Р Е Ш Е Н И Е № 183 С., 19 юни 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 565/2014 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Г. Г. срещу решение № 434 от 13.01.2014год. по внохд № 869/2013год. на Софийския апелативен съд. В нея се релевират основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Без да се излагат конкретни доводи се оспорва приетото от съдилищата авторство на подсъдимия в деянието предмет на осъждането му, с общи оплаквания за нарушения в дейността по проверка и анализ на доказателствата на решаващите по фактите инстанции. Иска се оправдаването на Г., а при условията на алтернативност, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му по изложените в нея и в представените писмени бележки основания и доводи. Гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явявя и не изпраща представител. От негово име е постъпило писмено становище, с което възразява на доводите на касатора и счита, че жалбата му като неоснователна, следва да се остави без уважение. Представителят на В. излага становище, че не са налице релевираните в жалбата основания за отмяна на решението, което като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 226 от 03.07.2013год. по нохд № 814/2013год. на Софийския градски съд подсъдимият И. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 27.09.2012год. около 12.30 часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на междуетажната площадка е отнел чужди движими вещи-златни украшения/описани подробно в присъдата по тегло, карати и стойност/, всичко на обща стойност 770.00/седемстотин и седемдесет/ лева от владението на М. С. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, вследствие на което причинил на пострадалата средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 129, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК съдът е определил на подсъдимия през изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител. С присъдата подсъдимият И. Г. Г. е осъден да заплати на М. С. М. сумата от 770.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от пет хиляди лева-обезщетение за причинените на ищцата от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от десет хиляди лева искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по дължимата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение обсъди доводите на страните и след като извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира жалбата за неоснователна. Доводите в представената писмена защита за недоказаност на обвинението в голяма степен са идентични с тези, правени от защитата в пледоарията й пред въззивния съд. На тях, при потвърждаване на присъдата в проверяваното решение, Апелативният съд, като втора решаваща по фактите инстанция, е дала аргументиран отговор съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 от НК, включително, по основанията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания пред него съдебен акт. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Аргументирано съдът е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на Г. в деянието, предмет на обвинението, довело до настъпването на съставомерните последици, като в дейността по събиране и проверка на доказателствения материал не са нарушени изискванията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. Установените от въззивния съд фактически положения за употребата на сила от страна на Г., за да преодолее съпротивата на М. при отнемане на златните украшения и верижка от врата й, с последващото бутане на пострадалата, от което тя загубила равновесие и паднала, като получила увреждания с характера на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, са аналогични на констатациите на първата инстанция, които са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото. При осъществения инстанционен контрол Софийският апелативен съд е стигнал до същите фактически и правни изводи на Софийския градски съд, като е възприел позицията на Г. по оспореното от него авторство на деянието за осъществено от него право на защита, опровергано от останалите писмени и гласни доказателства. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели, на базата на събраната и проверена съвкупност, правилно е прието, че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 129, ал. 2 от НК. Първоинстанционният съд подробно е изследвал събрания по делото доказателствен материал и е обсъдил противоречието в него-от една страна, обясненията на Г., с които оспорва авторството, с довода, че на 27.09.2012год. не е излизал от дома си/подкрепено с показанията на майка му, сестра му и св. Т., които заявили пред съда, че не са забелязали особености в поведението му и, че той не е споделял да е извършител на грабеж/, а от друга страна-показанията на пострадалата и на нейната дъщеря, които разказали за обстоятелствата, при които четири дни след грабежа М. разпознала нападателя си на улицата и в резултат на това, след уведомяване на полицейските служители, той бил заловен. Констатираното противоречие, в съответствие със задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът е отстранил като е дал вяра на възприятията на пострадалата в ситуацията, при която е имала време и възможност визуално да възприеме антропологическите белези на извършителя, по които непосредствено след деянието го описала в разпита си на 27.09.2012год. като свидетел по дознанието; дал е вяра на показанията на С. С. К.-дъщеря на пострадалата, съпровождаща я на 01.10.2012год. когато на улицата М. реагирала при срещата си с Г., както и на разпознаването проведеното при спазване процесуалните изисквания на чл. 169 и сл. НПК на досъдебното производство, при което с категоричност М. е посочила Г. като лицето, което я ограбило. Д. за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на държавното обвинение изразяващо се в това, че в обвинителния акт е отразена дата на извършване на престъплението различна от тази, отразена в постановлението за привличането на Г. в качеството на обвиняем на досъдебното производство от 03.10.2012год., което е ограничило правото му на защита, е неоснователен. Обсъжданото противоречие е отстранено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд чрез допускане изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НК с дата за извършване на деянието-27.09.2012год., по което обвинение подсъдимият и защитникът му са имали възможността и са направили възраженията си. Съдилищата са направили верни изводи, че обективните действия на подсъдимия сочат, че е бил налице и субективният признак на престъплението „грабеж“, които действия опровергават твърдението на подсъдимия за незаконосъобразност по тази правна квалификация. При осъществяване на деянието той е съзнавал, че в конкретната ситуация и с оглед характера и интензитета на упражненото физическо въздействие над пострадалата възрастна жена, тя няма да може да окаже съпротива срещу подсъдимия при преследваната от него престъпна цел. Всички тези обстоятелства, безспорно установени, преценени и в съвкупност, водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия Г., като твърдените от защитата нарушения по чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният съд не е допуснал и законът е приложен правилно. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице релевираните от подсъдимия и защитника му основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 434 от 13.01.2014год. по внохд № 869/2013год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: