Р Е Ш Е Н И Е № 464 гр.София , 15 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1450/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. С. И. – защитник на подс. А. Д. С., срещу решение № 464 от 16.07.2014г. по внохд № 181/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. С присъда № 21 от 06.03.2014г., постановена по нохд № 62/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият А. Д. С. е признат за виновен в това, че на 25.05.2013г. в [населено място] умишлено е умъртвил М. К. Г., като смъртта е настъпила на 17.06.2013г. в [населено място] и убийството е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предложение последно, т. 11, предложение първо, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода. Подсъдимият А. Д. С. е признат за виновен и в това, че на 25.05.2013г. в [населено място] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А. Д. С. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно на основание чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Подсъдимият А. Д. С. е осъден да заплати на К. В. Г. сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от уважения размер до сумата от 150 000лв. Подсъдимият А. Д. С. е осъден да заплати на В. М. Г. сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от уважения размер до сумата от 150 000 лв. Подсъдимият А. Д. С. е осъден да заплати на П. М. Г. сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от уважения размер до сумата от 150 000 лв. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по протест на прокурора, по жалба на частните обвинители и граждански ищци и по жалба от защитника на подсъдимия и с Решение № 464 от 16.07.2014г. по внохд № 181/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІІ състав, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 е била изменена, като за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, пр. 1 от НК е заменено наказанието 20 години лишаване от свобода на подсъдимия А. Д. С. в наказание „доживотен затвор”, на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание „доживотен затвор”, което на основание чл. 61, т. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 65, ал. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „специален режим”, с настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; увеличен е размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец К. В. Г. от 80 000лв. на 100 000лв. В тежест на подсъдимия е възложена допълнителна държавната такса. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подсъдимия А. Д. С., се заявява оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, пр. 1 от НК, съответно и на определеното общо наказание, като се сочи, че същото е завишено и не отговоря на целите по чл. 36 от НК. Прави се искане за изменение на атакуваното въззивно решение, като бъде намален размера на наложеното наказание и на присъденото обезщетение на гражданските ищци до „разумни граници”. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. А. С. – адв. С. И., поддържа касационната жалба. Излага доводи във връзка с неустановеност на авторството на деянието. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е явно завишено и не отговаря на целите на чл. 36 от НК. Моли да бъде изменен размера на наказанието в по-нисък. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители К. В. Г., В. М. Г. и П. М. Г. – адв. К. Е., моли да бъде оставена касационната жалба на подсъдимия без уважение. Счита, че въззивната инстанция правилно е определила наказанието доживотен затвор, предвид на това, че се касае до зверско убийство, потресло пловдивската общественост, както и че за превъзпитание на подсъдимия това наказание е адекватно. Моли решението както по отношение на наказанието, така и по отношение на уважените граждански искове, да бъде оставено в сила. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че наложеното от Апелативния съд Пловдив наказание е съответно на извършеното, на данните за личността на подсъдимия, както на целите по чл. 36 от НК. Моли решението да бъде оставено в сила. Подс. А. С. моли да бъде намалено наказанието му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното въззивно решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, подадена от защитника на подс. С. на посоченото в нея касационно основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, е ОСНОВАТЕЛНА. Настоящият състав не следва да обсъжда доводите на защитника на подсъдимия, направени в съдебните прения пред касационната инстанция и свързани на практика с оспорване на авторството на деянието. Липсва възможност за обсъждане на тези съображения, защото касационната инстанция, на която по принцип служебното начало е неприсъщо, има ограничен обхват на проверка, изводим от уредените в чл. 354 от НПК правомощия, от разпоредбите, регламентиращи съдържанието на касационната жалба, и от пределите на касационната проверка, поради което може да провери обжалвания съдебен акт съобразно заявените в срока за обжалване касационни основания. В случая, касационната жалба от защитника на подсъдимия съдържа единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното на С. наказание за престъплението по чл. 116 от НК, както и възражение срещу размера на уважените граждански искове. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, пр. 1 от НК следва да бъде възприето като основателно. За да е налице явна несправедливост на наказанието - касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, е необходимо да е наложено такова по вид наказание или наказанието да е наложено в такъв размер, че очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите, предвидени в чл. 36 от НК. В случая, въззивната инстанция, като е изменила първоинстанционната присъда и е определила по отношение на подс. С. наказание „доживотен затвор” е наложила наказание, което не е в съответствие с преценката за степен на обществена опасност на деянието и дееца, с обстоятелствата, влияещи върху отговорността и с целите на наказанието. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК и съдебната практика по приложението й, при избора на една от алтернативно предвидените санкции, съдът следва да определи най-подходящата, която най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и целите, които преследва. За престъплението, за което С. е признат за виновен - по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, пр. 1 от НК, санкционната част на нормата предвижда в условията на алтернативност наказанията, сред които съдът следва да определи най-подходящото по вид. Настоящият състав не може да се съгласи със съображенията на апелативния съд, обосновали определяне на наказание „доживотен затвор” спрямо подсъдимия. Съобразно нормата на чл. 38а, ал. 2 от НК, доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко, като преценката се извършва във всеки случай, съобразно конкретните обстоятелства по делото. Изключителната тежест на извършеното престъпление се обуславя от констатацията за наличие на други допълнителни факти, които да придават изключителност на тежкото по дефиниция престъпление. Такава изключителна тежест в случая не може да бъде обоснована, защото квалифициращите престъплението белези не са многобройни – касае се до две квалифициращи обстоятелства, а аргументацията на въззивния съд касателно проявената неконтролируема агресия и интензитет на изпълнителската дейност, не може да бъде възприета, понеже посоченото се обхваща като съдържание от квалифициращите обстоятелства. Съобразените от решаващия съд обстоятелства за това, че жертвата с нищо не е предизвикала агресията на подсъдимия, че деянието е осъществено в нощните часове, макар да могат да се ценят като отегчаващи обстоятелства, не обосновават сами по себе си изключителна тежест на престъпното посегателство. Съобразените от въззивния съд обстоятелства, свързани с действия на подсъдимия, изразяващи явно неуважение към обществото, също не могат да обосноват изключителна тежест на престъпното деяние, тъй като те или се обхващат от квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК или са съставомерни по престъпния състав на чл. 325, ал. 2 от НК, за което престъпление в условията на съвкупност е осъден С.. Принципно, престъплението и наказанието са взаимно свързани, като престъплението поражда наказателната отговорност и определя нейната тежест В този смисъл, Решение № 433/2007г. на І НО. на ВКС, и в този смисъл, изложените до тук съображения сочат, че преценката на степента на обществена опасност на деянието не обосновава изключителна тежест на самото деяние. Вярно е отразено в мотивите на атакувания съдебен акт, че подс. Скричков е личност с повишена степен на обществена опасност, с оглед на предхождащото деянието осъждане, както и на данните от съдебнопсихиатричната и психологична експертиза за личностните му особености (агресивност, безчувственост). Но процесът на определяне на наказанието, включващ и определяне на подходящото по вид наказание, е единен мисловен и логически процес, така че само данните за личността на подсъдимия не могат да обосноват извод за това, извършеното престъпление да е изключително тежко. Поради това, според настоящата инстанция, опреденото от въззивния съд спрямо подс. С. наказание „доживотен затвор”, не е в съответствие с обстоятелствата, имащи значение за степента на наказателната отговорност и е прекомерно завишено. Целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с налагане на наказанието, предвидено в първата алтернатива на санкционната част на нормата – лишаване от свобода за предвидения максимален срок от двадесет години, който срок отчита констатираните отегчаващи вината обстоятелства. Дългият период на изолация на подсъдимия в пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за поправяне и превъзпитание на подс. С., доколкото налаганите му до този момент по-кратки като срок наказания не са изиграли този ефект. Поради това, настоящата инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание „доживотен затвор” за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, пр. 1 от НК. Съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и в унисон с целите по чл. 36 от НК, се явява наказание от двадесет години лишаване от свобода. Поради тези съображения и констатираното касационно основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, са налице основания за изменение на атакуваното въззивно решение, като вместо наказание доживотен затвор” за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, пр. 1 от НК, на подс. А. С. бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години. Изменението на въззивното решение във връзка с наказанието, изисква ревизия на съдебния акт и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. Доколкото най-тежкото наказание за извършените в съвкупност престъпления, е лишаване от свобода за срок от двадесет години, това наказание следва да бъде определено като общо наказание. Налице са основания и за изменение на решението по отношение на режима на изтърпяване на общото най-тежко наказание, като същият, съобразно разпоредбите на чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е “строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По отношение на оплакването за прекомерна завишеност на уважените граждански искове, направено в касационната жалба, настоящият състав го намира за неоснователно. На първо място следва да се посочи, че съобразно формулираното в жалбата, касаторът оспорва само увеличаването на обезщетението, направено с решението на въззивния съд, от 80 000лв. на 100 000лв. Увеличен е размерът на присъденото обезщетение само на гражданския ищец К. Г., а не по отношение на тримата граждански ищци, както погрешно се твърди в жалбата. На второ място, в частта, с която е увеличен размерът на обезщетението за претърпени от К. Г. неимуществени вреди, правилно са обсъдени от въззивния съд обективните обстоятелства, относими към критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В жалбата не се сочат никакви конкретни съображения за оспорване на присъдения на гражданския ищец К. Г. размер на обезщетението, а прочитът на мотивите на въззивното решение сочи, че правилно са оценени претърпените болки и страдания като резултат от загубата на близък човек, на съпруг, изразяващи се в емоционални последици и в реална загуба на очакваната духовна и материална подкрепа в живота. Поради тези съображения касационната инстанция не намира основания за корекция на атакувания съдебен акт в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 464 от 16.07.2014г., постановено по внохд № 181/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като вместо наказание „доживотен затвор” определя на подсъдимия А. Д. С. наказание двадесет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11, пр. 1 от НК; вместо определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание „доживотен затвор” определя наказание двадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.