Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София, 05.06.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и осми май двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Стоянова Лиляна Методиева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 812/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок касационен протест на Т. Н. – прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура и касационна жалба на подсъдимия Л. Г. Н. против въззивно решение № 40 от 20.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 13/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. В протеста бланкетно се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, но по същество се излагат доводи за нарушение на материалния закон в частта, с която са определени режима и затворническото заведение, където да бъде изтърпяно общото наказание лишаване от свобода и за допуснато съществено процесуално нарушение в дейността на съда, изразяващо се в липсата на произнасяне в диспозитива относно размера на наказанието за едно от двете престъпления, включени в съвкупността. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че наказанието му е явно несправедливо завишено. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено и наказанието намалено по размер. По протеста изразява становище да бъде оставен без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения. Частните обвинители В. Г. П. и Ц. Р. Алексанрова изразяват становище протеста да бъде уважен, а жалбата оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на невлязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 23 от 21.11.2011 год. постановена по НОХ дело № 432/2011 год. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия Л. Г. Н. за виновен в това, че на 13.03.2011 год между гр. Л. и с. Кар. при управление на МПС нарушил правилата за движение – чл. 20 ал.1 пр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. В. Г., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр. последно, б.”б” пр.1 във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място управлявал МПС без да притежава свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние, поради което и на основание чл. 343в ал.2 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68 ал.2 НК е постановил да изтърпи отделно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХ дело № 1781/2009 год. С въззивно решение № 40 от 20.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 13/2012 год. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата в частта за допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за безопасност на движението и в частта, с която е определено общото наказание, като е приел, че нарушението е по чл. 20 ал.2 пр.1 ЗДвП и е увеличил общо определеното по реда на чл. 23 ал.1 НК наказание на седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от “полуоткрит тип”. Потвърдил е присъдата в останалата част. По касационният протест на Великотърновската апелативна прокуратура: Протестът е основателен. Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл. 348 ал. 1 т.2 НПК и е основание за отмяната му. То може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Съображенията за това са следните: Въззивното решение се изготвя по правилата, регламентирани в чл. 339 НПК. То представлява единство между диспозитив и мотиви, като диспозитивът е логическо продължение на мотивите и между тези две части е процесуално недопустимо съществуването на различия и непълноти. В мотивите съдът следва да обсъди доводите на страните в подкрепа на становищата им и решението си по тях, което да отрази в диспозитива. Съдебният акт на Великотърновския апелативен съд не е изготвен по този начин. Той е сезиран с жалби от подсъдимия и частните обвинители, като от последните е поддържан довод, че наложеното наказание от пет години лишаване за непредпазливото престъпление по чл. 343 ал.3 алт. последна е явно несправедливо занижено и недостатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Съдът е обсъдил доводите в негова подкрепа и ги е въприел, като на л. 10 и 11 от мотивите е изложил съображения кое налага увеличаването му от пет на седем години. В диспозитива на решението обаче е изменил присъдата само в частта за допуснатото нарушение на правилата за движение, като е посочил коя разпоредба от ЗДвП е нарушена и в частта с която е определено общото наказание, което е увеличил на седем години. Липсата в диспозитива на изразена воля за увеличаване на едно от наказанията, включени в съвкупността е приравнена на пълна липса на мотиви, която има за последица отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. Процесуално недопустимо е волята на решаващия съд да бъде установявана по пътя на тълкуването от контролиращата инстанция, както се поддържа от частните обвинители, още по-вече при наличието на потвърдителен диспозитив за частта, с която не е отменена или изменена присъдата. От факта, че въззивният състав е увеличил общо определеното за изтърпяване по реда на чл. 23 ал.1 НК наказание от пет на седем години не могат да се правят изводи, че е имал предвид налагане на наказание седем години за престъплението по чл. 343 ал.3. Разпоредбата на чл. 301 ал.1 НПК, която по силата на чл. 317 НПК е приложима и във въззивното производство, задължава съда при извършени множество престъпления да определи наказание за всяко едно от тях и след това да реши какво общо наказание да бъде изтърпяно. Основателен е и довода в протеста за допуснато нарушение на материалния закон в частта, с която са определени типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Превратно са изтълкувани данните за съдебното му минало и разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, като деянието е извършил в изпитателния срок, за която е отложено изпърпяването на предходно наказание лишаване от свобода, което с присъдата е приведено в изпълнение на основание чл. 68 НК. Осъждането му не е първо и съгласно чл. 60 ал.1 ЗИНЗС е следвало да бъде настанен в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и му бъде определен първоначалния режим за изтърпяване на наказанието посочен в чл. 61 ал.1 т.2 от същия закон. Като е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо заведение, каквото не е регламентирано в специалния закон, съдът неоснователно е смекчил наказателното му положение. Това нарушение е съществено и също е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за да бъде приложен точно закона и в тази му част. Същото нарушение е допуснато и в частта, с която първоинстанционният съд е определил типа затворническо общежитие и режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение условно наказание. Привеждането в изпълнение на условното наказание във всички случаи предполага извършване в изпитателния срок на друго умишлено престъпление, за което бъде наложено наказание лишаване от свобода, поради което не може да се приеме, че осъждането е първо. В тази част обаче липсва съотгветен протест и настоящият състав само констатира нарушението, но няма правомощие да го отстрани във вреда на подсъдимия. По жалбата на подсъдимия Л. Н.: Наличието на основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в частта, касаеща наказателната отговорност на подсъдимия не дава възможност да бъде извършена касационната проверка за явна несправедливост на наказанието, поддържана като оплакване от жалбоподателя. Доводите му следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото като при постановяване на своя съдебен акт съдебният състав им отговори. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение на Великотърновския апелативен съд е постановено при допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК. На това основание следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани посочените по-горе нарушения, като отговори и на релевираните от подсъдимия оплаквания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява въззивно решение № 40 от 20.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 13/2012 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. Решението не полежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: