Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * справедливост

Р Е Ш Е Н И Е


№183


С., 20.07.2016г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5528 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на Софийската апелативна прокуратура, подадена от прокурор С., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 10.VІІ.2015г. по гр.д. № 1333/2015г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 397/21.ІV.2016г. по въпроса за задължението на съда да прецени всички обективно съществуващи установени обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД поради разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ от ППВС № 4/1968г.
Ответникът по касационната жалба И. А. И. от С. чрез процесуалния си представител адвокат С. е заел становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение САС по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на СГС от 30.І.2015г. по гр.д № 3998/2014г. в осъдителната му част за разликата над 13000лв. до 26000лв. обезщетение за неимуществени вреди и е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от И. А.И. срещу П. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за посочената разлика, отменил е частично решението относно разноските и го е потвърдил в останалата му обжалвана осъдителна част относно обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за отговорността на държавата – ищецът е оправдан с влязла в сила присъда за обвинение в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 пр.5 НК като непълнолетен и в съучастие с друго непълнолетно лице. При определяне размера на дължимото се обезщетение са взети предвид: приключване на наказателното производство в разумен срок от привличането на ищеца като обвиняем на 19.Х.2011г. до влизането на оправдателната присъда в сила на 19.ІІ.2013г.; още в първата съдебна инстанция представителят на прокуратурата е заявил, че не поддържа обвинението и оправдателната присъда не е протестирана; не е установено по категоричен начин намаляването на успеха в училище и промените в психиката на ищеца да са в причинна връзка само с това обвинение – през посочения период на наказателното производство срещу него са били образувани още три прокурорски преписки – първата - за средна телесна повреда и други деяния от група „телесни повреди”, втората - за лека телесна повреда по хулигански, расистки и ксенофобски подбуди, третата - за грабеж, прекратена поради прилагане на възпитателни мерки, които, несъмнено, също са причинили негативни преживявания през същия период, през който са търпяни и вредите в разглеждания случай, и те не може да бъдат разграничени от подлежащите на обезщетяване в случая. При това положение е прието, че обезщетение в размер на 13000лв. отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Така постановеното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, опредметена в посоченото ППВС № 4/1968г., тъй като въззивният съд не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, имащи значение при определянето по справедливост на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Тази практика се споделя напълно от настоящия състав и не са налице /не се и твърдят/ основания за изоставянето й.
Въззивното решение е частично неправилно.
Правилно въззивният съд при приложението на чл.52 ЗЗД е взел предвид посочените по-горе обстоятелства. Неправилно обаче не са съобразени в тази връзка и останалите имащи отношение към заложения в разпоредбата принцип за справедливост установени по делото обстоятелства – неизвеждането на ищеца от обичайната му среда поради неприлагането на мярка за неотклонение „задържане под стража”, липсата на данни с оглед и възрастта на ищеца /наказателното производство е проведено в период след навършването на 16 години и преди настъпване на пълнолетие/, обосноваващи въздействие на обвинението върху общественото и социалното му положение над обичайната в такива случаи степен, както и тежестта на престъплението, за което е постановена оправдателна присъда /не тежко с оглед чл.63 ал.1 и чл.93 т.7 НК/. Това е довело до постановяването на решение в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 ГПК то следва да бъде частично отменено в осъдителната му част и спорът да се разгледа по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Вземайки предвид всички посочени по-горе конкретно установени по делото обстоятелства, относими към вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в РБ, ВКС намира, че обезщетение в размер на 7000лв. отговаря на принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за компенсирането им. Не следва да се взема предвид в тази връзка изразеното от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание становище за висока степен на увреждане с оглед обезверяване на последния в правосъдната система, тъй като твърдение за преживени и такива болки и страдания не е заявено своевременно /претенцията не е основана и на тях/.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено за разликата над 7000лв. до 13000лв. и искът за тази разлика следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му осъдителна част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІV състав, №1541/10.VІІ.2015г. по гр.д. № 1333/2015г. в осъдителната му част за разликата над 7000лв. до 13000лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. А. И. от С. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, за разликата над 7000лв. до 13000лв., ведно със законната лихва от 19.VІ.2013г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, №1541/10.VІІ.2015г. по гр.д. № 1333/2015г. в останалата му осъдителна част по претенцията за неимуществени вреди.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: