Р Е Ш Е Н И Е № 505 София, 24 ноември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 517/2010 година. Делото е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура и жалби от частните обвинители и граждански ищци Т. П. Д. и В. К. К. срещу въззивна присъда № 49 от 16.06.2010 год. по внохд № 43/2010 год. на Военно-апелативния съд на Република България. В протеста се навежда касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 НПК - нарушение на закона и съгласно чл. 354, ал.1, т.4 НПК се иска отмяна на присъдата, връщане на делото за ново разглеждане и правилно приложение на закона. В мотивите на протеста се изразява несъгласие с новите констатации на въззивния съд по обстоятелствата от предмета на доказване. Счита се, че част от доказателствата са ценени не според техния действителен смисъл, други са игнорирани като установените фактически констатации за деянието и дееца са намерили неправилна правна оценка за несъставомерност по обвинението по чл. 286 НК. По същество, този довод сочи за допуснати съществени нарушения по чл. 14 и чл. 107 от НПК и представлява основание за касационна проверка и по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, макар изрично да не е посочено като такова в протеста. Според прокурора от Военно-апелативната прокуратура деянието и авторството на подсъдимия са установени от доказателствата по делото. Изложеното в жалбата на подсъдимия Й. от 20.02.2008 год. до Военно-окръжна прокуратура/ВОП/-Пловдив, а в последствие и устно пред надлежен орган на властта-подп. К. А. К.-военен следовател във ВОП, не съответства на действителното фактическо положение-полицейските служители Д. и К. да са обиждали, заплашвали и оказвали натиск върху свидетелите-гласоподаватели в провежданите местни избори за кмет на населеното място, за кого да гласуват или да са питали същите, за кого смятат да дадат вота си-действия, които изпълват фактическия състав на престъплението по чл. 167, ал. 1 от НК. Именно събраните гласни доказателства сочат, че подсъдимият е знаел, че изложените от него факти са неверни, но въпреки това, ги е съобщил пред надлежен орган на властта, с целта да набеди в престъпление по чл. 167 от НК свидетелите Д. и К., с което той е осъществил престъпния състав по чл. 286, ал. 1 от НК. В бланкетните жалби на частните обвинители и граждански ищци се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалните правила и поради това, явно несправедлив -оплаквания покриващи основанията за касационна проверка и отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, в какъвто аспект са и направените искания. В представените и приети по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК писмени допълнения от поверениците на частните обвинители и граждански ищци са изложени подробни доводи в подкрепа на сочените от тях основания за отмяна на въззивния акт, в които като цяло на критика е подложена дейността на съда по анализа на събраните по делото доказателства, която не отговаря на изискванията по чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК и това е довело съда до неправилни правни изводи за невиновността на подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел липсата на престъпен състав при установените фактически данни след новата цялостна оценка на доказателствените източници, която е изградена в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци поддържат жалбите си по сочените в тях и в допълненията им основания и доводи. Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци, и прави искане да се оставят без уважение, а въззивната присъда, като правилна и законосъобразна, се остави в сила. За да се произнесе, касационната инстанция съобрази следното: С присъда № 6 от 13.04.2010 год. по нохд № 619/2009 год. на Пловдивския военен съд подсъдимият полковник М. Д. Й./сега офицер от мобилизационния резерв/ е признат за виновен за престъпление по чл. 286, ал. 1, алт. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода" с отлагане изпълнението на наказанието по чл.66 НК за срок от три години от влизане в сила на присъдата и на обществено порицание. Подсъдимият е осъден да заплати на Т. П. Д. и на В. К. К. по три хиляди лева, представляващи обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2008 год. до влизане на присъдата в сила, като за разликата до по петнадесет хиляди лева, предявените от ищците граждански искове, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважените искове и по направените по делото разноски от частните обвинители и граждански ищци, които присъдил в тежест на подсъдимия. В производство пред Военно-апелативния съд по жалба от подсъдимия срещу тази присъда с въззивна присъда № 49 от 16.06.2010 год. по внохд № 43/2010 год. подсъдимият е признат за невиновен на 06.03.2008 год. в [населено място], пред надлежен орган на властта-военен следовател от Пловдивската военноокръжна прокуратура да е набедил в престъпление по чл. 167, ал. 1 от НК Т. П. Д. и В. К. К. и двамата –полицейски служители от РПУ-Асеновград, като е знаел, че са невинни, поради което на основание чл. 304 от НПК Й. е оправдан по обвинението по чл. 286, ал. 1, алт. 1 от НК. Въззивната инстанция е отхвърлила предявените от Т. П. Д. и В. К. К. граждански искове от по петнадесет хиляди за всеки един от тях с основание-обезщетение за причинените им от деянието на подсъдимия неимуществени вреди. Върховният касационен съд в рамките на правомощията си, след проверка на данните по делото, становищата и доводите на страните, прие следното: Протестът и жалбите на частните обвинители и граждански ищци са основателни. Доколкото в тях се съдържат идентични оплаквания и основания за касационна проверка, то те следва да получат общ отговор. По делото е установена следната фактическа обстановка: На 20.02.2008 год. в Пловдивската военноокръжна прокуратура била получена жалба от подсъдимия М. Д. Й. заведена с вх. № 346 и подписана от упълномощения от него адв. Л. Й. срещу свидетелите Т. П. Д. и В. К. К.. Жалбата съдържала данни, че двамата полицейски служители обикаляли с полицейски автомобил селата на територията на Община-[населено място] и заплашвали лица, предимно от ромски произход, да не гласуват за подсъдимия при провеждане на изборите през 2007 год., а за неговия опонент. За потвърждаване на сочените от подсъдимия обстоятелства, той поискал да бъдат разпитани дванадесет поименно посочени лица. Наблюдаващият преписката прокурор-полк. Г. И. З. възложил на военния следовател подп. К. А. Канурков да извърши проверка за установяване на обстоятелствата посочени в жалбата и съществува ли престъпно поведение от служителите на ОДП-Пловдив-РПУ-[населено място], с оглед на чл. 387, ал. 1 от НК. На 06.03.2008 год. подсъдимият бил призован пред военния следовател за снемане на обяснения във връзка с жалбата му. Пред него Й. потвърдил заявеното в жалбата си, че между 28.10.2007 год. до 04.11.2007 год. / времето между първия и втория тур на местните избори/ отишъл около обяд в [населено място], общ. С. и там видял полицейски автомобил, управляван от полицай Н. Атанасов. В колата, която се движела в посока от циганската махала в селото пътували и полицаите Д. и К.. Според Й., той провел разговор с избрания на първия тур кмет на [населено място]-свид. Мандев, от когото разбрал, че посочените полицаи са се занимавали с ромското население на селото като са търсели списък на лицата, които организирано са били карани да си извадят лични карти от РПУ-Асеновград. В обясненията си Й. твърдял, че е провел разговор със свидетеля И. А. И. и с лицата посочени в жалбата му-Т. К. А., Я. Т. К., А. Й. Й., С. Й. Й., Я. М. Асенова, И. М. А., К. Т. К., А. М. А., А. М. А., М. С. А. и А. М. А., които му казали, че полицаите са им заявили да не гласуват за него, като са ги заплашвали и агитирали да не правят това. По време на втория тур на изборите на 04.11.2007 год. полицейската кола е била в циганската махала в [населено място] и от роми, Й. е чул, че полицаите са ги спирали и питали къде отиват и за кого ще гласуват. При прокурорската проверка срещу полицейските служители Т. П. Д. и В. К. К. са били снети обяснения от лицата сочени в жалбата на Й.. На базата на събраната доказателствена съвкупност, която опровергава твърдението на Й. за закононарушения на изборния процес от страна на полицейските служители Т. П. Д. и В. К. К., поради липсата на осъществен от тях престъпен състав по чл. 387 и по чл. 167 от НК, с постановление от 27.03.2008 год. полк. З. отказал образуването на досъдебно производство срещу тях. Въззивният състав е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но е дал друга правна оценка на доказателствения материал и е направил извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил престъпния състав по чл. 286, ал. 1 от НК. При новата оценка на доказателствените източници въззивният съд е приел, че действията на подсъдимия пред органите на Военноокръжната прокуратура представляват сигнал за нарушение на избирателния процес и осъществено право на жалба по смисъла на чл. 45 от Конституцията, но не и приписване на извършено от Д. и К. престъпление по чл. 167, ал. 1 от НК. Принципно, правилно е виждането на въззивния съд, че упражняването на правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е набедяване, защото в противен случай, всяко обръщане на гражданите към органите на властта за установяване или изясняване на престъпни, или позорни обстоятелства, би се оказало престъпление, ако се установи след проверка, че тези данни не сочат за неправомерно поведение на трети лица. Вярно е, че личната оценка на подсъдимия при вярно отразяване на чуждите действия не е престъпление по чл. 286 НК, тъй като набедяването е умишлено престъпление, при което уведомяването на органа на властта се извършва със съзнанието на дееца, че изложените от него обстоятелства са неверни и че лицето не е извършило деянието, в което е уличено. Конкретният случай, обаче, не е такъв. В жалбата на подсъдимия с искане за предварителна проверка от орган на дознанието или от следовател и в обясненията му пред подп. Канурков от 06.03.2008 год. Й. е направил съждение, изразяващо личното му убеждение за неправомерно поведение на цитираните от него полицейски служители в изборния процес. Дадено мнение може да се основава на верни или неверни факти и когато те изхождат от друг доказателствен източник не винаги съзнанието да дееца обхваща тяхната достоверност. Подсъдимият е изразил не мнение основано на субективната увереност, че полицейските служители са извършили неправомерни действия, а е изложил неверни факти, че лично е провел разговор с лицата посочени в жалбата му, които заявили, че полицаите са осъществявали върху тях давление да не гласуват за него, заплашвали са ги и са ги агитирали да не правят това. В показанията си, сочените от подсъдимия лица, разпитани като свидетели са опровергали това твърдение със заявлението, че не само такъв разговор не е провеждан, но някои от тях изобщо не са познавали подсъдимия. Съдът не е отдал необходимата оценка и на показанията пред първоинстанционния съд на И. Т.-Началник на РПУ-Асеновград, че Й. е присъствал на проведени срещи преди изборите и в периода между двата тура, между Т. и свид. И. Т.-председател на общинската организация на Б. в [населено място], при които са се водили разговори, че липсват констатирани нарушения от тях по време на предизборната кампания на Й.. Фактически, в жалбата и в обясненията на Й. се съдържат неверни факти и обстоятелства, интерпретирани с цел набеждаването на Д. и К. в извършено престъпление против политическите права на гражданите. Без значение е обстоятелството, че подсъдимият не е посочил правната квалификация на деянието/в мотивите на въззивната присъда това е посочено като допълнителен аргумент за липсата на обективната страна на престъплението/, тъй като това е въпрос, който е получил отговор от страна на органите на правосъдието и на следващо място, такова изискване в състава на чл. 167, ал. 1 от НК, няма. Категорично е заключението на настоящата инстанция, че формирането на вътрешното убеждение на съда, постановил новата оправдателна присъда, е опорочено, от гледна точка на изискванията по чл. чл. 13 и чл. 14, ал. 1 НПК. Тези процесуални нарушения са съществени, защото са ограничили прокуратурата и частните обвинители като страни в процеса, а от друга страна, на базата на формираното в нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК вътрешно убеждение на съдебния състав, законът е приложен неправилно. Ето защо са налице предпоставките за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Необходима е повторна второинстанционна проверка на постановената от първата инстанция осъдителна присъда, при която доказателствата трябва да се анализират всестранно, пълно и обективно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.4, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, ВКС на РБ Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 49 от 16.06.2010 год. по внохд № 43/2010 год. на Военно-апелативния съд на Република България и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и изпълнение на дадените указания по приложение на закона. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: