Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 29 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Марияна Петрова, при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 537 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на трансферирания П. В. Г., чрез защитника му адв.Б. П., за възобновяване на наказателното производство по чнд № 5849/2017 г. по описа на Софийски градски съд и вчнд № 419/2018 г. на Софийски апелативен съд. В искането е посочено, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно са квалифицирали извършеното от Г. престъпление по „чл.177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b” от Наказателния кодекс на Кралство Испания като съответстващо на престъплението по чл.159б, ал.2 вр. с ал.1вр. с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 и т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК на Република България вместо по чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 и т.4 вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че апелативният съд неправилно е отказал възприетото от градския съд приложение на чл.23, ал.1 от НК по отношение на наложените от испанския съд наказания лишаване от свобода, което не би довело до промяна на техния срок, вид и характер, тъй като те вече са били приети за изпълнение. Според защитника предходните съдилища неправилно не са приспаднали и периода на предварителното задържане на осъдения, считано от 16.10.2013 г. до влизане на изпълняваната присъда в сила на 08.10.2015 г., когато Г. е бил с мярка „временен затвор”. Въз основа на подробно изложените доводи в искането се претендира да се възобнови наказателното производство, като се приложи относимия български материален закон – съответно чл.159а, ал.2 от НК, след което да се приложи нормата на чл.23, ал.1 от НК и от определеното общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода да се приспадне допълнителния период, през който Г. е бил с мярка за неотклонение „временен затвор”. В съдебно заседание трансферираният П. В. Г. лично и чрез защитника му адв. П. поддържат искането и пледират същото като основателно да се уважи по изложените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване се основава на разпоредбата на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1 т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, направено е в шестмесечния срок по чл.421, ал.1 от НПК, считано от 02.05.2018 г. и има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419, ал.1 вр. с чл.341, ал.1 вр. с чл.457, ал.2 от НПК, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. По предложение на Главния прокурор с определение № 755/14.02.2018 г. по чнд № 5849/2017 г. на СГС на основание чл.457, ал.2 и ал.3 от НПК е приета за изпълнение влязлата в сила на 07.10.2015 г. присъда от 27.03.2015 г. по дело № 15/2014 г. на Провинциален съд Валядолид, Кралство Испания, с която българският гражданин П. Г. В. е осъден за престъпления от НК на Испания: - „трафик на хора” по чл.177bis, ал.1 b), 2 и 4 b) и „склоняване към проституция” по чл.188 ал.1 и ал.2, за които му е наложено общо наказание от единадесет години лишаване от свобода, съответстващи на престъпления по - чл.159б, ал.2 вр. с ал.1вр. с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 и т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и чл.155, ал.5, т.2, пр.1 вр. с ал.3, вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК. - „подправка на официален документ” по чл.392.1 във вр. с чл.390, ал.1 и 2 , за което му е наложено наказание от една година и девет месеца лишаване от свобода, съответстващо на престъпление по чл.308, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК е постановено осъденият да изтърпи общо единадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На основание чл.457, ал.5 от НПК е приспаднат периода на предварителното задържане на осъдения, считано от 08.07.2015 г. до 08.10.2015 г., както и изтърпяната част на наказанието, считано от 09.10.2015 г. до влизане в сила на постановеното определение. Присъдата на Провинциален съд Валядолид не е приета за изпълнение в частта, в която за престъпленията „трафик на хора” и „склоняване към проституция” на Г. са наложени допълнителни наказания – лишаване от пълни права за срока на наказанието лишаване от свобода и забрана за приближаване и комуникация с пострадалата за срок от шестнадесет години, както и в частта, с която трансферираният е осъден за престъплението „подправка на официален документ” на глоба в размер на две евро на ден за срок от девет месеца. По протест на прокурор от РП - София относно определения общ срок на наказанието лишаване от свобода - чрез определянето за изтърпяване по реда на чл.23, ал.1 от НК на общото най-тежко наказание от единадесет години лишаване от свобода, а не чрез събиране продължителността на двете отделни наказания - общо от дванадесет години и девет месеца и по жалба на защитника за преквалификация на извършеното престъпление от 159б, ал.2 от НК в такова по чл.159а, ал.2 от НК, следствие на което да се намали продължителността на лишаването от свобода до максимално предвиденото в закона наказание от десет години, както и за допълнително приспадане на временния затвор, включително и на периода от 16.10.2013 до 27.03.2015 г. е образувано вчнд № 419/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. С постановеното по делото решение е изменено определението на първоинстанционния състав като същото е отменено в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК. Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на постановяването му – 02.05.2018 г. Наведените в искането оплаквания и изложените в тяхна подкрепа съображения за допуснати нарушения на материалния закон са напълно идентични с поддържаната от страна на защитника позиция както в пледоарията му пред градския съд, така и впоследствие в жалбата му пред въззивната инстанция. Изложеното от предходните инстанции относно правната квалификация на извършените от трансферирания три престъпления и периода, който следва да бъде приспаднат, както и становището на второинстанционния съд за невъзможността в случая да намери приложение групирането на наложените две наказания от изпращащата държава се споделят изцяло от настоящия състав ВКС. При приетите от страна на испанския съд фактически обстоятелства не може да се приеме, че предходните съдилища, квалифицирайки извършеното от Г. по чл.159б, ал.2 от НК, са подменили волята чуждестранния съд. При установеното съучастие под формата на съизвършителство между Г. и жената, с която той е живял на съпружески начала в И., с прехвърлянето на непълнолетната към инкриминирания момент пострадала, първоначално с автобус от Я. до Б., а след това със самолет до М., където са посрещнати от трансферирания, до настаняването на тримата в М. д. К., правилно е прието, че възприетият за осъществен състав на престъплението по чл.177bis, ал.1, ал.2 и ал.4b от испанския наказателен кодекс в най-голяма степен съответства на чл.159б, ал.2 от НК. Действително приложената в случая материално правна норма на изпращащата държава, за разлика от българския НК, не води до различна наказуемост в зависимост от това дали инкриминираният трафик на хора е осъществен само на територията, от и към нея или транзитно през Испания, за което се предвижда наказание от осем до дванадесет години лишаване от свобода. Това обаче, при установеното „прехвърляне” на пострадалата от Р. в И., в резултат на задружната престъпна дейност на двамата съучастници, съответства на превеждане през граница по смисъла на чл.159б от НК, като е без значение, че няма нарушение на режима на самото преминаване, т.е. това, че в И. не е предвиден като квалифициран състав превеждането през граница при осъществяване на трафик, а този обективен признак е една от формите на изпълнителното деяние по основния състав не означава, че при съответстващото тълкуване съдилищата от изпълняващата държава следва да приложат основния, а не квалифицирания състав, още повече че в случая предвиденото в чл.159б, ал.2 от НК наказание е само с по-нисък минимум – от пет години лишаване от свобода и при еднакъв максимум на наказанието – до дванадесет години лишаване от свобода, както е и съобразно испанския наказателен закон. В този смисъл правилно предходните инстанции при преценката на съответното кореспондиращо престъпление са съпоставили не само съответните наказателно правни норми, действащи в двете държави членки на ЕС, но са съобразили и приетите за установени в мотивите на изпращащата държава факти, които са обусловили осъждането на Г. по съответната правната квалификация, без те да се подложени на преоценка или изменения, поради което неоснователни се явяват направените в искането възражения за възобновяване. Видно от мотивите на влязла в сила на 07.10.2015 г. присъда на Провинциален съд Валядолид двете престъпления - трафик на хора и сексуална експлоатация, са осъществени при съвкупност, при която едното е средство за извършване на другото. Това е наложило определянето на едно наказание от единадесет години лишаване от свобода, тъй като при санкциониране поотделно в рамките на законоустановения диапазон и съобразно тежестта на деянията, сборът на двете наказания би надхвърлил така наложения размер. Същевременно относно престъплението – подправка на 4бр. официални документи при предвиденото наказание от шест месеца до три години, след като е отчетено, че са касае за продължавано престъпление е определено и наложено наказание от една година и девет месеца лишаване от свобода. Изложеното дава основание да се направи извод, че в испанското наказателно право са познати и съществуват норми, които в известна степен са съответни на материално правните разпоредби на чл.23 и чл.26 от българския НК. От приложеното по делото удостоверение от 04.11.2016 г., издадено от юрисконсулт към съдебната администрация на Провинциален съд - Валядолид /л.6 – 9 от чнд 5849/2017 г./ като срокове за изтърпяване на наказанията са отбелязани съответно - 11 години лишаване от свобода, 1 година и девет месеца лишаване от свобода или общо 4 650 дни. При това положение настоящият състав счита, че при изпълнението на влязлата в сила присъда на чуждестранния съд в правомощията на българския съд не е предвидена възможност за смекчаване на наложените на осъдения наказания с приложението на материално правната разпоредба на чл.23 от НК. За разлика от градския съд, въззивният състав в съответствие с правомощието си по чл.457, ал.4 от НПК е спазил въведения в КТОЛ /конвенция за трансфер на осъдени лица/ и в Рамковото решение 2008/909/ПВР, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР /въпреки че същото все още не е транспонирано в българското законодателство/ принцип на взаимно признаване на съдебните решения по наказателни дела, изразяващ се в обвързването на изпълняващата държава с правния характер и срока на наказанието, определени от осъдилата държава, като същевременно не утежнен нито техния характер, нито срока на съответната наложена санкция, които не надвишават максимума, предвиден от закона на изпълняващата държава. Удовлетворяването на искането за приложение на чл.23 от НК би означавало изпълняващата държава да приложи с обратна сила българския закон към момента на постановяване на присъдата в Испания, което е в разрив с общоприетия принцип за териториалност на наказателния закон. В посоченото производство българският съд не упражнява контрол по отношение на влязлата в сила присъда, а гарантира единствено правилното изпълнение на наложените наказания при това след трансфера, поради което не може да се приложи действащата уредба по българското законодателство относно определянето на едно общо най-тежко наказание, което ще доведе до промяна на вече постановеното от испанските съдебни власти. На тази основа съдът приема, че с прилагането на чл.23 от НК при осъществения трансфер на Г., чиято цел е единствено по-пълноценната му социална реинтеграция, свързана с изтърпяване на остатъка от наказанието в държавата по неговия произход, би го поставила неправилно в доста по-благоприятно положение сравнение с възможността за изтърпяване на наказанието на територията на Кралство Испания. Тъй като това води до накърняване и на принципа на индивидуализация на наказанието, което е недопустимо, искането не следва да бъде уважено. Неоснователна се явява и претенцията в искането за приспадане на част от периода на предварителното задържане на осъдения, считано от 16.10.2013 г. до влизане на присъдата на Провинциалния съд - Валядолид в сила на 27.03.2015 г. В съответствие с изискванията на чл.457, ал.5 от НПК правилно е приспаднат единствено периода от 08.07.2015 г. до 08.10.2015 г., както и изтърпяната част на наказанието, считано от 09.10.2015 г. до влизане в сила на постановеното българския съд определение. Действително Г. е бил с мярка „временен арест” от 16.10.2013 г., но периодът до 08.07.2015 г. е приспаднат от изпълнението на друга постановена спрямо него присъда, издадена от секция 26 на Провинциалния съд в М. /относно осъждането на Г. за три кражби/, поради което не може да се приеме за ирелеватно избегнатото, „успоредно” изтърпяване на наказание лишаване от свобода и мярка за неотклонение, при това не от българския съд. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в производството по трансфер на осъдения Г. материалният закон е приложен правилно, като няма основание приключилото наказателно производство да бъде възобновено, поради което и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на трансферирания П. В. Г. за възобновяване на наказателното производство по чнд № 5849/2017 г. по описа на Софийски градски съд и изменение на влязлото в сила определение № 755/14.02.2018 г., изменено с решение № 182/02.05.2018 г. по вчнд № 419/2018 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: