Р Е Ш Е Н И Е № 468 София 10.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1621/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Ж. А., срещу въззивно решение № III-123 от 26.07.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1144/2011 г., с което е потвърдено решение №31 от 19.04.2011 г. на Царевския районен съд по гр.д. №12/2011 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. Г. Д. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнението е незаконно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и тя не е преодоляна. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че не е преодоляна закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ. По делото е доказано, че ищецът не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна неработоспособност нито за периода за неявяване на работа 04.01.2011 г. – 09.01.2011 г., нито към датата на връчване заповедта за уволнение – 11.01.2011 г. Ищецът е изтъквал най-различни причини за неявяването си на работа, а е представил болничния лист едва на 31.01.2011 г. Ответникът А. Г. Д., [населено място], не е заявил становище. С определение №794 от 29.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № III-123 от 26.07.2011 год. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1144/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси относно това ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ работникът или служителят при положение, че не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна неработоспособност и към момента на връчване на заповедта е бил на работа. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ се прилага винаги когато работникът ползва разрешения му отпуск. Тя не се прилага когато работникът или служителят работи и не ползва разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Освен това в случаите, когато работникът или служителят недобросъвестно укрие обстоятелството, че ползва разрешения му отпуск като не изпълни задължението си по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Ищецът е работил при ответника като „главен специалист разработване на проекти по ЕФМПП”. След като работодателят не му е разрешил ползването на платен годишен отпуск, считано от 04.01.2011 г. до 06.01. 2011 г., той е отсъствал от работа до 09.01.2011 г. За периода от 04.01.2011 г. до 14.01.2011 г. му е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност. До 09.01.2011 г. не се е явявал на работа без да представи болничен лист, след което е преустановил ползването на отпуска за временна неработоспособност. От показанията на свидетелите, посочени от ответника, както и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че той не само не е изпълнил задължението си по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до два работни дни от издаването му /направил е това чак на 31.01.2011 г./, но и недобросъвестно е укрил въобще обстоятелството, че има разрешен отпуск за временна неработоспособност. Той е въвел в заблуждение работодателя си, който се е опитвал да разбере защо не е бил на работа до 09.01.2011 год., като е изтъквал различни причини за неявяването си – отсъствие от страната и пребиваване в Ж., приятелката му очаква да роди дете, както и болест без наличие на издаден болничен лист. Установено е също така, че със заповед №707 от 09.11.2010 г. на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение” поради системно закъсняване за работа и отсъствие от работното място на 15 и 16 юли 2010 г. Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Ищецът не се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, защото недобросъвестно е укрил обстоятелството, че има разрешен отпуск, а на 11.01.2011 г. вече не е и ползвал такъв. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание "уволнение". Неявяването на работа е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, т.1 КТ. То е само по себе си тежко, тъй като се отнася до най - съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на работната сила в рамките на установените работни дни. Наложеното наказание е в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е отчел обстоятелството, че съвсем наскоро със заповед от 09.11.2010 г. на ищеца вече е било наложено наказанието “предупреждение за уволнение” за други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът не е положил усилия да промени поведението си и отново е допуснал ново по-тежко нарушение на трудовата дисциплина. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № III-123 от 26.07.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1144/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Д., [населено място], срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 10 от 07.01.2011 г. на кмета на общината за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист разработване на проекти по ЕФМПП”. и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 1005 лв., като неоснователни. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.