6 Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 23.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 400 по описа за 2011г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Н. Б. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Росица Т. Славчева срещу решение № 4993 от 05.11.2010г. по гр. дело № 5879/2010г. на Софийски градски съд, ГО IV-Г отделение, с което е потвърдено решение № I-32-32 от 22.03.2010г. по гр. дело № 22497/2009г. на Софийски районен съд, I ГО, 32 състав в частта, с която е признато за установено, че Н. Б. А. дължи на [фирма], [населено място] на основание чл. 415, ал. 1 ГПК сумата 2 027,52 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. юни 2005г. до м. октомври 2008г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ведно със законна лихва, считано от 06.02.2009г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК по гр. дело № 478/2009г. на СРС, 89 състав/ до окончателното й изплащане, както и сумата 266 лв. – обезщетение за забава в периода 06.02.2006г. – 02.12.2008г., и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 629,44 лв. – разноски. Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е нарушил материалния закон като неправилно е приел, че монтираният в сградата на етажната собственост топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология, без да вземе предвид обстоятелството, че въпреки одобрението на същия, в част от исковия период метрологичните проверки на топломера са извършвани извън установения двегодишен срок на валидност на свидетелствата, удостоверяващи извършени проверки. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 111, б. „в“ ЗЗД за част от исковия период, а именно от 01.06.2005г. до 06.02.2006г. Изводът на въззивната инстанция, че процесните задължения нямат характер на периодични, тъй като не възникват от общ източник, е неправилен. Касаторът излага доводи, че се касае до трайно, периодично изпълнение на задължения за заплащане на цената на доставена топлинна енергия поради това, че съгласно Общите условия на [фирма] месечните суми за топлинна енергия се дължат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като след неговото изтичане следва нов период. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди инвокираните доводи, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по което ответницата по иска като собственик на топлофициран апартамент в сграда, етажна собственост, е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в общите части, а ищецът подава в сградата топлинна енергия за битови нужди през исковия период от време. Решаващият съдебен състав е направил извод за недоказаност на възраженията на ответната страна по иска за неточно в качествено и/или количествено отношение изпълнение от страна на топлопреносното предприятие, като в тази насока е изложил съображения, че при събрани доказателства, че монтираният в сградата на етажната собственост топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология, в тежест на ответницата по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно. Въз основа на заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза и писмените доказателства е констатирано, че задължението е определено според отчетеното количество и дела на ответницата на база заявената кубатура, такса мощност и включени суми за изравняване за предишен период. Възражението на ответницата за изтекла погасителна тригодишна давност по отношение на главницата е прието за неоснователно поради липса на общ източник на вземанията, тъй като само такса мощност, включена в съдържанието на всяко задължение за главница, има общ източник – решението на ДКЕР, докато вторият и третият елементи са според количеството на подаваната топлинна енергия за битови нужди според отопляемата кубатура, а за окончателното определяне на задълженията след т. нар. изравнителни сметки от значение е реалната месечна консумация през отчетния период. Поради посочените съображения въззивният съд е приложил общия петгодишен срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, като е отчел изискуемостта на всяко задължение по чл. 30 от Общите условия /първото – към края на м. юли 2005г./ и прекъсване на давността с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По отношение на претендираните лихви за забава е приложена кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С определение № 53 от 01.02.2012г. по т. дело № 400/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: дали задълженията за плащане на топлинна енергия от потребителите на топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД; приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност. Релевантните материалноправни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана освен в посочените в определението по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК решения на ВКС, също и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационните дружества за потребена топлинна енергия са периодични плащания, тъй като са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, произтичат от единен правопораждащ факт – договор за доставяне на топлинна енергия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време и размерите на плащанията са определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл.155 и чл.156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидените различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия /на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация/ не променя периодичния характер на вземанията. Във всички случаи се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия. Поради периодичния характер на вземанията за потребена топлинна енергия същите се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно и в противоречие с материалния закон е приложил общия петгодишен срок на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД. Претендираната сума за консумирана топлинна енергия е за периода от м. юни 2005г. до м. октомври 2008г. вкл. Претенцията за цена за топлинна енергия, потребена за периода от м. юни 2005г. до 06.02.2006г., е погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимата сума за доставена топлинна енергия и такса мощност за периода от м. юни 2005г. до м. октомври 2008г. вкл. е общо в размер 2 027,52 лв., от която сума за периода от м. юни 2005г. до м. януари 2006г. включително - общо 483,31 лв., а за периода от м. февруари 2006г. до м. октомври 2008г. включително – общо 1 544,21 лв. Следователно предявеният иск по чл. 422 ГПК е основателен само за сумата 1 544,21 лв., а за сумата 483,31 лв. е погасен по давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При така изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 483,31 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. юни 2005г. до м. януари 2006г. включително, и вместо това искът в посочената част трябва да бъде отхвърлен като неоснователен - погасен по давност. В останалата част по отношение на главницата въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, касаторът дължи лихва за забава върху стойността на топлинната енергия, предоставена за периода от м. февруари 2006г. до м. октомври 2008г., считано от 01.03.2006г. /падежът на вземането за цената на топлинната енергия за м. февруари 2006г./ до 02.12.2008г. Предвид различния размер на основния лихвен процент за различните периоди от време и съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на лихвата за забава за посочения период от време върху дължимата главница е общо 291,99 лв. Следователно решението в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по иска дължи на ищеца разноски /държавна такса и възнаграждение на вещо лице/ в размер общо 103,37 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 248,61 лв., изчислени съразмерно основателността на предявените искове. Следователно решението трябва да бъде отменено и в частта на присъдените за първоинстанционното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за разликата над 351,98 лв. до сумата 629,44 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължимите от ищеца на ответната страна разноски за всички съдебни производства по предявените искове са в размер общо 127,23 лв. Поради това, че първоинстанционният съд е присъдил сумата 22,90 лв., то с настоящото решение ответникът по касационната жалба трябва да бъде осъден да заплати на касатора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 104,33 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4993 от 05.11.2010г. по гр. дело № 5879/2010г. на Софийски градски съд, ГО IV-Г отделение в частта, с която е потвърдено решение № I-32-32 от 22.03.2010г. по гр. дело № 22497/2009г. на Софийски районен съд, I ГО, 32 състав в частта, с която е признато за установено, че Н. Б. А. дължи на [фирма], [населено място] на основание чл. 415, ал. 1 ГПК сумата над 1 54421 лв. до 2 027,52 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. юни 2005г. до м. януари 2008г. за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ведно със законна лихва, считано от 06.02.2009г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК по гр. дело № 478/2009г. на СРС, 89 състав/ до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Н. Б. А. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 351,98 лв. до 629,44 лв. – разноски и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу Н. Б. А. от [населено място] иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че съществува вземане на [фирма], [населено място] срещу Н. Б. А. от [населено място] за разликата над 1 544,21 лв. до 2 027,52 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. юни 2005г. до м. януари 2008г. за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ведно със законна лихва, считано от 06.02.2009г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК по гр. дело № 478/2009г. на СРС, 89 състав/ до окончателното й изплащане, като неоснователен – погасен по давност. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] , [улица] да заплати на Н. Б. А. от [населено място], ж. к. О. – 2, [жилищен адрес]0 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 104,33 лв. /сто и четири лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по делото за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4993 от 05.11.2010г. по гр. дело № 5879/2010г. на Софийски градски съд, ГО IV-Г отделение в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.