3 Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 24.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Геника Михайлова Гергана Никова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1007 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 03.11.2015г. по в.гр.д.№628/2011г., с което постановеното от първоинстанционния съд решение е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на Б. И. Д., че на К. А. Х. принадлежи правото на собственост по отношение на находящия се в [населено място] баня имот №65365.601.107 с площ от 1123кв.м., идентификатор XIIIа-2680 в к61 по регулационния план на [населено място] баня според КК, одобрена със заповед №18-15/2008г., както и по отношение на УПИ 65365.601.109 с площ от 1172кв.м., стар идентификатор XIIIа-2839 в кв.61 по регулационния план на [населено място] баня и Б. И. Д. е осъден да предаде на К. А. Х. владението по отношение на двата имота. С определение №192/28.03.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато с цел произнасяне по допустимостта на въззивното решение. Касаторът поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо в частта над 1/3 идеална част от процесните имоти, тъй като съдът се е произнесъл свръх-петитум - и в исковата молба и в молба от 12.05.2009г. К. Х. е заявил, че като наследник е собственик на 1/3 идеална част от недвижимите имоти и е поискал Б. И. Д. да бъде осъден да му отстъпи и предаде владението върху тази идеална част. Моли в тази част постановеното от въззивния съд решение да бъде обезсилено. Ответникът по касационна жалба не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: К. А. Х. е предявил срещу Б. И. Д. иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/3 идеална част от описаните в исковата молба имоти /според петитума на исковата молба, уточнение в молба от 20.01.2009г., уточнение в молба от 28.01.2009г. и молба от 13.05.2009г./. С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът за собственост, предявен по реда на чл.108 ЗС от К. А. Х. срещу Б. И. Д. за установяване право на собственост и предаване владението на 1/3 идеална част от урегулирани поземлени имоти с идентификатори по КК на [населено място] баня 65365.601.207 и 65365.601.109 и вместо това е признал за установено по отношение на Б. И. Д., че на К. А. Х. принадлежи правото на собственост по отношение на имот №65365.601.107 и имот №65365.601.109 и е осъдил Б. И. Д. да предаде на К. А. Х. владението по отношение на тези имоти. Извършвайки проверка за допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав приема следното: Въпросът за правомощията на съда да се произнесе само в пределите на търсената защита се разрешава в съдебната практика непротиворечиво. В обобщение на тази трайно установена съдебна практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №94/09.05.2014г. по гр.д.№566/2013г. на Трето ГО на ВКС е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Прието е, че когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск. В случая след като К. А. Х. е предявил иск за признаване правото на собственост и предаване на владението само върху 1/3 идеална част от процесните недвижими имоти, въззивният съд не е разполагал с правомощието да се произнася за принадлежността на правото на собственост над заявения за защита с исковата молба обем от права. Поради това по реда на чл.293,ал.4 ГПК вр.чл.270,ал.3 ГПК в частта, с която въззивният съд е признал, че К. А. Х. притежава правото на собственост над претендираната 1/3 идеална част от процесните имоти и е осъдил Б. И. Д. да му предаде владението върху имотите в обем над 1/3 идеална част, постановеното от въззивния съд решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, ГК от 03.11.2015г., постановено по в.гр.д.№628/2011г. в частта, с която по отношение на Б. И. Д. е признато за установено, че на К. А. Х. принадлежи правото на собственост над претендираната с исковата молба 1/3 идеална част от имот №65365.601.107 с площ от 1123кв.м., идентификатор XIIIа-2680 в кв.61 по регулационния план на [населено място] баня според КК, одобрена със заповед №18-15/2008г., при съседи: УПИ с идентификатор №109, 102,834, както и над претендираната с исковата молба 1/3 идеална част от имот 65635.601.109 с площ от 1172кв.м., стар идентификатор XIIIа-2839 в кв.61 по регулационния план на [населено място] баня, при съседи: имоти с идентификатори №№835, 102, 107, 834 или за 2/3 идеални части от тези имоти и Б. И. Д. е осъден да предаде на К. А. Х. владението над претендираната с исковата молба 1/3 идеална част от тези имоти или за 2/3 идеални части. Оставя в сила въззивното решение в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове: