Р Е Ш Е Н И Е № 381/2015 г. София, 26.01.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2932 по описа за 2015 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 935/17.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване , по касационна жалба на адв.М.Р. –пълномощник на Я. В. П. срещу решение № 515/ 04.12.2014 год.на Х. окръжен по в.гр.д.№ 810/2014 год.,с което е потвърдено решение № 497/16.07.2014 год.по гр.д.№ 999/2013 год. на Хасковски районен съд,с което са отхвърлени ,като неоснователни, предявените от Я. В. П. против Т. Й. Р. обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС, както и при условията на алтернативност иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД,а именно - да се прогласи нищожността на сделката, сключена с нотариален акт № 159, т.1, рег.№ 0975, дело № 975/2013г. по описа на нотариус с рег.№ 353-К. Г., при условията на обективно алтернативно съединяване по чл.87, ал.3 ЗЗД да се развали сключения между Т. Й. Р. и Г. К. договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.719.65.22.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес [населено място], [улица],вх.А,ет.1,ап.2, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, съгласно удостоверение № ТС - 46/01.02.2013г. на [община], а съгласно договор - самостоятелния обект се намира в жилищната сграда - блок № 621-3,вх.А,ет.1, построен върху държавна земя - парцел I,кв.621, на [улица], с площ от 56,48 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 4,20 кв.м. и 3,395% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, поради виновно неизпълнение на същия, както и да бъде призната Я. В. П. за собственик на 1/3 ид.ч. от гореописания недвижим имот по наследяване и да бъде осъдена Т. Й. Р. да й отстъпи собствеността и предаде владението върху този имот. Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното: Производството по делото е образувано по предявени от Я. В. П. против Т. Й. Р. обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.87,ал.3 ЗЗД при условията на алтернативност,а заедно с всеки от тези искове кумулативно е предявен и иск с правно основание чл.108 ЗС.При правилно разпределяне на доказателствената тежест и преценка на събраните доказателства в съвкупност и взаимна връзка съдът е приел предявения иск за нищожност на атакуваната сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот на Т. Й. Р. срещу поетото от последната задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката Г. К. за неоснователен и недоказан. Приел е, че наследодателката на ищцата, респ. прехвърлителката по атакуваната сделка, не е страдала от психично заболяване, което да й пречи да разбира значението на постъпките си и последиците от същите,а това, че Г. К. е забравяла, обърквала се е и е проявявала различни страхове са състояния твърде характерни за по-възрастни хора и не води до извод за наличие на психично заболяване. Съобразно установеното е приел,че не е налице нищожност на атакуваната сделка поради липса на съгласие.Приел е,че не е налице и нищожност на атакуваната сделка поради липса на предмет, тъй като несъмнено е имало годен предмет на прехвърлянето - К. е прехвърлила на Т. Р. правото на собственост върху жилищния имот, който е притежавала към момента на сключване на сделката.Приел е за неоснователен и иска за нищожност на атакуваната сделка,поради липса на основание,тъй като грижите за прехвърлителката са започнали доста преди да се достигне до самата сделка, в която да се оформи и за в бъдеще задължението на ответницата да се грижи за възрастната жена; здравословното състояние на прехвърлителката е било относително стабилно и от медицинските документи, представени по делото, не може да се направи извод, че здравето на прехвърлителката е било вече влошено преди изповядване на сделката,както и , че ответницата е знаела, че прехвърлителката по сделката ще се разболее и почине толкова скоро след като е поела задължението да се грижи за нея. Разгледал е предявения в условията на алтернативност иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане и е приел,че Я. В. П. е наследник по закон на прехвърлителката, като правата й върху наследството на починалата й сестра възлизат на 1/3 ид.ч., предвид наличието на останалите двама наследници освен нея.Приел е от свидетелските показания,че Р. е полагала грижи за прехвърлителката, като се грижила за снабдяването й с хранителни продукти и лекарства, водила я на прегледи при лекар, грижила се е за нея при постъпването и изписването й от болницата.Не е кредитирал показанията на групата свидетели на П., тъй като е констатирал явно противоречие и непоследователност на същите. С оглед гореизложените съображения и разпределената доказателствена тежест в процеса съдът е приел за установено,че ответницата Р. е полагала необходимите грижи за прехвърлителката по процесната сделка, т.е налице е изпълнение на сключения договор, поради което липсват основания за неговото разваляне по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД. Разгледал е и предявения кумулативно обективно съединен ревандикационен иск с останалите два иска за нищожност и за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен между Т. Р. и Г. К..Приел е иска за неоснователен и недоказан, тъй като по делото няма данни, че ищцата притежава право на собственост върху недвижимия имот, доколкото същият е предмет на правна сделка, по силата на която е прехвърлен на ответницата срещу поетото от нея задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката.Установил е по безспорен начин, че ответницата владее жилищния имот,но на годно правно основание, а именно придобитото от нея право на собственост върху процесния имот, включващо в себе си и владението на имота. Предмет на подадената въззивна жалба от Я. П. е първоинстанционно решение,в частта му,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД,предявен при условията на алтернативност и съединения с него иск с правно основание чл.108 ЗС . Въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение,като в мотивите си е обсъдил и необжалваната част от решението – отхвърлените искове за нищожност на сделката на основание чл.26,ал.2,предл.1,2 и 4 ЗЗД. Проверката относно допустимостта на въззивното решение е обвързана от отговорът на процесуалноправния въпрос – допустимо ли е въззивно решение при предявени пред първоинстанционния съд няколко обективно съединени иска,в което въззивния съд се е произнесъл по правилността на решението относно исковете,за които решението е влязло в сила и не се е произнесъл относно иска ,за който е бил сезиран с въззивната жалба. Въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното решение. Нищожното съдебно решение не влиза в сила, то не поражда сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила нито конститутивно действие, затова въззивният съд обявява служебно нищожността му и в необжалваната част. Недопустимото съдебно решение влиза в сила и поражда сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение, но може да го обезсили само в обжалваната част. Въззивният съд не може да се произнася по влезли в сила съдебни решения.Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци. Надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касационно обжалване на въззивното решение. Неправилно въззивният съд се е произнесъл в решението си относно правилността на влязлото в сила първоинстанционно решение,в частта му,с която са отхвърлени исковете за нищожност на сделката на основание чл.26,ал.2,предл.1,2 и 4 ЗЗД,поради което в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено и прекратено производството. В частта,в която предмет на обжалване са били отхвърлените искове по чл.87,ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС ,въззивното решение е валидно и допустимо.Твърдението в касационната жалба,че липсата на мотиви обосновава недопустимост на въззивното решение по чл.281,т.2 ГПК е неоснователно.Съдът е мотивирал решението си по предмета на въззивната жалба и е приел,че ищцата не е доказала фактическите си твърдения по пътя на пълно и главно доказване.Дори и пестеливи мотиви,това не е равнозначно на абсолютна липса на мотиви,което би било основание за недопустимост на обжалваното решение и неговото обезсилване.В случая не се констатира липса на мотиви,а преценка доколко последните са пълни,обективни и правилни не следва да бъде извършвана,тъй като касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 288 от ГПК единствено с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение, а касаторът не е изложил правни въпроси, свързани с оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение,поради което такава проверка за правилността му - по чл. 290, ал. 2 от ГПК не следва да се извършва /в този смисъл е и т. 1, изр.4 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника направените и надлежно удостоверени разноски за настоящата инстанция в размер на 1 300/хиляда и триста/лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 515/ 04.12.2014 год.на Х. окръжен по в.гр.д.№ 810/2014 год.,в частта,с която е потвърдено решение № 497/16.07.2014 год.по гр.д.№ 999/2013 год. на Хасковски районен съд,в частта,с която са отхвърлени ,като неоснователни, предявените от Я. В. П. против Т. Й. Р. обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС за прогласяване нищожността на сделката, сключена с нотариален акт № 159, т.1, рег.№ 0975, дело № 975/2013г. по описа на нотариус с рег.№ 353-К. Г., както и да бъде призната Я. В. П. за собственик на 1/3 ид.ч. от гореописания недвижим имот по наследяване и да бъде осъдена Т. Й. Р. да й отстъпи собствеността и предаде владението върху този имот и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 515/ 04.12.2014 год.на Х. окръжен по в.гр.д.№ 810/2014 год.,в частта,с която е потвърдено решение № 497/16.07.2014 год.по гр.д.№ 999/2013 год. на Хасковски районен съд,в частта,с която са отхвърлени ,като неоснователни, предявените от Я. В. П. против Т. Й. Р. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между Т. Й. Р. и Г. К. договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.719.65.22.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес [населено място], [улица],вх.А,ет.1,ап.2, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, съгласно удостоверение № ТС - 46/01.02.2013г. на [община], а съгласно договор - самостоятелния обект се намира в жилищната сграда - блок № 621-3,вх.А,ет.1, построен върху държавна земя - парцел I,кв.621, на [улица], с площ от 56,48 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 4,20 кв.м. и 3,395% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, поради виновно неизпълнение на същия, както и да бъде призната Я. В. П. за собственик на 1/3 ид.ч. от гореописания недвижим имот по наследяване и да бъде осъдена Т. Й. Р. да й отстъпи собствеността и предаде владението върху този имот. ОСЪЖДА Я. В. П. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. Й. Р.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 300/хиляда и триста/лв. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: