Р Е Ш Е Н И Е № 442 гр. София, 11.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1592/2013 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. С. Д. Х. от гр. Б., чрез неговия защитник – адвокат Р. К., против въззивна присъда на Бургаския апелативен съд, постановена по внохд № 71/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на решението и оправдаването му или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 76/13.05.2013 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 231/04.09.2012 г., постановена по нохд № 523/2012 г., на Бургаския окръжен съд, като вместо нея е признал подс. С. Д. Х. за виновен в извършено на 07.08.2011 г., в гр. Б., престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 2, вр. чл. 301, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК – да заема длъжността полицай в органите на МВР за срок от една година, да заплати равностойността на предмета на престъплението – 15 лв., на основание чл. 307а НК и се е произнесъл по направените разноски. Оправдал го е по първоначалното обвинение, във връзка с ал. 2 на чл. 301 НК. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдението за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК направените изводи, че подс. С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил осъден, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И. Х. по основните факти от предмета на доказване, които законосъобразно са били кредитирани от тази инстанция, от тези на св. М. Б., В., Д., Р. от приложените писмени доказателства, включително протокол за разпознаване на лица. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на извършеното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на гласните доказателствени средства и писмени доказателства, е мотивирал обоснован извод за вината на подс. Х.. Изложил е и убедителни съображения в мотивите си на кои от тях се дава вяра и защо, кои не кредитира и на кои се гради направения извод. При така установените факти и обстоятелства от предходният съд, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни. Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил направените възражения от прокуратурата и в тази връзка е изложил убедителни съображения, защо ги възприема. Правилно е било прието, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, поради което законосъобразно е бил осъден. Не може да бъде направен друг извод, освен този, че подс. Х. е извършил инкриминираното деяние, квалифицирано по чл. 302, т. 1, пр. 2 НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По обвинението срещу подс. Х., е законосъобразен изведения след преценката на доказателствата извод, че извършеното съставлява престъпление по посочения текст от НК, съставомерно от обективна и субективна страна. По безспорен начин е установено, че подсъдимият в качеството си на полицейски орган – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна полиция” при 2 РУ „Полиция” - Бургас, е поискал и приел дар в размер на 15 лв., от И. Х., за да не извърши действия по-служба – да състави „Акт за установяване на административно нарушение” или да наложи наказание „Глоба” с фиш, във връзка с извършено от Х. административно нарушение, като по този начин е осъществил състава на това престъпление. В тази връзка, от съществено значение са данните от длъжностната му характеристика и заповед № 3-2946/02.08.2010 г., на д-ра на ОД МВР Бургас, за определяне на държавни служители от състава на охранителната полиция, да съставят АУАН и фишове по ЗДвП – л. 122 от ДП, в която под № 38 от 2 РУП фигурира името на подс. С. Д. Х. и от където изхожда обстоятелството че в това качество са му били вменени правомощията да съставя актове и фишове, за извършени нарушения по ЗДвП. С оглед на това е и неоснователно възражението в жалбата, че не било посочено от съда от къде произтичат тези задължения на подс. Х.. В мотивите си въззивният съд, на стр. 7, изрично е посочил, че със заповед са вменени тези правомощия на подс. Х.. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. Х., е осъществил състава на престъплението по чл. 302, т. 1, пр. 2, вр. чл. 301, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на присъдата и оправдаването му. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Присъдата на въззивната инстанция не страда от пороите визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Х., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства – посочени по - горе, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил осъден за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, във връзка със предмета на доказване в процеса, въззивната инстанция мотивирано е обосновала извода си да ги приеме за основателни. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са подробни съображения в тази връзка и са били обсъдени направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност, за устно изложение по направените доводи. Посоченото във касационната жалба конкретно възражение, във връзка с показанията на св. Х. са били обект на задълбочено внимание от въззивния съд. Видно от изложените мотиви – стр. 4 - 6, те както и тези на св. Б. са били внимателно обсъдени, съпоставени помежду си и в съвкупност от данните от останалите доказателствени средства – гласни и писмени, като са изложени убедителни съображения защо се възприемат изцяло като достоверни и защо се кредитират, които се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, поради което, липсва допуснато съществено процесуално нарушение. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция счита, че не е налице нито от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт, поради което жалбата и в тази си част се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 76/13.05.2013 г., постановено по внохд № 71/2013 г., на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове: