Р Е Ш Е Н И Е № 375 София 24.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 4318 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от П. – [населено място],представлявана от директора С. В. - Г. чрез пълномощник адв.В. Р. от АК – С. против решение № 118 от 3.04.13г.,постановено по гр.дело № 122/13г.на Смолянския окръжен съд.С него е отменено решение № 64 от 12.02.13г.по гр.дело № 1552/12г.на Смолянския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1т.1-т.3 КТ,предявени от С. Т. В.. С определение № 1296 от 19.11.13г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: налице ли е разлика между предварително съгласие по смисъла на чл.333 ал.4 КТ и становище на синдикалния орган,уредено в колективния трудов договор,и когато в КТД е предвидено изискване за становище означава ли това,че следва да се изисква съгласие. Производството по делото е било спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по ТД № 4/13г.на ОСГК на ВКС,образувано по въпроса: какви са правните последици,ако в КТД е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище,а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл.333 ал.4 КТ. В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013г.е прието,че ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището,мнението или да информира синдикалния орган,а не да вземе неговото предварително съгласие,не е налице предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.4 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 66 от 1.10.12г.на директора на П. - [населено място],с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата С. Т. В.,на длъжност „старши учител по история и цивилизация”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна. Направен е извод,че е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.4 КТ – синдикалната организация не е дала съгласие по смисъла на чл.333 ал.4 КТ за съкращаването на ищцата.Изложени са съображения,че независимо,че в чл.10 т.4 от КТД е употребен израза „предварително становище”на синдикалния орган,по същество се касае за изискване за предварително съгласие,като липсата му е самостоятелно основание за незаконност на уволнението. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Поддържа се,че в КТД не е предвидена закрила по чл.333 ал.4 КТ, уговорките за даване на мнение, становище или друг вид взаимодействие на работодателя със синдикатите при структурни промени са допустими,но не са включени в закрилата по чл.333 ал.4 КТ. Ответницата по касационната жалба С. Т. В. е на становище,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Установено е по делото,че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата и че същата е член на синдикалната организация на С. в ответното училище.С молба вх.№ 645/5.09.12г.директорът на ответното училище е поискал от синдикалната организация съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл.328 ал.1т.2 КТ.В отговор с писмо № 855/20.09.12г.синдикалната организация на С. в ПГ изрично е посочила,че не дава съгласието си по смисъла на чл.333 ал.4 КТ във вр.с чл.10 т.4 от КТД.В посочената разпоредба от КТД е предвидено,че се прекратяват трудовите правоотношения по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 КТ с работници и служители,членове на синдикатите – страна по договора,след предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,настоящият състав приема,че уговорката в КТД за даване на становище няма характера на закрила по чл.333 ал.4 КТ,или ищцата не се ползва от закрилата,предвидена в чл.333 ал.4 КТ. Разгледан по същество,искът за отмяна на уволнението е неоснователен.Данните по делото сочат,че е налице реално съкращение в щата,като заеманата от ищцата щатна бройка за длъжността”старши учител по история и цивилизация” е премахната по щатното разписание /образец № 1 за учебната 2012/13г.и структурно щатно разписание ,в сила от 1.10.12г./Тъй като щатната бройка е била единствена за съответната длъжност, за работодателя не е имало задължение да извърши подбор по чл.329 КТ. Решението е незаконосъобразно и следва да се отмени,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК исковете по чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ следва да се отхвърлят. С оглед изхода на делото ответницата по жалбата ще следва да заплати направените от касатора разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 118 от 3.04.13г.по гр.дело № 122/13г.на Смолянския окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от С. Т. В. от [населено място], [улица] против П. [населено място], [улица] за защита срещу незаконно уволнение,с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,за отмяна на заповед № 66/1.10.12г.на директора на ПГ С.,за възстановяване на предишната работа „старши учител по история и цивилизация” и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 3531.36 лв. ОСЪЖДА С. Т. В. да заплати на П. [населено място] сумата 150 лв /сто и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.