Р Е Ш Е Н
И Е
№ 332
София,06.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на десети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 633 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Т. от гр. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 10.02.2009г. по гр.д. №2112/2008г.
С определение №615/21.07.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.38 ЗС и по-специално по въпроса кога подпокривното пространство или таванът на сградата,притежавана в режим на етажна собственост,представлява обща част на сградата.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че таванът на сградата представлява обща част,след като същият е преустроен в жилищни помещения. Поддържа също така,че при постановяване на решението са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила по причина,че в производството по делото не участвува неговата съпруга С,доколкото в производство по разпределение на ползуването съсобствениците имат качеството необходими другари. Навежда доводи,че въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и по-специално,че не е съобразил данните,съдържащи се в изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Навежда и доводи за недопустимост на обжалваното решение по причина,че е налице мнозинство на съсобствениците,които са взели решение за разпределение ползуването на тавана. Моли решението да бъде обезсилено и производството прекратено или евентуално обжалваното решение да бъде отменено и искът-отхвърлен,като му бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът по касационна жалба А. З. Х. изразява становище,че същата е неоснователна по съображения,изложени в писмени бележки.
Ответниците по касационна жалба Х. П. Х.,И. Д. А.,И. Д. А. и С. А. А. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
А. З. Х.,Х. П. Х., С. А. А. и Д. И. А. , починал на 22.08.2009г. и заместен в производството от своите наследници по закон И. Д. А.,И. Д. А. и участвуващата и на собствено основание в производството преживяла съпруга С. А. А.,са предявили срещу А. В. Т. иск за разпределяне ползуването на тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор №00702.512.243.3 по кадастралната карта на гр. А..
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е разпределил реалното ползуване на таванския етаж в жилищната сграда между собствениците на самостоятелни обекти /жилища на І приземен,първи и втори етаж/ А. З. Х., Х. П. Х.,Димитър И. А. ,С. А. А. и А. В. Т..
П. е,че след като отделни етажи в сградата принадлежат на различни собственици,то таванът съгласно чл.38 ЗС е обща част,като в случая същият е обща част по предназначение с оглед на обстоятелството, че понастоящем преустройството на таванските помещения в помещения за жилищни нужди е узаконено. Договорът,сключен през 1993г.,с който на А. Т. е прехвърлено правото на собственост върху втория жилищен етаж и целия тавански етаж е приет за нищожен в частта за таванския етаж по съображения,че таванът-обща част не може да бъде обект на прехвърлителни сделки /същият като обща част служи за общо ползуване и няма самостоятелно юридическо съществуване/. Прието е,че ползуването на тавана като обща част може да бъде разпределено по реда на чл.32,ал.2 ЗС въпреки,че етажните собственици,които притежават повече от половината от съсобствената вещ са взели решение за разпределение на ползуването,обективирано в констативен протокол от 06.03.2007г.
По въпроса кога подпокривното пространство или таванът на сградата, притежавана в режим на етажна собственост,представлява обща част, в производството по чл.288 ГПК е установено противоречие с указанията по приложението на материалния закон,дадени в ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС.
В т.1 на ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС е прието,че по отношение на подпокривното пространство /тавана/ на сгради,притежавани в етажна собственост,разпоредбата на чл.38 ЗС следва да намери приложение само когато същото не е изградено като жилища,ателиета,стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти. Само в този случай може да се приеме,че подпокривното пространство /таванът/ е обща част на сградата. В противоречие с така дадените указания по приложението на материалния закон въззивният съд е приел,че таванът е обща част само по причина,че същият има нужната височина,пространство и обем и до него има нормален достъп от стълба без оглед на обстоятелството, че същият е изграден като жилищни помещения.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.38 ЗС,чл.32,ал.2 ЗС и чл.97 ЗС/.
Неоснователни са доводите за недопустимост на постановеното от Пловдивския окръжен съд решение. Според настоящия състав при наличие на спор между етажните собственици дали даден обект в сградата представлява обща част не съществува пречка пред съда да бъде заявено искане за разпределяне на ползуването на този обект дори при наличието на решение за разпределение на ползуването,взето от мнозинството от съсобствениците.
Неоснователен е и доводът,че неучастието на съпругата на касатора в производството представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила,което би могло да обуслови неправилност на решението и основание за неговата отмяна по реда на чл.293,ал.2 ГПК. Доводът касае права на трето,неучаствуващо в производството по делото лице и доколкото не е бил своевременно въведен до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество и не са представени доказателства А. Т. да е придобил правото на собственост върху втория жилищен етаж и върху процесните помещения по време на брака си със С. Т. ,в настоящето производство не следва да бъде разглеждан.
Както вече беше отбелязано обаче решението на въззивния съд е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.38 ЗС/ с оглед дадените в ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС указания.
Помещенията,представляващи общи части на сградата по предназначение служат за удовлетворяване на нужди,съвършено различни от жилищните,а именно нужди,свързани с поддържането и експлоатацията на сградата,притежавана в режим на етажна собственост,както и на самостоятелните обекти в нея. Помещенията,предназначени за жилищни нужди, освен ако не са портиерски,не биха могли да имат посоченото по-горе предназначение дори да са съсобствени между собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата,доколкото тази съсобственост се подчинява на режим,различен от установения в чл.38-40 ЗС и съответно могат да бъдат придобивани от собствениците на самостоятелни обекти в сградата посредством всички придобивни способи,които законът предвижда. В случая въззивният съд неправилно е приел,че процесните помещения представляват обща част на сградата по предназначение,след като по категоричен начин е установено,че същите представляват помещения за жилищни нужди,т.е. нямат предназначението да обслужват отделните обекти в сградата като общи части,нито представляват общи части по естеството си по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС.
Неправилен е и изводът на въззивния съд,че са налице предпоставките за разпределяне на ползуването на процесните помещения. Разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС предвижда възможност за разпределение на ползуването на една вещ по съдебен ред само ако вещта е съсобствена между участвуващите в производството лица. В случая по делото липсват доказателства помещенията в тавана да са били притежавани в режим на съсобственост още при построяването на сградата. Съществуващото преди извършеното преустройство помещение е посочено като собствено на А. В. Т. в представеното по делото становище на гл. архитект на Община А. от 14.03.2001г. и в становище от 30.04.2004г.,като тази констатация по делото не е оспорена. Не се установява по първоначалния архитектурен проект на сградата това помещение да е било предвидено като обща част,напротив в обяснителната записка към инвестиционен проект за узаконяване на преустройството е посочено,че помещението е оформено като стая със стълбищна клетка към апартамента на В. А. Т. , праводател на А. В. Т., още по първоначалните одобрени проекти. Достъпът до това помещение и до изградените в последствие две стаи се осъществява чрез стълбищната клетка от жилището на А. В. Т. , обслужват са от санитарните помещения в апартамента на А. В. Т.,поради което неправилно въззивният съд е приел,че помещенията се притежават в режим на съсобственост от всички притежатели на самостоятелни жилищни обекти в сградата. Помещенията биха принадлежали в съсобственост на всички лица,които притежават самостоятелни жилищни обекти в сградата само ако представляваха самостоятелен обект,т.е. отговаряха на изискванията за самостоятелно жилище. В случая обаче,както вече беше отбелязано, същите са узаконени като помещения за жилищни нужди,обслужвани от санитарните помещения в апартамента на А. В. Т. и свързани с този апартамент посредством вътрешно стълбище,т.е. не отговарят на изискванията за самостоятелно жилище по смисъла на §5,т.30 ДР на ЗУТ и чл.108-110 от наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и номративи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Същите са присъединени по реда на чл.97 ЗС към апартамента на А. В. Т. и обстоятелството,че заемат част от покривната тераса на сградата само по себе си не може да обоснове извод за наличие на съсобственост. Фактът на присъединяване обуславя извода,че помещенията принадлежат на собственика на онзи самостоятелен обект в сградата, към който същите са функционално присъединени.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от А. З. Х.,Х. П. Х., С. А. А. и Д. И. А. , починал на 22.08.2009г. и заместен в производството от своите наследници по закон И. Д. А.,И. Д. А. и участвуващата и на собствено основание в производството преживяла съпруга С. А. А. против А. В. Т. иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на А. В. Т. следва бъде присъдена сумата 1160лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 10.02.2009г. по гр.д. № 2112/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. З. Х.,ЕГН **********,Х. П. Х.,ЕГН **********, С. А. А.,ЕГН ********** и Д. И. А. , починал на 22.08.2009г. и заместен в производството от своите наследници по закон И. Д. А.,ЕГН **********, И. Д. А.,ЕГН ********** и участвуващата и на собствено основание в производството преживяла съпруга С. А. А. против А. В. Т.,ЕГН ********** иск за разпределяне ползуването на тавански етаж в жилищна сграда с идентификатор 00702.512.243.3 по кадастралната карта на гр. А..
ОСЪЖДА А. З. Х.,Х. П. Х., С. А. А., И. Д. А. и И. Д. А. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на А. В. Т. сумата 1160лв./хиляда сто и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: