Ключови фрази
Иск за плащане на цена * насрещен иск * фактура * договор за търговска продажба * данъчен кредит * обсъждане на доказателства от въззивния съд


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. София, 31.07.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 631 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] /преди [фирма]/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. и [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Иванова – Ц.” чрез адв. А. Иванова срещу решение № 260 от 18.10.2013г. по в. т. дело № 168/2013г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
Касаторът – ответник по насрещния иск [фирма], [населено място] обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен насрещният иск като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 11 219,60 лв., представляваща стойността на продаден и доставен преработен отпадък, за която сума е издадена фактура № 370/10.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 534 лв. - разноски по делото по насрещния иск. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивната инстанция е приела, че неподписаната фактура може да се приеме за доказателство за сключен договор за търговска продажба, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката, независимо, че същата не е осчетоводена от насрещната страна и не е ползван данъчен кредит, доколкото фактурата и експедиционната бележка били издадени на една и съща дата. Релевира доводи, че експедиционна бележка № 58 от 10.08.2011г. не установява сключване на договор за търговска продажба, тъй като се отнася до суровина в количество, различно от твърдяното от насрещната страна, както и поради това, че не е уговорена продажна цена. Касаторът [фирма] моли решението в осъдителната част за сумата 11 219,60 лв. да бъде отменено, искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски за всички съдебни производства.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец по насрещния иск/ оспорва касационната жалба на [фирма] и поддържа становище за правилност на решението в осъдителната му част, тъй като цената се дължи, защото купувачът е получил стока, която не е платил. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Касаторът – ищец по насрещния иск [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] насрещен иск за сумата 25 100 лв., представляваща част от стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 386/12.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2011г. до окончателното плащане. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че неправилно въззивният съд е игнорирал представените оригинали на експедиционни бележки № 55 и № 56 с подпис на свидетеля В., а е разгледал само представените ксерокопия, в които няма подпис, като не е съобразил, че във въззивната жалба няма оплакване за процесуалното действие на първоинстанционния съд досежно приемането на оригиналите на експедиционните бележки като доказателства. Касаторът [фирма] моли решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 25 100 лв. да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.
Ответникът по насрещния иск [фирма] оспорва касационната жалба на [фирма] и поддържа становище, че касаторът [фирма] некоректно твърди, че в хода на първоинстанционното производство след изтичане на предвидените за това преклузивни срокове са представени оригинали на представените в срок неподписани копия документи. Излага и подробни съображения относно експедиционните бележки по същество. Моли решението в отхвърлителната му част да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С определение № 26 от 16.01.2015г. по настоящото т. дело № 631/2014г. на ВКС, ТК, Второ т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:
Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна? - по касационната жалба на „Т. П.“ О..
Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото по отношение на обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК? Представлява ли нарушение на чл. 269 ГПК служебното произнасяне на въззивния съд относно законосъобразността на процесуални действия на първоинстанционния съд по приемане на доказателства, без да има оплакване във въззивната жалба? - по касационната жалба на [фирма].

По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Процесуалноправният въпрос за доказателственото значение на неподписаната от купувача фактура е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.
Посочените решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав и с която въззивният съд не се е съобразил. Неправилно решаващият съдебен състав е приел, че неподписаната фактура № 370/10.08.2011г. може да се приеме за доказателство за сключен договор за търговска продажба, независимо, че не е осчетоводена от [фирма] и не е ползван данъчен кредит. Изводът, че фактурата доказва наличие на сключен между страните договор за търговска продажба, доколкото тя и експедиционната бележка са издадени на една и съща дата, е необоснован, тъй като е налице съществена разлика в количеството на суровината: в експедиционна бележка № 58/10.08.2011г. е посочено общо 13 315 кг кафяв ПЕТ /28 бега/, а във фактура № 370/10.08.2011г. – 8,014 тона ПЕТ флейк.
В отговора и допълнителния отговор на насрещната искова молба ответникът по насрещния иск е оспорил факта на предаване на стоката по фактура № 370/10.08.2011г. и връзката между тази фактура и експедиционна бележка № 58/10.08.2011г., но по отношение на преработения отпадък 13 315 кг по посочената експедиционна бележка изрично е заявил, че същият е получен на 10.08.2011г. от В. В. от името на [фирма] и е заплатен още през м. юни 2011г., но тогава не е бил вдигнат от базата на [фирма] в [населено място], а едва на 10.08.2011г. В същото време ответникът по насрещния иск не е уточнил размера на платената сума на преработения отпадък по посочената експедиционна бележка. При това положение спорните въпроси между страните са били: дали посоченият във фактура № 370/10.08.2011г. и експедиционна бележка № 58/10.08.2011г. преработен отпадък е един и същ, дали посоченият във фактурата отпадък е доставен и платен, дали предаденият по експедиционната бележка преработен отпадък е платен. Предвид липсата на подпис на получателя върху посочената фактура, неосчетоводяването й от ответника, невключването й в дневника за покупко-продажби, липсата на данни за ползван данъчен кредит и различното количество преработен отпадък в двата документа, въззивният съд е следвало да направи извод, че не е налице идентичност между отпадъка във фактурата и експедиционната бележка. Поради обстоятелството, че и от останалите доказателства не се установява тази идентичност, се налага изводът, че ответникът е получил описаното в експедиционна бележка № 58/10.08.2011г. количество кафяв ПЕТ – 13 315 кг, 28 бр. бегове. По делото е доказано наличие на трайни търговски отношения между страните във връзка с обработване от ищеца на отпадък - пластмасови бутилки, получаван от [фирма], и предаван на ответника по договор за продажба - протокол за прихващане от 31.07.2011г., фактури № 377/14.07.2011г., № 359/18.07.2011, експедиционни бележки № 51/12.05.2011г., № 52/28.05.2011г., № 53/30.05.2011г., № 54/02.08.2011г. и свидетелски показания. С оглед предаване на посоченото количество по експедиционна бележка № 58/10.08.2011г. и непредставянето на доказателства от ответника по насрещния иск, че е платил цената, с оглед твърденията му в отговора и допълнителния отговор на насрещната искова молба, се налага извод, че предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ във връзка с доставения преработен отпадък по експедиционна бележка № 58/10.08.2011г. е доказан по основание, но не и по размер, тъй като в експедиционната бележка не е отразена цената на преработения отпадък, а фактура № 370/10.08.2011г. не е подписана от представител на ответника, нито е осчетоводена и не е включена в дневника за покупко-продажби на купувача.
Цената е основен елемент от договора за продажба и същата следва да бъде уговорена между страните, а ако не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. В настоящия случай експедиционната бележка доказва получаването на стоката, което обстоятелство се признава и от ответника по насрещния иск. Спорен е въпросът само за плащането, предвид възраженията за погасяване в отговора на ответника по насрещния иск. Въззивният съд е следвало да допусне служебно съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за размера на средната пазарна цена, която обикновено се плаща към момента на сключване на договора – м. август 2011г. за същия вид стока при подобни обстоятелства. Поради изложените съображения въззивното решение трябва да бъде отменено в посочената част и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допусне посочената съдебно-икономическа експертиза.

По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Процесуалноправните въпроси за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото по отношение на обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, както и представлява ли нарушение на чл. 269 ГПК служебното произнасяне на въззивния съд относно законосъобразността на процесуални действия на първоинстанционния съд по приемане на доказателства, без да има оплакване във въззивната жалба, са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В т. 1 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че служебният контрол по отношение на преценката за правилността на съдебното решение е отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, съгласно която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При проверка на правилността на решението въззивният съд е ограничен от заявените във въззивната жалба оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма.
В т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е изразено разбирането, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/, а когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и ако прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
С оглед постоянната практика на ВКС и предвид ограничения въззив следва да се приеме, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят и до допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства. Когато във въззивната жалба или отговора страните не са се позовали на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на допускане и приемане на определени доказателства, например поради това, че са представени след преклузивния срок, съдът не извършва служебна проверка.
В настоящия случай във въззивната жалба на [фирма] няма оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при приемане на представените в съдебно заседание на 08.06.2012г. от ищеца по насрещния иск експедиционни бележки № 55/05.08.2011г. и № 56/08.08.2011г., носещи подписа на получателя В. В. за [фирма]. Освен това, посочените подписани за получател експедиционни бележки са представени в първото съдебно заседание след доклада на делото, поради което същите са депозирани в преклузивния срок по чл. 146, ал. 3 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд, в противоречие със съдопроизводствените правила /чл. 269, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК/ не е обсъдил представените експедиционни бележки № 55/05.08.2011г. и № 56/08.08.2011г., носещи подписа на получателя за [фирма] В. В., а е разгледал само представените ксерокопия на експедиционните бележки, в които няма подпис.
Въз основа на изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 25 100 лв., и делото да се върне на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да обсъди представените в съдебно заседание на 08.06.2012г. експедиционни бележки № 55/05.08.2011г. и № 56/08.08.2011г., носещи подписа на получателя за [фирма] В. В., заедно с останалите доказателства в тяхната взаимна връзка, и евентуално след изясняване на фактическата обстановка, ако се налага за установяване цената на преработения отпадък да допусне служебно съдебно-икономическа експертиза с горепосочената задача.
По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе въззивният съд при постановяване на решението с оглед изхода на спора по съществото на иска съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260 от 18.10.2013г. по в. т. дело № 168/2013г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия в следните части:
1/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 38 от 15.02.2013г. по т. дело № 3/2012г. на Габровски окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 11 219,60 лв., представляваща стойността на продаден и доставен преработен отпадък по експедиционна бележка № 58/10.08.2011г., за която сума е издадена фактура № 370/10.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2011г. до окончателното плащане;
2/ частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 38 от 15.02.2013г. по т. дело № 3/2012г. на Габровски окръжен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] насрещен иск за сумата 25 100 лв., представляваща част от стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 386/12.08.2011г. и експедиционни бележки № 55/05.08.2011г. и № 56/08.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2011г. до окончателното плащане;
3/ в съответната част за присъдените разноски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Великотърновски апелативен съд от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.