Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 28 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 3049/2011 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдените Т. Ж. П. и Д. В. Й. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 36/22.06.2011 г., постановено по ВНОХД № 107/2011 г. от Окръжния съд – Силистра, с което е изменена частично осъдителната присъда на районния съд от същия град. От съдържанието на постъпилите саморъчно изготвени от осъдените лица искания за възобновяване може да се направи извод, че се възразява срещу постановеното решение, тъй като липсват доказателства за извършено от тях престъпно деяние в съучастие и неяснота в съдебните актове. По делото са постъпили допълнения към исканията за възобновяване, депозирани от защитниците им, назначени при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, в които така заявените оспорвания са развити професионално и в тях се открояват претенции за допуснати съществени процесуални нарушения - липса на обективен доказателствен анализ, неясни и противоречиви мотиви на решението, оспорва се и отказът на въззивния съд да допусне повторен разпит на свидетел. Обобщено, отправените искания са за отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото във втората инстанция. Присъстват и алтернативни искания за намаляване на наложените наказания по отношение на осъдените. В съдебното заседание пред ВКС защитниците на осъдените поддържат исканията за възобновяване с изложените в тях основания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на същите. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в исканията оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 136/22.02.2010 г., постановена по НОХД № 72/2010 г. от Районен съд – Силистра, подсъдимите Д. В. Й. и Т. Ж. П. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, т. 4 и т. 5 от НК за това, че на 27.02.2009 г., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 100 кг. разфасовано птиче месо, 30 м. кабел рекордоман, 100 м. мостов кабел, 10 л. домашна ракия, 2 бр. нови вериги за моторна резачка „Щил”, 2 броя кофпомпи, смесителна батерия, 1 бр. бакърена тава, 1 бр. фуния, 1 бр. меден тиган и 40 буркана компот, всичко на обща стойност 1000 лева, от владението на В. Т. В. и Т. Й. В., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят. Наложените наказания са при условията на чл. 54 от НК – за П. три години и шест месеца лишаване от свобода, а за Й. седем години лишаване от свобода. Ангажирана е и гражданската им отговорност, като подсъдимите са били осъдени да заплатят на гражданските ищци В. В. и Т. В. поотделно от двамата подсъдими сумите от 493,40 (два пъти по 246,70), представляващи обезщетение за имуществени вреди. По жалба на подсъдимите е било образувано въззивно производство, като с решение № 31/07.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 92/2010 г. присъдата е потвърдена. С решение № 602/11.03.2011 г., постановено по н.д. № 573/2010 г. от ВКС, ІІ н.о., по реда за възобновяване на наказателните дела въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от втората инстанция. Със сега атакуваното въззивно решение присъдата е изменена, както следва : - отменена е в частта й, с която подсъдимите са признати за виновни в това, че на 27.02.2009 г., чрез използване на МПС, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 10 л. домашна ракия, 2 бр. нови вериги за моторна резачка „Щил”, смесителна батерия, 1 бр. бакърена тава, 1 бр. фуния, 1 бр. меден тиган и 40 буркана компот, всичко на обща стойност 334 лева, от владението на В. Т. В. и Т. Й. В., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК и вместо това са признати за невинни и оправдани по това обвинение; - намалено е наказанието на Й. на пет години лишаване от свобода; - в останалите й части присъдата е потвърдена. ІІ. Подадените искания за възобновяване от осъдените Й. и П. са процесуално допустими и основателни. Както вече се посочи, разглеждането на делото повторно във въззивната инстанция е след отменителното решение на ВКС. В последното са посочени редица процесуални пороци, отнесени към качеството на въззивния съдебен акт и към доказателствената дейност на инстанциите по същество. При повторното разглеждане на делото тези пороци, не само, че не са отстранени, но са допуснати и нови такива. В изпълнение на указанията, дадени с отменителното касационно решение, въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие. В хода на последното подсъдимият П. е дал допълнителни обяснения, в които обяснения е отрекъл съпричасността на подсъдимия Й. към кражбата, в какъвто смисъл са били предходните му обяснения. Посочил е още, че е оказал давление върху свидетеля В. Д. С. с насоченост последният да депозира показания, съдържащи информация за участието и на подсъдимия Й. в кражбата. При така дадените обяснения от П., прокурорът, участвал във въззивното производство и защитата на подсъдимите са направили искане за преразпит на свидетеля С., а съдът е уважил същото. В следващото съдебно заседание са били разпитани редица свидетели, в показанията на част от които липсват факти, относими към изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Преди приключване на съдебното следствие защитата на подсъдимите е настоявала за непосредствен разпит на свидетеля С. и евентуално провеждане на очни ставки между него и подсъдимия П., при условията на чл. 143, ал.1 от НПК. Въззивният съд е счел за неоснователно искането на защитата и го е отхвърлил. При неясни предпоставки е приложил разпоредбата на чл. 281, ал.1, т. 4, пр. 1 от НПК и е прочел показанията на свидетеля С., депозирани в хода на досъдебното и съдебно производство, макар последно посочената разпоредба да е приложима в случаите, когато свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован. В кориците на делото не присъства призовка, респективно друг процесуален документ, удостоверяващ причините за нередовната процедура по призоваването на свидетеля. Освен това, чрез прочитане на показанията на свидетеля очевидно не е удовлетворено изискването за изясняване на обстоятелствата по делото, защото искането за преразпит, евентуално и очна ставка, е бил с цел преодоляване на противоречията, възникнали между показанията на свидетеля С. и обясненията на П.. Това противоречие е останало неизяснено, а същото има отношение, както към достоверността на обясненията на подсъдимия П., така и към изясняване на обстоятелства, които биха предопределили евентуално и други фактически и правни изводи. На следващо място, вярно е, че инстанцията по фактите е свободна да кредитира определено доказателствено средство и да отхвърли друго, но е задължена да аргументира надлежно това. Въззивният съд е утвърдил достоверността на обясненията на подсъдимия П., депозирани в предходните процесуални стадии и е отхвърлила тези, които същият е дал в допълнителното въззивно следствие, при единственото съображение, че „ ..тъй като те анализирани отделно и в съвкупност с останалите доказателства така дадените обяснения не се подкрепят от нито едно доказателство в събрания доказателствен материал по делото..”. Подобно обобщаване е недопустимо, защото извън уличаващите обяснения на П. (отречени впоследствие) не е посочен нито един друг доказателствен източник, който убедително да ги подкрепи. Не са обсъдени включително и показанията на вече цитирания по-горе свидетел С., които с оглед съдържащата се в тях информация, от една страна, косвено са подкрепили обвинителната теза за съучастническа дейност, но от друга, са се конфронтирали със застъпената теза в допълнителните обяснения на П.. Няколкократното повтаряне в мотивите на имената на разпитаните свидетели и декларативно посочване, че „са анализирани поотделно и в съвкупност с останалите доказателства и обясненията на П...”, в което всъщност се е изразил заявения от съда доказателствен анализ, съвсем не удовлетворява процесуалните изисквания, въведени в чл.. 14, чл. 107, чл. 305 във вр. с чл. 339 от НПК и прочие. В опит да се подкрепи направеното заключение за достоверност на отречените от П. негови обяснения, съдът се е позовал на показанията на свидетелката П. П. за липсата на влошени взаимоотношения между двамата подсъдими. Обстоятелство, което може и да има отношение към обсъждания въпрос, но не е единственото от значение, без наличието на надлежен доказателствен анализ. Отделен е въпросът, че тези показания, първо, са не дотам вярно интерпретирани, а второ, в делото присъстват и други източници, сочещи на тъкмо обратното – виж напр. показанията на Й. П.. В предходното отменително решение на касационната инстанция е констатирана непълнота на въззивния съдебен акт. В сега постановеното решение е налице и вътрешна противоречивост на мотивите и в тази връзка е основателно възражението на защитата на осъдения П., но не само това. Видно от мотивите на решението (л. 59 от въззивното дело) съдът, разсъждавайки върху изпълнителното деяние, е приел за доказано, че двамата подсъдими са отнели 100 кг. разфасовано птиче месо, 30 м. кабел рекордоман, 100 м. мостов кабел и 2 броя кофпомпи. Веднага след това е направил противоположния извод по отношение на двете кофпомпи, като ги е включил в поредицата на останалите вещи, за които е приел недоказаност на обвинението (мотиви, пак там.). Вярно е, че тази противоречивост може да се отдаде и на техническа грешка, която сама по себе си да не очертава същественост на нарушението. Неяснота, обаче, има и в друго отношение, която се отразява сериозно върху качеството на съдебния акт и правата на осъдените лица. Въззивният съд, освен че е приел за недоказано обвинението по отношение на част от вещите, предмет на кражбата, е направил и извод, че установените факти не обективират наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 5 от НК – кражбата да е извършена чрез използване на МПС и при предварителен сговор, поради което е счел, че осъдените следва да бъдат оправдани по така повдигнатото им обвинение. Така както е формулирана диспозитивната част на съдебния акт, подробно описана в п. І от настоящото решение, внася съмнение в действителната воля на съда относно осъждането и оправдаването на подсъдимите. От една страна, подсъдимите са оправдани да са извършили квалифицирана кражба (използване на МПС и предварителен сговор) на част от вещите, при това без да е изразено отношението на съда за другите квалифициращи обстоятелства – тези по чл. 195, ал.1, т. 3 от НК и опасният рецидив за тази част от предмета на обвинението. А от друга, присъдата е потвърдена относно осъждането им за останалите вещи, предмет на посегателството, като не става ясно дали оправдаването за квалифициращите обстоятелства – използване на МПС и предварителен сговор, се отнася и до тази част на обвинението или потвърждаването обхваща всички квалифициращи обстоятелства – чл.196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК. Както е известно съдебният акт съставлява единство от мотиви и диспозитив, като последният е логическо продължение на мотивите и в него следва ясно да се отрази взетото от съда решение. Всяка съществена неяснота, допусната в съдебния акт, подрива неговата убедителност и рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, след като е осуетена възможността да се разбере волята на съда, за да може той да противопостави по съответния ред своите възражения. В отменителното решение на касационната инстанция е обърнато специално внимание на това, че при обвинение за опасен рецидив задължително се изследват данните, които обуславят тази квалификация. В мотивите на проверяваното решение по отношение на подсъдимите се съдържа позоваване на осъжданията им по конкретни предходни дела, за които е прието, че обуславят квалификацията по чл. 29, ал.1 б. „б” от НК, без да личи съдът да е имал предвид указанията, дадени с ППВС № 2/70 г. – раздел „относно опасния рецидив”, ІІ, т.2. Друг е въпросът дали са налице принципно предпоставките за правната квалификация – опасен рецидив и извън посочените предходни осъждания. Необяснимо е още отношението на въззивния съд към гражданско – осъдителната част на присъдата, която също е потвърдена. Според този съд гражданския иск е следвало да бъде отхвърлен над размера от 666 лева, предвид оправдаването на подсъдимите за част от предмета на престъплението, но поради липса на жалба в тази насока присъдата е влязла в сила. Първо, въззивното производство е било инициирано по жалба на подсъдимия Й., който е оспорвал изобщо отговорността си по чл. 196 от НК. При условията на чл. 320, ал.5 от НПК към подадената въззивна жалба от Й. се е присъединил и подсъдимият П.. Второ, очевидно е, че не е съобразена разпоредбата на чл. 314, ал.1 и ал.2 от НПК, където ясно са очертани правомощията на въззивния съд – в този смисъл виж Р №436/2001 г. на ВКС по н.д. № 310/99 г., І н.о., Р № 218/2010 г. на ВКС по н.д. № 128/2010 г., ІІ н.о. Обобщено казано, при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на същото, като предвид това, че производството е инициирано по искане за възобновяване от осъдените, отмяната следва да засегне само тази негова част, с която е ангажирана наказателната и гражданската им отговорност, а делото да се върне за ново разглеждане на втората инстанция в отменените части. Изложените доводи, с които се оспорва размера на наложените наказания – за П. три години и шест месеца лишаване от свобода, а за Й. в размер на пет години лишаване от свобода, след извършената корекция от въззивната инстанция, не могат да получат сега отговор с оглед изхода на делото, но следва да се съобразят от втората инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да определи, рамките в които следва да се произнесе и в тази връзка забраната да не се влошава положението на подсъдимите, да съобрази правомощията си по чл. 314 от НПК, да извърши нов доказателствен анализ, включително чрез събиране на относимите по делото доказателства в въззивно съдебно следствие, да отстрани нарушенията, дали основание за отмяна на въззивното решение. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с ал.1, т. 4 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 36/22.06.2011 г., постановено по ВНОХД № 107/2011 г. от Окръжния съд – Силистра, в ЧАСТТА, с която е потвърдена присъда № 136/22.02.2010 г. по НОХД № 72/2010 г. на Районен съд – Силистра. ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за ново разглеждане в тази му част от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.