6 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 08 юни 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №234 по описа за 2015 година Срещу въззивна присъда по внохд.№390/2014 г. на Окръжен съд гр. Разград е подадена касационна жалба от подсъдимите З. Д. и Д. Д.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия З. Д. и защитник,който представлява и под.Д. Д.. Частният обвинител и граждански ищец ,редовно призован не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата неоснователна и моли въззивната присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 19.01.2015 г. постановена по внохд.№390/2014 г. на Окръжен съд гр. Разград е отменена присъда по нохд.№958/2013 г. на Районен съд гр. Разград, в частта с която подсъдимите З. Д. и Д. Д. са признати за виновни на 21.06.2011 г. в [населено място] да са извършили престъпление по чл.143 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК, и са били оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл.213 а ал.2т.2,т.3 и т.4 вр. с ал.1 НК и вместо това двамата са признати за виновни на същата дата и място ,в съучастие като съизвършители ,с цел да принудят М. Б. да се разпореди със свои вещи (пари -150 лв.),са го заплашили с насилие срещу личността му ,като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда ,с отнемане на вещи на стойност 96 лв. и е извършено от две лица, поради което и на основание чл.213 а ал.2 т.2 ,т-3 и т.4 вр. с ал.1 НК и ч.55 ал.1 т.1 НК, са осъдени на лишаване от свобода за срок от по три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.В останалата й част присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимите З. и Д. Д. : Доводите в жалбата са за съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата по делото и нарушение на закона. Според защитата правилната(законосъобразна) квалификация на извършеното от двамата подсъдими е по чл.143, ал.1 НК. Второто съществено възражение е, че първоинстанционната присъда е потвърдена в гражданско-осъдителната й част, където подсъдимите са осъдени да заплатят неимуществени вреди на пострадалия за това, че е пострадал от престъпление по чл.143, ал.1 НК, а с въззивната присъда са признати за виновни да са причинили тези вреди от извършено престъпление по чл.213а НК (основанието на гражданския иск в наказателния процес е престъплението). ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА и това е така, защото: Първоначално за извършеното от подсъдимите З. и Д. Д. е внесен обвинителен акт за това, че на 21.06.2011 г. в съучастие като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага, направили опит да принудят М. Б. да извърши нещо противно на волята му (да им даде 200 лева) и с това да му причинят имотна вреда, като употребили за това сила, отнели вещи на стойност 96 лева и заплашване, като деянието останало недовършено по независещи от тях причини и е извършено от две лица – престъпление по чл.214, ал.2 във вр. с чл.213а, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК. Обвинителният акт е върнат за отстраняване на допуснати нарушения и несъответствие на същия с разпоредбата на чл.246 НПК. На 02.07.2012 г. е внесен нов обвинителен акт(при същите факти ), този път за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 НК, като от обвинението е отпаднала специалната цел (облага 200 лева и е отпаднал опита). Производството по този обвинителен акт е завършило с присъда от 22.11.2012 г., като двамата подсъдими са признати за виновни по въздигнатото им обвинение и са осъдени на по две години лишаване от свобода и по 3000 лева глоба. Присъдено е и обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Б. в размер на 1000 лева. Тази присъда е отменена с решение на окръжния съд от 12.03.2013 г., като делото е върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения - нарушени права на подсъдимите, недопуснати доказателства по искане на защитата, неизяснени релевантни факти по делото, а и защото приетите за установени факти не очертават фактическия състав на престъплението по чл.213а, ал.2 НК. Делото е върнато на Районна прокуратура – Т., заради пропуски в обвинителния акт. Отново е внесен нов обвинителен акт съобразно указанията на окръжния съд на 07.11.2013 г. в районния съд отново с обвинение по чл.213а, ал.2 НК, което съдебно производство е приключило с присъда по нохд № 958/2013 г. на районен съд-гр.Р., цитирана по-горе, с която двамата подсъдими са признати за виновни да са извършили престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК. Определено е наказание и за двамата пробация, уважен е и гражданския иск в размер на 500 лева неимуществени вреди. Тази присъда , с решение по внохд.№195/2014 г. е отменена от окръжния съд-гр. Разград и подсъдимите са признати за виновни да са извършили престъпление по чл.213а, ал.2 НК. По реда на производство по възобновяване ВКС е отменил решението на въззивния съд, като е посочил, че при постановяване на акта са допуснати съществени процесуални нарушения -осъждане по по тежко обвинение става с въззивна присъда, а не с решение. Посочено е също, че при новото разглеждане на делото не следва да се утежнява положението на подсъдимите, тъй като възобновяването е по тяхно искане. Със сега проверяваната въззивна присъда е отменена присъдата по нохд № 958/2013 г. на Разградския районен съд, в частта, в която двамата подсъдими са признати за виновни да са извършили престъпление по чл.143, ал.1 НК, отменена е присъдата и в оправдателната й част по чл.213а, ал.2 НК и вместо това двамата подсъдими са признати за виновни на същата дата и място в съучастие и като съизвършители да са извършили престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 НК, за което и при условията по чл.55, ал.1, т.1 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Присъдата е потвърдена в останалата й част (гражданско-осъдителна). Горното изложение не цели да утежни изложението, а да покаже очевидния спор по правото в рамките на почти четири години, който не е разрешен по законосъобразен път. Въззивният съд е приел, че е налице заплаха „прераснала” в побой по смисъла на чл.213а НК – „подсъдимите не само са заплашили пострадалия, но изпълнили заплахите си”. Приели са също, че дали вземането е реално съществуващо или не, е ирелевантно. Категорично е игнорирано обстоятелството, че в един сравнително дълъг период от време пострадалият е обещавал да върне търсените от подсъдимите 150 лева (дадени му преди това като адвокатско възнаграждение за завеждане на гражданско дело), но не правел това, тъй като бил материално затруднен. Липсват мотиви защо въззивният съд приема, че заплахите и причинената лека телесна повреда и действията на двамата подсъдими на инкриминираната дата сочат на „специфична цел” (получаване на имотна облага), по смисъла на чл.213а НК. Липсват и мотиви защо съдът приема, че вещите на пострадалия на стойност 96 лева са отнети, като се има предвид, че единия от двамата подсъдими е взел празната чанта и адвокатската тога на пострадалия, върху които категорично не е установено трайно владение и вещите са върнати около час след „отнемането”. Невярно е и приетото, че собствеността (владение или държането на вещта) е ирелевантно за обективния състав на престъплението по чл.213а НК, най-малкото защото следващият предмет от изброените в текста е „свое право” което очевидно сочи на релевантност на обстоятелството , с чия вещ пострадалият е „принуден” да се разпореди. От друга страна престъплението (при тези факти) по чл.213а НК ,по-скоро обективира опит за престъпление по чл.214 НК, каквото е било първоначалното обвинение срещу двамата подсъдими.Целта на дееца при престъплението по чл.213 а НК е да накара пострадалия да извърши действие с правно значение(да се разпореди с вещ или право ,да поеме имуществено задължение и др.) ,което той- пострадалия не желае (против волята ) ,и което води до промяна в патримониума му. Установено по делото е, и не се спори, че двамата подсъдими не целят облага за себе си и имотна вреда за свидетеля Б.. Напротив, принудата по отношение личността на свидетеля (и задържането на празната му чанта и тога), е само с оглед връщането на сумата от 150 лева, които те (подсъдимите) считат за своя, тъй като Б. не е извършил възложената му от подсъдимите работа да заведе гражданско дело, за каквото те са му дали парите,или отнемането на посочените по горе вещи е не с цел своене (отнемане на чужда вещ...с намерение противозаконно да я присвои –чл.194 ал.1 НК,чл.198 ал.1 НК ) , а с цел мотивиране на пострадалия да им върне парите, което той не желаел . Престъпление по чл.213а НК ще е осъществено тогава, когато пострадалият в резултат на принудата се разпореди с вещ ( пари) против волята си, а не както е в случая, пострадалият почти два месеца е обещавал да върне получената сума, което не сторил. Действията на двамата подсъдими са насочени към личността на пострадалия, а не към имуществото му. Известно е, че престъплението по чл.213а НК е такова, охраняващо собствеността и имуществени права на пострадалия. Затова ВКС приема, че деянието на двамата подсъдими следва да бъде квалифицирано като принуда по смисъла на чл.143 НК, тъй като действията на подсъдимите и от обективна и субективна страна са насочени към личността на пострадалия, а не към имуществото му. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона ,при потвърждаване на първоинстанционната присъда , в частта й за гражданската отговорност на двамата подсъдими.Те са осъдени да заплатят неимуществени вреди дължими за увреда на свидетеля ,а не за правната квалификация на деянието. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,намира постановената въззивна присъда в нарушение на закона (не е приложен закона , който е следвало да бъде приложен ) ,а жалбата на двамата подсъдими основателна ,в тази й част. Ето защо и на основание чл.354 ал.2 т.2НПК и чл.354 ал.т.1НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда по внохд.№390/2014 г. на Окръжен съд гр. Разград, като преквалифицира извършеното от З. Н. Д. и Д. Н. Д. на 21.06.2011 г. в [населено място], като престъпление по чл.143 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.18 ал.1 НК ,налага на подсъдимите наказания при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „Б” НК- пробация със задължителните мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 НК, за срок от по една година и с периодичност два пъти седмично за мярката по т.1НК. Оставя в сила присъдата в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : ОСОБЕНО МНЕНИЕ по нд 234/2015-І н.о. Не споделям крайния извод на мнозинството в съдебния състав и някои от съображенията за него, че претендираната наказателна отговорност може да бъде сведена до упражнената престъпна принуда по нейния основен състав в чл.143, ал.1 от НК. По включването на тази принуда в обвинението по чл.213а НК може наистина да се спори, но според мен не с ограничаването на отговорността само до принудата. Налагаше се поне да бъдат обсъдени и други възможни правни квалификации, свързани с посегателствата върху чуждо имущество или върху правния ред за решаване на споровете между адвокатите и техните клиенти, посегателства, които биха могли както да поглъщат свързаната с тях принуда, така и да са в съвкупност с нея. Едва след такова обсъждане щеше да се види дали се налага и сегашното смекчаване на отговорността – такъв опит е правен например по нд 398/1997 на І н.о. (р.18 от 11.ІІ.1998 г., Сб., с.58) или по нд 631/2003 на І н.о. (р.13 от 19.VІІ.2004 г., публ. само частично в Бюл. 5/04). Член на съдебния състав: /Пл.Т./