О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 248 София, 25.09. 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 4077 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4469 от 10.07.2015 г. на И. К. К. и К. К. К. чрез пълномощника им адвокат М. К. Д. против определение № 416 от 25.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 279 по описа за 2015 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено определение № 1580 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 700/2015 г. на Окръжен съд-Варна за връщане на исковата молба на И. К. К. и К. К. К. против Ц. Р. К., К. К. К. и Р. К. К. за прогласяване нищожност на договор за продажба по нотариален акт № 112, т. ІV, дело 1367/1963 г. по отношение на поземлен имот с идентификатор № 10135.3506.57, поради липса на решение на ИК на ОбНС В. за определяне на купувач и липса на жителство в [населено място] за К. К. К. към момента на сключване на договора и за прекратяване на производството по делото. Ц. Р. К., К. К. К. и Р. К. К. не са подали писмен отговор на частната касационна жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: За да постанови атакуваното определение Апелативен съд-В. е констатирал, че производството пред окръжния съд е образувано по отделен от друг граждански спор насрещен иск за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Производство по спора за собственост е било образувано в гр. д. № 11571 по описа за 2014 г. на ВРС, ХХІ-ви състав, по искове на Ц. Р. К., К. К. К. и Р. К. К. срещу И. К. К., К. К. К. и П. Б. Д. за приемане за установени правата на собственост на ищците върху ПИ с идентификатор 10135.3506.57 с площ от 712 кв.м., ведно с еднофамилна жилищна сграда си идентификатор 10135.3506.57.1, при твърдяно придобивно основание от първата ищца чрез продажба, за която е издаден НА № 112, т. IV, дело 1367 по описа за 1963 г. на ВН в съпружеска имуществена общност и за всички – по наследяване от К. К. К., евентуално по давност. В производството по установителния иск за собственост К. са ответници, които, още преди образуването на това дело, са отчуждили придобития, съобразно твърденията им, чрез реституция с решение № 1652, постановено на 01.06.2006 г. от ОСЗ В., имот, по силата на договор за продажба с другата ответница П. Б. Д.. В отговора си на исковата молба по цитираното дело К. са предявили насрещен иск срещу ищците К. и наследниците на продавача Б. К. П. за прогласяване нищожността на договора за продажба, от който ищците черпят права, само в частта досежно поземления имот ид. 10135.3506.57. Правния си интерес от предявяване на иска са обосновали с оспорването, предприето от К. в делото по иска за собственост на правата на К. върху поземления имот. При тези констатации Апелативен съд-В. е споделил извода на първоинстанционния съд за недопустимост поради липса на правен интерес на иска за нищожност на договора, тъй като И. К. и К. К. не твърдят към настоящия момент права на собственост върху спорния имот и нямат правен интерес да атакуват придобивното основание на К. в спора за собственост чрез иск, тъй като възражението за нищожност е достатъчно за защита на правата им, а чрез иск може да бъде защитено съществуващо право, а не отчуждено такова в един минал момент. Жалбоподателите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Налице ли е правен интерес от установяването по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД за ищците по насрещен иск, ако са лица, които са се разпоредили с имота преди предявяване срещу тях на първоначалния иск за собственост и 2. Отпада ли пасивната процесуална легитимация за предявяванена иск по чл.124, ал.1 ГПК за лице, което се е разпоредило с имота преди предявяване на иска, а в случай, че такава е налице – налице ли е правен интерес и може ли да бъде предявен от такова лице насрещен иск за установяване на нищожност. Относим към изводите на въззивния съд е само първия поставен въпрос. Съдът не е формирал мотиви относно пасивната процесуална легитимация по иска за собственост, поради което втория поставен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване. По първия въпрос не се установява твърдяното от жалбаподателите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в решение № 11 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 447/2011 г., ВКС, ІІІ г.о. е прието, че в производството по ревандикационен иск страната следва да изчерпи всичките си възражения, включително и за нищожност на сделката, на която другата страна основава правата си върху имота и няма пречка, страната която има правен интерес от оспорването, да направи това и в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността, докато спорът за собственост е висящ, а мотивите на въззивния съд в конкретния случай са, че за ищците липсва правен интерес, тъй като са защитили правата си чрез предявеното по иска за собственост възражение за нищожност, а и чрез иск може да бъде защитено само съществуващо право, а не отчуждено такова в минал момент. По поставения въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото същия от значение за развитието на правото и е необходимо тълкуване налице ли е правен интерес от предявяване в отделно производство на иск за нищожност на договор, легитимиращ лице, което е предявило иска за собственост срещу лицето, твърдящо нищожността, когато последното твърди, че е било собственик на имота, но се е разпоредило с него преди предявяване на исковете. По основанието за допускане на касационно обжалване: В случаите когато срещу прехвърлител и приобретател по сделка с вещно-прехвърлителен ефект е предявен иска за собственост от трето лице, за прехвърлителя /ответник по иска за собственост/ е налице правен интерес да предяви срещу третото лице /ищец по иска за собственост/ иск за нищожност на договорното му придобивно основание. От една страна, чрез предявяване на иска за нищожност ще се избегне преклудиране на това възражение по отношение правата на ищеца по иска за собственост от силата на пресъдено нещо на решението по този иск. Обстоятелството, че дадено право може да бъде или е предявено с възражение по висящ процес, не лишава страната, която има правен интерес, от възможността да предяви иск за това право, в който смисъл е и цитираната по-горе практика на ВКС. От друга страна в такива случаи ищецът по иска за нищожност и ответник /прехвърлител/ по иска за собственост, защитава с иска за нищожност не вече прехвърленото си право на собственост на другия ответник /приобретател/ по иска за собственост, а правото си по чл.189, ал.2 ЗЗД при евикцията на неговия правоприемник, ако иска за собственост бъде уважен. По основателността на частната касационна жалба: Атакуваното определение на Апелативен съд-В. е неправилно. В случая ищците И. К. и К. К. с предявения иск за нищожност защитават не правото си на собственост, което вече не притежават с оглед прехвърлянето му на друго лице, а правото си по чл.189, ал.2 ЗЗД в отношенията си с правоприемника си, с оглед евентуалната му евикция при уважаване на висящия иск за собственост, по който двамата са ответници. В този смисъл е и обосновката на правния интерес от предявяване на иска за нищожност в уточнителната искова молба от 9.02.2015 г., че защитават правата, които са били предпоставка за извършване от тях на прехвърлителна сделка. Обстоятелството, че твърденията за нищожност са предявени чрез възражение и по иска за собственост, не лишава страната от посочения правен интерес от предявяването на иск в отделно производство. По горните мотиви атакуваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, като делото се върне на Окръжен съд-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 416 от 25.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 279 по описа за 2015 г. на Апелативен съд-В.. ОТМЕНЯ определение № 416 от 25.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 279 по описа за 2015 г. на Апелативен съд-В. и потвърденото с него определение № 1580 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 700/2015 г. на Окръжен съд-Варна. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: