14 Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр.София, 08 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 1140 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на адв. В. С., като защитник на подсъдимите И. Д., И. Д. и Д. П. и жалба на адв. Г. Д., като защитник на подс. И. Д. срещу присъда № 4 от 04.07.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 117/2017 г. Във всяка от двете жалби са изложени аргументи с претенция да обосновават наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Направено е искане за изменяване на присъдата с намаляване на размера на наложените наказания, съответно – до законоустановения минимум, според жалбата на адв. Д. и с прилагане на нормата на чл. 55 НК и отмяна на приложението на чл. 24, според жалбата на адв. С.. В съдебното заседание пред настоящия състав адв. С. поддържа жалбата си, изложените в нея аргументи и направеното искане. Настоява, че тримата му подзащитни са имали пасивно поведение при отвличането на пострадалата, като акцентира на това, че тя е предоставяла сексуални услуги срещу заплащане и именно с цел предоставяне на такава услуга на подс. И. Д. доброволно се е качила в автомобила му. Счита, че наказанието за престъплението по чл. 142 НК не е съобразено с обективните характеристики на извършеното от подсъдимите деяние. Поддържа, че по делото са налични данни, характеризиращи положително всеки от тримата подсъдими. Моли настоящият състав да не се съгласи с мнението на предходния състав на ВКС, че наказанията следва да се определят при условията на чл. 54 НК, а не на чл. 55 НК. Адв. У., като защитник на подс. И. Д. пледира за прилагане на чл. 55 НК при определяне на приложимото по отношение на подзащитния му наказание, както и за отпадане на приложението на чл. 24 НК. Адв. М., като защитник на подс. И. Д., настоява, че липсва упражнена от страна на неговия подзащитен принуда по отношение на пострадалата при отвеждането й до землището на [населено място], съответно липсва осъществен от този подсъдим състав на престъплението по чл. 142 НК. Счита, че настоящият състав е задължен да се произнесе и по касационните жалби, по които е било образувано к.н.д. № 99/2017 г. на ВКС, трето наказателно отделение в частта от тях, съдържаща искане за оневиняването на И. Д. по обвинението по чл. 142 НК. Настоява, че по отношение на останалите, вменени на Д. престъпления е налице своеобразно съпричиняване от страна на пострадалата, а от тук и съответно снижаване на обществената опасност на извършеното предвид факта, че тя се е занимавала с рискова дейност, като каквато защитникът определя предлагането на платени сексуални услуги. Заявява несъгласие с част от аргументите на въззивния съд за определяне на наказанията, свързани с разнородния характер на извършените блудствени действия, съпътствали изнасилването, както и с твърдението на пострадалата за направен от нея след инкриминираните събития аборт. Счита, че внимание заслужава и заключението на съдебно-психиатричната експертиза за пострадалата, несъдържащо констатации за понесени от нея психологически травми от инкриминираните събития. Настоява, че е налице колизия между даденото от предходен състав на ВКС указание за увеличаване на размера на наложените от първостепенния съд наказания, съобразно с подадения въззивен протест и доказателствата по делото, които не обосновават такава необходимост. Според защитника, въззивният съд не е бил длъжен да изпълни тези указания на върховната съдебна инстанция, доколкото според него те противоречат на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивната присъда в сила, като подчертава, че с нея са изпълнени всички указания, дадени от предходния състав на ВКС, разгледал делото. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 86 от 10.09.2016 г.на Пловдивския окръжен съд, постановена по НОХД № 1430/2016 г. подсъдимият Д. М. П. е признат за виновен, както следва: - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в [населено място] отвлякъл М. В. В., като деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. П., И. Н. Д. и И. Г. Д., поради което и на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 НК му е наложено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в [населено място] и в землището на [община], обл. Пловдив, в съучастие като извършител с И. Н. Д. и И. Г. Д. (и двамата като извършители) чрез употреба на сила и заплашване и при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. В. В., поради което и на осн. чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в землищата на [населено място] и на [населено място], обл. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. К. Д. и А. Г. П. (и двамата като извършители), чрез употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. В. В., поради което и на осн. чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г., в землището на [населено място], се съвкупил с лице от женски пол – М. В. В., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., И. Г. Д. и И. Н. Д., поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден една година и два месеца лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г., в землището на [населено място], се съвкупил с лице от женски пол – М. В. В., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., Н. К. Д. и А. Г. П., поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден една година и два месеца лишаване от свобода;. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно една година и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 24 НК това наказание е увеличено с шест месеца и е постановено общо определеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Съдът е приложил чл. 59, ал. 1 НК, като е приспаднал и е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан. С тази присъда подсъдимият И. Г. Д. е признат за виновен както следва: - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в [населено място] отвлякъл М. В. В., като деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., И. Н. Д. и И. Г. Д., поради което и на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 НК му е наложено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в [населено място] и в землището на [община], обл. Пловдив, в съучастие като извършител с И. Н. Д. и Д. М. П. (и двамата като извършители) чрез употреба на сила и заплашване и при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. В. В., поради което и на осн. чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г., в землището на [населено място], се съвкупил с лице от женски пол – М. В. В., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., И. Г. Д. и И. Н. Д., поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден една година и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно една година и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 24 НК е увеличил това наказание с четири месеца и е постановил общо определеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Приложил е чл. 59, ал. 1 НК, като е приспаднал и е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан. Подсъдимият И. Н. Д. е признат за виновен, както следва: - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в [населено място] отвлякъл М. В. В., като деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., И. Н. Д. и И. Г. Д., поради което и на осн. чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 НК му е наложено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в [населено място] и в землището на [община], обл. Пловдив, в съучастие като извършител с И. Г. Д. и Д. М. П. (и двамата като извършители) чрез употреба на сила и заплашване и при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. В. В., поради което и на осн. чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г., в землището на [населено място], се съвкупил с лице от женски пол – М. В. В., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., И. Г. Д. и И. Н. Д., поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден една година и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно една година и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 24 НК е увеличил това наказание с четири месеца и е постановил общо определеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Приложил е чл. 59, ал. 1 НК, като е приспаднал и е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан. Със същата присъда А. Г. П. е признат за виновен, както следва: - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в землищата на [населено място] и на [населено място], обл. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. К. Д. и Д. М. П. (и двамата като извършители), чрез употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. В. В., поради което и на осн. чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г., в землището на [населено място], се съвкупил с лице от женски пол – М. В. В., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., Н. К. Д. и А. Г. П., поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден една година и шест месеца лишаване от свобода;. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, като е постановил общо определеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Приложил е чл. 59, ал. 1 НК, като е приспаднал и е зачел времето, през което Ат. П. е бил задържан и на осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието по предходно негово осъждане. С тази присъда е признат за виновен и Н. К. Д., както следва: - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в землищата на [населено място] и на [населено място], обл. Пловдив, в съучастие като извършител с А. Г. П. и Д. М. П. (и двамата като извършители), чрез употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. В. В., поради което и на осн. чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г., в землището на [населено място], се съвкупил с лице от женски пол – М. В. В., като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица, а именно от Д. М. П., Н. К. Д. и А. Г. П., поради което и на осн. чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден една година и два месеца лишаване от свобода; - в това, че на 11-ти срещу 12-ти януари 2015 г. в землището на [населено място] се съвкупил с лице от женски пол – М. В. В., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 152, ал. 1, т. 2 НК и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно една година и два месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 НК е увеличил с четири месеца, като е постановил общо определеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общрежим. Приложил е чл. 59, ал. 1 НК, като е приспаднал и е зачел времето, през което Н. Д. е бил задържан. С присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства и в тежест на подсъдимите е присъдено заплащането на направените по воденето на делото разноски. По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Пловдив е било образувано ВНОХД № 598/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, приключило с решение № 311 от 09.12.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като наказанието на всеки от петимата подсъдими е било увеличено с по четири месеца лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е била потвърдена. С решение на ВКС № 47 от 08.03.2017 г., постановено по к.н.д. № 99/2017 г. решението на ПАС е отменено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по приложението на материалния закон, като е констатирано неправилно определяне на наказанията на петимата подсъдими при условията на чл. 55 НК, неправилно прилагане на чл. 24 НК от въззивния съд и необходимост от корекция в правната квалификация на деянията по чл. 152 НК, извършени от подсъдимите Д. П. и Н. Д. и на деянията по чл. 150 НК, извършени от подс. Д. П. във връзка с прилагането на института на продължаваното престъпление. В изпълнение на дадените от ВКС указания и съобразно със задължителния съгл. чл. 355, ал. 1 НПК техен характер, с оспорената понастоящем по касационен ред присъда № 4 от 04.07.2017 г. по ВНОХД № 117/2017 г. състав на Пловдивския апелативен съд е отменил частично първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимите А. П. и Н. Д. по обвинението по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и е отменил приложението на чл. 23, ал. 1 НК и на чл. 24 НК по отношение на всеки от двамата. Присъдата е отменена и в частта, с която е определен типа затворническо заведение, в което всеки от петимата подсъдими следва да изтърпи наложеното му наказание. Съдът е постановил изменяване на първоинстанционната присъда, както следва: 1. По отношение на подс. Д. П.: - увеличил е наложеното на този подсъдим наказание за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е определил четири години и осем месеца лишаване от свобода; - преквалифицирал е престъпната дейност на този подсъдим от две самостоятелни престъпления по чл. 150, ал. 1 НК, в едно продължавано престъпление, реализирано в съучастие в хипотезата по чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е определил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението за това второто от включените в продължаваното престъпление деяния да е извършено в землището на [населено място] и в съучастие с Н. К. Д. и А. Г. П.; - преквалифицирал е включените в обвинението на този подсъдим две деяния по чл. 152 НК в едно продължавано престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е определил наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода, като е признал П. за невиновен и го е оправдал по обвинението за това второто от деянията, включени в продължаваното престъпление да е извършено с участието и на Н. К. Д. и А. Г. П.; - увеличил е размера на определеното на осн. чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание на Д. П. от една година и два месеца на четири години и осем месеца лишаване от свобода; - увеличил е на осн. чл. 24 НК така определеното общо наказание с една година лишаване от свобода. 2. По отношение на подс. И. Д.: -увеличил е размера на наложените на този подсъдим наказания, прилагайки чл. 54 НК, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е определил за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК - наказание от две години лишаване от свобода и за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК - наказание от четири години лишаване от свобода; - увеличил е размера на определеното на осн. чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание от една година и два месеца на четири години и осем месеца лишаване от свобода; - увеличил е на осн. чл. 24 НК така определеното общо наказание с десет месеца лишаване от свобода. 3. По отношение на И. Н. Д.: - увеличил е размера на наложените на този подсъдим наказания, прилагайки чл. 54 НК, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е определил за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК - наказание от две години лишаване от свобода и за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК - наказание от четири години лишаване от свобода; - увеличил е размера на определеното на осн. чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание от една година и два месеца на четири години и осем месеца лишаване от свобода; - увеличил е на осн. чл. 24 НК така определеното общо наказание с една година лишаване от свобода. 4. По отношение на подсъдимия А. Г. П. е увеличил наложеното наказание от една година и шест месеца на четири години лишаване от свобода; 5. По отношение на подс. Н. К. Д. е преквалифицирал престъпната дейност в едно продължавано престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК и е увеличил наложеното от първостепенния съд наказание, като при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е определил четири години лишаване от свобода. С въззивната присъда е изменен постановения от първостепенния съд режим за изтърпяване на наложените на подсъдимите А. П. и Н. Д. наказания, като е определен първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни. Макар в тях да са изтъкнати аргументи с претенция да обосновават наличие единствено на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, по същество с жалбата на адв. Н. Д. е оспорено и правилното прилагане на материалния закон при осъждането на подс. И. Д. по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Възраженията в тази връзка са за това, че неприемливо ПАС е третирал самото присъствие на този подсъдим в колата, докато подсъдимите И. Д. и Д. П. са блудствали с В., като проява на принуда, способствала за сломяването на волята на пострадалата. Както е известно, Наказателният кодекс приема за извършител този, който участва в самото изпълнително деяние на престъплението. При престъплението по чл. 150, ал. 1 НК изпълнителното деяние включва два акта: извършване на действие, способно да възбуди и/или да удовлетвори полово желание – от една страна и преодоляване на волята на пострадалата, било то чрез използване на принуда (под формата на сила и/или заплаха), било чрез използване на безпомощното й състояние или чрез привеждането й в такова състояние. Съответно, от гледище на възведеното в случая обвинение срещу И. Д. по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за да е основателно това обвинение, трябва да са установени собствени негови действия на полово възбуждане/удовлетворяване и/или негов принос в осъществяването на принудата над пострадалата. Блудствените действия на И. Д. и Д. П. с М. В. са реализирани в условията на едно продължаващо престъпно състояние, създадено с нейното отвличане, доколкото отвличането е лишавало В. както от свободата да избере по собствено усмотрение мястото, на което да пребивава, така и от свободата на избор на поведение въобще и от възможността да се подчинява на собствените си желания. В създаването на това престъпно състояние И. Д. е имал водещо участие, като именно той, по измамлив начин е мотивирал пострадалата да тръгне с него и да се качи в автомобила му. Именно той е осигурил впоследствие присъединяването на И. Д. и Д. П., които са упражнили психическо и физическо насилие над нея при блудствените действия, извършени в колата, която е управлявал той, докато са пътували в неизвестна за пострадалата посока. Фактът на предприетите в автомобила от Д. П. и И. Д. действия на полова близост с В., в съчетание с отправената от тях словесна закана към нея и използваната сила, както и факта на отвличането й, пребиваването й в чужд лек автомобил, пътуващ в неизвестна й посока в късния нощен час, принудително наложената й компания на тримата непознати й мъже, отсъствието на каквато и да е възможност за нея да потърси и да получи помощ и съдействие са изградили комплекс от фактори, оказали силен психологически натиск върху пострадалата, провокирайки у нея страх и притеснение. Именно под влиянието на тези фактори тя е изпаднала в състояние на уплаха, блокираща способността й за запазване на самообладание и за реагиране съобразно с действителната й воля, като я е направило отстъпчива и покорна и я е накарало да се подчини на желанието на всеки от подсъдимите И. Д. и Д. П. за орален акт. Подс. И. Д. е имал активен принос в създаването на част от тези фактори, а не просто е присъствал в автомобила, докато другите двама подсъдими са блудствали с В., както се твърди в жалбата на адв. Д., като заедно с тях грубо е демонстрирал власт над нея, продължавайки да шофира. По този начин той е манифестирал отказа си да погледне на ситуацията от нейната позиция, да се съобрази с чувствителността й, с нагласите и желанията й, с психичните й нужди в момента, ясно заявени от нея чрез словесни молби и плач. Тази реакция на В. е правела очевидно съдържанието на волята й, като няма причина да се счита, че тази очевидност е била извън субективните възможности на И. Д. за възприемане и осмисляне. Т.е. той, както и останалите двама, е имал достатъчно ясна и точна представа, че както той самия, така и останалите му съучастници, действат против волята на В.. Поведението на И. Д. не остава извън общия умисъл на подсъдимите И. Д. и Д. П. за осъществяване на блудство с пострадалата в автомобила и по друга причина. Описаните в обвинителния акт и признати от него факти по обвинението недвусмислено сочат, че намерението за извършване на сексуално посегателство е било ясно проектирано в съзнанието на този подсъдим още в процеса на отвличане на пострадалата, като един от желаните и преследвани резултати, наред със самото отвличане. За това свидетелстват измамният му подход, с който я е привлякъл в автомобила си, преминаването му през мястото, на което са чакали другите двама от подсъдимите, спирането на автомобила на това място и осигуряване на възможност за тях да влязат в купето, последващото отпътуване извън града. Т.е. той е имал предварителна ориентация към престъпни последици от точно определен вид – осъществяване на сексуално посегателство над пострадалата. Ето защо няма нарушение на закона с възприемането на предложената от прокурора правна квалификация на поведението на подс. И. Д. по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Извършвайки дължимата от него цялостна проверка на първоинстанционната присъда, ПАС се е съобразил с правилото на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК, прогласяващо задължителен характер на указанията на ВКС при връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното прилагане на закона. Сторил го е обаче не механично, а след извеждане на обстоятелствата, значими за отмерване на приложимите наказания и след обстойна и качествена тяхна съпоставка, като е заявил ясно и недвусмислено и собственото си убеждение относно справедливия размер на тези наказания. Като смекчаващи отговорността на тримата подсъдими този съд е извел чистото съдебно минало на всеки от тях, добри характеристични данни, семейно положение, а по отношение на И. Д. - и това, че полага грижи за болен родител. Съобразен е и факта на самоинициативата на подсъдимите по заплащането на определени парични суми в полза на пострадалата, доколкото този акт е показателен за тяхна готовност да посрещнат последиците от криминалното си поведение и да поемат отговорност. Що се касае до признаването на фактите по обвинението, посочено в касационната жалба на адв. С. като смекчаващ отговорността на подзащитните му фактор, то е послужило за прилагане на установената в чл. 371, т. 2 НПК процедура за разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като е премирано от самия закон, който указва намаляване на наложеното наказание с 1/3-та. Това изискване е стриктно спазено при постановяването на въззивната присъда. Правилна е преценката на въззивния съд, че никое от констатираните от него смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително по характера си, нито в количествено отношение те са многобройни по смисъла, вложен в това изискване от чл. 55, ал. 1 НК, за да е възможно наказанията на подсъдимите да бъдат определени под законоустановения минимум, както се настоява от страна на защитата. От друга страна, простият аритметичен сбор от смекчаващи обстоятелства сам по себе си не е достатъчен за приложението на чл. 55, ал. 1 НК. Определяща е важността на тези обстоятелства, с оглед на която и най-лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Касае се за две кумулативно дадени предпоставки, едновременното наличие на които е необходимо, за да се слезе под минимума на предвиденото за съответното престъпление наказание или да се премине към друг, но по-лек вид наказателна санкция. В случая съставът на ПАС е бил прецизен, като е изследвал наличието и на двете, посочени условия преди да отхвърли съществуването на всяко от тях. Увеличените с въззивната намеса наказания на всеки от тримата, депозирали касационни жалби подсъдими, са съответни на всяко от извършените от тези лица престъпления, като по този начин в пълна степен е реализиран принципа за справедливостта. ПАС е изследвал задълбочено влиянието на всички значими обстоятелства върху тежестта на всяко от престъпленията – това, че извършеното е било предварително планиран от тримата акт, в който пострадалата е била избрана, за да се злоупотреби с нея; измамливото й мотивиране да тръгне с подс. И. Д.; броя на извършителите на изнасилването, надхвърлящ минималния, указан в закона, с който е свързана квалификацията по чл. 152, ал. 3, т. 1 НК; допълнителното привличане и на други участници в лицето на подсъдимите А. П. и Н. Д. за продължаване на престъпното третиране на пострадалата; използвания способ за извършване на блудството и на изнасилването чрез едновременното прилагане на сила и на заплашване; редуването на различни по вид сексуални актове от страна и на тримата подсъдими; времевата продължителност на престъпното третиране на пострадалата; причинените й при тези събития физически травми - множество кръвонасядания и охлузвания по различни части от тялото и крайниците; начинът, по който инкриминираните събития са се отразили върху психиката на В.. Съобразени са спецификите на поведението на всеки от тримата, обжалвали подсъдими и персоналния принос на всеки от тях в извършването на престъпленията. Що се касае до това, че при инкриминираните събития В. е забременяла и впоследствие е направила аборт, въззивният съд се е позовал на този факт при преценката на тежестта на престъпленията по чл. 152 НК не произволно. Такъв факт е възпроизведен в съдържанието на обвинителния акт и съставлява част от обстоятелствата по чл. 246, ал. 2 НПК, съответно той е обхванат от направеното от подсъдимите признание по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Що се касае до възражението за отсъствие на констатирани по експертен път психологически травми за пострадалата вследствие на инкриминираните събития, възражението е некоректно поднесено, тъй като пред вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза за В. не е била поставяна задача да изследва дали са налични и евентуално какви са последиците от преживяното за нейната психика. Експертът е бил ангажиран с отговор единствено на въпросите дали В. страда от психично заболяване; могла ли е правилно да възприема фактите от действителността, да разбира и ръководи постъпките си към процесната дата и може ли пълноценно да участва в наказателния процес като свидетел. Същевременно изводът на въззивния съд за понесени от пострадалата психически травми не е произволен, а е основан на гласните доказателства, неопровергани по делото. Предложените с касационните жалби причинни обяснения на събитията не са подчинени на приетите от съдилищата за установени и признати от подсъдимите факти. Пострадалата се е качила в автомобила на И. Д. защото впечатленията й са били манипулирани от него, представите й са били насочени от този подсъдим не към това, което е последвало, а към извършване на сексуална услуга единствено на него. Използването на „подмамващ“ метод за мотивирането й да тръгне с този подсъдим не смекчава тежестта на извършеното от него, нито придава на развилите се впоследствие събития друг характер, различен от възприетия от прокурора и още по-малко прави участието на пострадалата в тези събития доброволно, както се настоява от защитата. В опит да представят убедителна външна причина, повлияла намеренията на подсъдимите, част от защитниците изтъкват факта, че В. е предоставяла сексуални услуги срещу заплащане, като на тази основа релефно се откроява стремеж извършеното от подсъдимите да се омаловажи заради този факт и да се изведе тяхно право за изключителен контрол над избора й и основание да я третират против личната й свобода на полов живот и избор на партньор. Този модел на разсъждения е неприемлив и от морална, и от юридическа гледна точка. Той обезсмисля концепцията за правата на човека и прилагането й спрямо всички лица, без оглед на индивидуалните им занимания. Не е верифицирана нито в правото, нито в обществото закономерност, според която проституиращите са лишени от право на лична неприкосновеност или е снижен прага на тяхната защита от закона. Отчитайки това, че съдът е призван да прилага закона грамотно, точно и морално, съставът на ПАС аргументирано е приел, че мотивационните основи за извършеното от подсъдимите не се коренят в поведение на пострадалата, с което тя е провокирала и предразположила подсъдимите, като фактът, че е предлагала сексуални услуги срещу заплащане единствено е улеснил действията на И. Д., И. Д. и Д. П. по отвличането й. В това отношение съдът се е основавал на реалността на фактите, такива, каквито те са били приети от прокурора за установени и впоследствие са били признати от подсъдимите. Предложената с касационната жалба на адв. С. интерпретация на поведението на тримата подсъдими по отвличането на пострадалата като „пасивно“ е неприемлива. Тя предлага едностранчива и неточна информация относно фактите по случая, като игнорира важни моменти, каквито са водещият и активен принос на И. Д., който не просто е шофирал автомобила, а е подмамил пострадалата да се качи в него,след това е дал възможност на другите двама подсъдими (И. Д. и Д. П.) да се присъединят, спирайки на мястото, на което те са чакали и отпътувайки след това извън града и до землището на [населено място]. Не може да бъде определен като „пасивен“ и приноса на И. Д. и Д. П., доколкото, качвайки се в автомобила, те са се разположили до пострадалата, от двете й страни, отнемайки й достъпа до вратите на колата, а реакцията й при влизането им с викове за помощ са парирали със заканителното подканяне на И. Д. към П. „да даде ножа“ и равнодушния отговор на последния, че В. “ще прави всичко“. Така двамата са допринесли активно за принудителното отвеждане на пострадалата до землището на [населено място]. В жалбата на адв. С., поддържана от него и в съдебното заседание, е засилена интервенцията на житейските аргументи, изведени от това, което пострадалата не е направила, докато са пътували с автомобила на И. Д. заради липсата на направен от нея опит да слезе от колата. Не са обсъдени обаче възможностите на пострадалата при конкретните обстоятелства да реагира по „предписания“ от защитата начин, като се има предвид, че веднага след качването на И. Д. и Д. П., автомобилът е потеглил, а посочените двама подсъдими са седнали от двете страни на В., обграждайки я по този начин. Възраженията на защитата на И. Д., че този подсъдим не е упражнил принуда над пострадалата при извършването на сексуалните актове с нея и че по отношение на него тя е била съгласна да извърши сексуална услуга, тези възражения са напълно дистанцирани от описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимите, в т.ч. и от И. Д. факти, съгласно които именно този подсъдим пръв след пристигането им на избраното от тримата място в землището на [населено място], е отправил заплаха към пострадалата, че ако не се съблече, „ще я хвърлят в реката“. Т.е. той също активно е участвал в използваната спрямо В. принуда. Размерът на наложените на този подсъдим наказания справедливо е съобразен и факта, че той е инициаторът на привличането и на подсъдимите А. П. и Н. Д. за продължаване на престъпното третиране на пострадалата и тъкмо той ги е повикал на мястото въпреки състоянието, в което се е намирала пострадалата. Този негов акт сам по себе си е показателен за емоционалната му студенина, свидетелства за отсъствие на способност за ценностно осмисляне на чуждите желания и на психическото състояние на другия, акцентирайки върху егоистични преживявания, а от тук – разкрива и по-високо ниво на личната обществена опасност и на обществената опасност на извършеното от него. Невярно се твърди в жалбата на адв. Д., че при определянето на наказанието на И. Д. ПАС е отчел като отегчаващи обстоятелства такива, които представляват елементи от съставите на съответните престъпления. Конкретизацията на този аргумент е сведена до посочването на „високата обществена опасност на деянията“. Преди всичко обществената опасност на деянието не е елемент от съставите по чл. 150 НК и чл. 152 НК, а е обективно свойство, при това не само на престъпленията по посочените текстове от Наказателния кодекс, а на всяко престъпление. По-важно е в случая, че съобразяването от страна на ПАС на степента на обществена опасност на всяко от инкриминираните деяния не е в нарушение на закона. Напротив, то е в стриктно съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 1 НК, според който „съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление … като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.“ Кумулативното съобразяване на тези обстоятелства законодателят е установил като гаранция за справедливо отмерване на приложимото във всеки конкретен случай наказание. Неоснователно се възразява, че липсва диференциация на наказателната отговорност на тримата подсъдими. Напротив, ПАС е определил различни по размер наказания за престъпленията по чл. 152 НК и по чл. 150 НК за всеки от подсъдимите И. Д., И. Д. и Д. П., съобразно с конкретната тежест на всеки престъпен акт, предопределена от неговите специфики, от намерилите изява в този акт личностни характеристики на всеки от подсъдимите, като са съобразени персоналният принос на всеки от тримата и потенциалната негова поправимост. А доколкото за престъплението по чл. 142 НК е отмерил санкция в еднакъв размер за тримата, това съдът е сторил не произволно, а след излагане на конкретни съображения, сочещи на стриктно прилагане на принципа за съответствие между наказанието и извършеното престъпление. Несъгласието на адв. Д. с размера на наложените на И. Д. наказания е обосновано с аргументи за млада възраст и липса на криминални регистрации. Действително този подсъдим е бил в млада възраст към датата на престъплението – 19-годишен, но не и дотолкова, че извършеното да се отдаде на недостатъчно равнище на емоционална и социална зрялост на личността му. Неприемлив е и довода за наличие на положителни характеристични данни на Д., изводими от факта на липсата на криминални регистрации. Ако подобен възглед бъде възприет, това би означавало по аргумент за противното, че наличието на такива регистрации или на незавършени наказателни производства характеризира в негативен план личността. А това не е вярно, защото при изследването на личностната характеристика водещо трябва да е обективното начало, което не бива подпомогнато при липса на доказана вина и наложено наказание. За това както наличието, така и липсата на криминални регистрации и/или незавършени наказателни производства не може да служи като надеждна информационна база за характеристиките на личността на подсъдимия. Обобщено, проблемът за наказанието, заслужено от всеки от тримата подсъдими чрез престъпното тяхно поведение е разрешен от въззивния съд правилно. Съобразени са обстоятелствата, с действителната роля на фактори за индивидуализацията на санкциите, като преценката за относителната тяхна тежест е безукорна. Що се касае до възможността по чл. 24 НК за увеличаване на общоопределеното на всеки от тримата подсъдими наказание, срещу прилагането на която също се възразява от защитата, въззивният съд обосновано се е възползвал от нея. Общо определеното на осн. чл. 23, ал. 1 НК наказание на всеки от тях е несправедливо от гледище на конкретната съвкупност и не би съдействало за постигане на целите на наказанието. То не съответства на обема, на естеството и на тежестта на включените в съвкупността деяния, както и на интензивността на реализираната от всеки от подсъдимите престъпна дейност. Поради това правилна е преценката на ПАС, че за реализиране на целите на наказанието следва да се приложи и разпоредбата на чл. 24 НК. Реализацията на наложените от въззивния съд наказания при спазване на правилата за съвкупностите на престъпления и с постановеното увеличаване на общо определеното за всеки от тримата наказание , би съдействала за възстановяване на нарушената с престъпленията социална справедливост, за подчертаване в съзнанието на подсъдимите и на останалите граждани на значимостта на социалните и на правните норми и разбира се за оказване на нужното коригиращо въздействие върху всеки от подсъдимите И. Д., И. Д. и Д. П.. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4 от 04.07.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 117/2017 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.