал. 3, пр. 1 от НК, оправдава налагането на кумулативната санкция на подс. И. И. , в определения й размер от две години и шест месеца - лишаване от право да управлява МПС.
Предвид изложеното, ВКС в този състав, счита, че съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
На основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС на РБ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №59 от 26.02.2009 год., по внохд №1261 /08 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда №13/27.10.08 год. по нохд№2884/07 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :